COVID-19 остави 1% от българите без работа миналата година
В Европа по-засегнати са мъжете, у нас обаче е обратното
Работещите хора в България са намалели с 1,1% в периода от четвъртото тримесечие на 2019 г. до последните три месеца на миналата година в условията на кризата, причинена от COVID-19. Толкова е и средният спад на заетите в Европейския съюз за последните месеци на миналата година - 0,9%. Това показват данни на Евростат, публикувани в петък.
Много държави - членки на ЕС, приложиха мерки като краткосрочна работа или финансова подкрепа за предприятията, за да намалят въздействието на здравната криза върху заетостта. Това може да е помогнало да се ограничат до известна степен масовите уволнения. Въпреки това хората, които би трябвало да навлязат в работната сила или да запазят заетостта си чрез подновяване на временния си договор,
може да са били пряко засегнати от спада в икономическите дейности
и спирането на бизнеса или публичните структури, се казва в съобщението на европейската статистика.
В резултат на това през четвъртото тримесечие на 2020 г. 72,6% от общото население на съюза, на възраст между 20 и 64 г., са били заети, което в абсолютна стойност е 188 млн. души.
През второто тримесечие на миналата година те са били още по-малко - 186,6 млн., или 71,7 на сто. За сравнение, в края на 2019 г. работещите са били 191,4 млн. европейци, което е 73,2% от всички.
България се намира на 8-о място по спад на заетостта в съюза.
Най-много хора са загубили работата си в Испания, Естония и Литва
- повече от 2% от населението. Преди нас са още Ирландия, Кипър, Австрия и Швеция.
Унгария, Франция, Румъния и Нидерландия пък са с най-малък спад на работещите хора - под 0,5%.
Единствените четири държави, които правят изключение и регистрират увеличение в заетостта през миналата година, са Гърция, която е с минимален ръст, Малта, Люксембург и Полша, като в последната държава заетите са с близо процент повече на годишна база.
В цяла Европа мъжете са по-засегнати от жените. Заетостта в ЕС при мъжкия пол е намаляла с 1,7 милиона от четвъртото тримесечие на 2019 г. до последното тримесечие на 2020 г., което е спад от 0,9 процентни пункта - от 79,1% на 78,2%. За сравнение при жените заетостта е спаднала с 0,4 пункта - от 67,4 на 67%, което значи, че
1 милион дами са изгубили работата си
В България ситуацията обаче е различна - при силния пол спадът на работещите е точно 1 процентен пункт, докато при жените е малко по-висок - 1,2.
В някои от другите държави също се наблюдават интересни тенденции. В Естония например жените, които са останали без работа, са с 2% повече, отколкото мъжете. В Словения и Хърватия женската заетост е почти без промяна, докато мъжката пада с повече от един процент. А в Германия и Малта пък е точно обратното - над един процент от дамите са загубили длъжността си, докато мъжката заетост нараства - в Малта дори с повече от 2 процента.
Мъжете са ударени по-силно и от прекратяване на договори за временна работа.
Служителите от женски пол имат по-висок дял от тези договори в сравнение с колегите им мъже.
Временните договори представляват 10,6% от общата заетост в ЕС
през последното тримесечие на 2020 г., или малко повече от един на всеки десет заети в ЕС, докато в края на 2019 г. те са били 11,7%.
През второто тримесечие на 2020 г. делът на временната заетост е спаднал с 1,3 процентни пункта и за двата пола в сравнение с първото, като през следващите месеци се наблюдава бавно възстановяване. Въпреки това то е по-малко при мъжете, отколкото при жените.
Въпреки ръста на временните договори през четвъртото тримесечие цифрите в края на 2020 г. са останали под стойностите за 2019 г .: 1,1 процента по-ниски за мъжете и 0,9% за жените.