Фалшивите новини трябва да са част от образованието
Фалшивите новини, кампаниите по дезинформация и това как да ги разпознаваме трябва да са част от образованието, както от висшето, така и от средното. Около тази теза се обединиха участниците в дискусията "Пандемията фалшиви новини", организирана от "24 часа". Събитието се излъчваше на живо в сайта и фейсбук страницата на вестника.
"Фалшивите новини вече са част от образованието. Надяваме се такъв тип обучение да влезе и в началното и средното училище, тъй като това е необходимо час по-скоро. Те са нещо като лъчение, идва до теб, знаеш, че го има и въпреки това в крайна сметка се оказваш повече или по-малко засегнат. Би било твърде смело някой да твърди, че е напълно предпазен и няма риск да попадне в аудиторията на фалшивите новини", заяви доц. Георги Лозанов. Те не са съвременно явление. Има ги откакто хората общуват помежду си. В основата им стои измислената история, мистификацията, добави експертът по медии и журналистика и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Евродепутатът Андрей Ковачев е единственият българин в Специалната комисия по въпросите на външната намеса, включително дезинформацията, във всички демократични процеси в Европейския съюз (INGE), която бе създадена в ЕП в края на 2020 г.
"Тази комисия се създаде като реакция на този застрашаващ демокрацията феномен с мисъл какъв законодателен отговор трябва да има едно демократичното общество. Европейският съюз е създаден от демократични държави. Това е феномен, който съпътства човечеството от троянската война до сега. С навлизането на социалните мрежи и интернет разпространението става изключително бързо и води до намеси в демократичните процеси и на Европейския съюз", заяви на дискусията Андрей Ковачев.
"Нашата комисия е с ограничено време на действие - до края на тази година тя трябва да излезе с доклад, който да предложи, ако е нужно и където е нужно, законодателни промени, които да бъдат задължителни за платформите и участниците в комуникационните политики във всички членки на ЕС. Доброволният кодекс за поведение на онлайн платформите е добра първа стъпка, но се вижда, че е недостатъчна. Информираният с истината гражданин е основата на всяка демокрация", добави евродепутатът.
Преподавателят по политически комуникации в Нов български университет проф. д-р Росен К. Стоянов също се съгласи, че фалшиви новини винаги е имало. "От друга страна обаче, когато говорим за новина, говорим за нещо, което е ново, което не е било известно на широката аудитория и е различно от всичко познато ни досега. Това от своя страна не винаги означава, че ще става дума за нещо истинно, нещо реално. Всички трябва да сме наясно с този факт, още повече в контекста на дигиталната среда, в която сме принудени да живеем. Една от основните теми, свързани с фалшивите новини, е необходимостта от постоянното говорене и насищане на пространството с критично мислене и създаване на рефлексия у все по-големи групи хора, най-вече посредством образователната система", подчерта проф. д-р Росен К. Стоянов.
Според управляващия директор на комуникационната агенция SiteMedia Consultancy Любомир Аламанов е показателно, че политиците не само в България, но и на европейско ниво започват да обръщат много внимание на тази тема.
"Ние, комуникационните специалисти, поне от 5 години говорим за това, което идва и което се случва. Първата декларация на Обединената комуникационна общност бе публикувана преди 4 години. В нея поемаме ангажименти да не използваме тролове, да се пазим от фалшиви новини. В нея обръщаме внимание на това какво може да стане. Фактът, че и на европейско ниво се обръща внимание е много показателен", заяви той.
"Социалните мрежи не просто ускориха комуникацията, те промениха хората. Те ни поставиха в нова реалност, в която хората са от друг тип. Представете си, че както гравитацията прави гравитационен кладенец, така и хората, когато търсят информация, правят информационен кладенец. Ако този кладенец не се запълва с правилна, достоверна, истинска информация, то постепенно той започва да се пълни с фалшиви новини. И тук е огромната отговорност на специалисти, учени, политици, журналисти, икономисти, лидери на мнение, пиари, всички хора които могат да дават правилна информация - да може този кладенец да се пълни не с фейк нюз, а с истинска информация", добави професорът.
"Живеем в дигитална ера, в която хората оставят много дигитални сигнали. За добро или за лошо, ние можем да създаваме съдържание, нашите интереси биват профилирани. Има огромни платформи, които печелят от нашите дигитални сигнали и ги засилват", посочи PR експертът и преподавател по маркетинг и реклама в Нов български университет Георги Малчев.
"Всички помним извергите от ИДИЛ. Тази хора бяха продуцентско студио, със свои отвратителни сигнали. Важно е обаче кой ги подхранваше. За съжаление, тази роля изиграха огромни медии, които отразяваха, че тези изверги са направили поредната екзекуция. И какво правят хората - започват да го търсят. Спомнете си колко месеци отне, това нещо да започне малко по малко да се сваля от платформите. Както във физическия свят има червени линии, които не се прекрачват, така трябва да бъде и в онлайн средата. За съжаление платформите се хранят от нашите сигнали и интереси", добави Георги Малчев.
* Онлайн събитието е част от проекта "Тренд Европа", който "24 часа" изпълнява в партньорство с Европейския парламент.