Нанси Шилър: През 2015 г. на мястото на Базиликата имаше купчини пръст и избуяли бурени, а сега всичко в нея ме вдъхновява
Инвестицията на Фондацията възлиза на 13,4 млн. лв. Надявам се някоя съботна вечер отвън, пред Базиликата, да свири жива музика за всички и хората да се наслаждават, казва президентът на фондация “Америка за България” Нанси Шилър
- Г-жо Шилър, най-амбициозният проект на фондацията - Базиликата на Филипопол, отвори врати преди седмица. Какво ви мотивира да реновирате точно нея?
- Това е разказ за едно интересно и наситено с емоции приключение, продължило близо 7 г. През 2014 г., когато нашият Борд на директорите одобри този проект, само ни бяха разказвали за красивите мозайки. По това време не можехме и да предположим какъв всъщност е мащабът на проекта. Възможността да надградим това, което бяхме постигнали с Малката базилика, бе част от мотивацията ни, а именно
да допринесем
за развитието
на туризма
в Пловдив
чрез откриването на нови забележителности като Малката базилика, след това Епископската базилика, наред с многото други съкровища в града.
- С какво Базиликата е толкова уникална?
- Първо, от лична гледна точка за мен това са птиците, тези над сто пъстроцветни мозаечни птици. Да ги видиш на място с очите си, е наистина необикновено преживяване. Двата пласта мозайки, които датират от IV - VI век, не е гледка, която се вижда всеки ден. Толкова много история в пластове, наслоени един върху друг. Мащабите на този обект и местоположението му в центъра на един от най-големите градове в страната са атрактивна възможност за всеки жител или гост да посети и да се наслади на Базиликата, на площада около нея, на детската площадка. Това е и олицетворение на едно успешно публично-частно партньорство. Заедно с общината и с Министерството на културата Фондация “Америка за България” имаше възможността да реализира проект от голяма значимост не само за Пловдив, но и за България за начина, по който разказвате своята история - възможно най-достъпно и интересно. Това партньорство е в основата на успешното реализиране на проекта. Технологиите също са важна част от него, много са измеренията и елементите на проекта.
- Колко средства отпусна фондацията за реновирането на Базиликата?
- Инвестицията възлиза на 13,4 млн. лева. Но това е просто повърхността на нещо по-важно. Не бих искала цифрите да засенчат труда и всеотдайността на всички хора и екипи, които участваха. Става дума за посветено време, енергия не само на екипа на фондацията, а на всички и на екипите на общината под ръководството на кмета Иван Тотев и сега при кмета Здравко Димитров, както и тяхната инвестиция и принос по отношение на инфраструктурата. Парите са важни, но най-важни са споделеният ангажимент и партньорство.
- Какво представляваше Базиликата преди обновяването и колко време ви отне то?
- Първото ми посещение на Базиликата беше през 2015 г. Паркирахме пред мястото, където тогава имаше ръждясала ограда, купчини пръст, избуяли бурени. Погледнах към Ленко Ленков, един от членовете на моя екип, който беше с мен. Въпросителният ми поглед казваше: “Наистина ли става дума за това? Наистина ли има нещо под това, което виждаме в момента?”. Но Ленко е истински визионер. Пристъпихме напред, имаше боклуци, плевели, пръст, пясък, мръсотия. Там беше и Елена Кантарева (зам.-директор на ОИ “Старинен Пловдив”. От 2015 г. е ръководител на реставрацията на мозайките на Епископската базилика б.а.).
Тя и Ленко ме отведоха на едно определено място на терена, където тя извади лопата и метличка и разчисти част от пръстта. Повдигна защитното покритие и пред мен се разкри изключително красива мозайка. Тази гледка веднага ме плени и си казах - това е нещо, за което нашата фондация наистина трябва да помогне.
Възможността да работим по базиликата и да сме свидетели на
трансформацията
на терена за мен,
като американка,
беше истински
дар на съдбата
Американската история е кратка особено ако я сравним с тази на България. Затова за нашата фондация е привилегия, че имаше роля във връщането към живот на един древен паметник на културното наследство на България. Станах постоянен посетител на Пловдив и обекта. В процеса на работа се разкри много повече, отколкото някой някога си беше представял, че ще открием там.
Бордът на директорите на фондацията заедно с община Пловдив и Министерството на културата имаха волята да разширят обхвата на първоначално заложения проект, когато стана ясно, че мащабите са много по-големи. Както ние, така и общината
инвестирахме
много повече,
отколкото беше
предвидено
първоначално
Но водеща за всички ни беше отговорността да представим българското културно наследство с необходимото уважение и по най-добрия начин.
- Колко хора и организации се включиха в работата по Базиликата?
- Ако знаехме, че процесът на работа ще продължи толкова дълго, щеше да бъде интересно до каква цифра щяхме да достигнем, ако ги бяхме броили, но бих казала - хиляди. Над петдесет са фирмите, които работиха по проекта като изпълнители, подизпълнители, производители и доставчици, 48 от които български. Важно е да подчертая , че за нас бе от значение да работим именно с български фирми. Това са стотици служители. Но наред с тях се включиха и стотици доброволци. В продължение на близо 4 години от 2015 до 2019-а те работиха неуморно, за да разкрият това, което се криеше под пръстта. Тези доброволци бяха от всякакви възрасти и професии: журналисти, общински съветници, магистрати, археолози, посланици, бизнесмени, хора от нестопанския сектор - и всеки искаше да помогне. Резултатът от труда им - на тези над 50 фирми, безброй часове на общинските служители, археолозите, реставраторите, доброволците, екипа на Детския научен център “Музейко” и на Фондацията, ме изпълва с голяма гордост.
- Как ще се отрази откриването на местната общност и туризма?
- Местната общност на Пловдив трябва да се гордее с Епископската базилика на Филипопол и да се наслади на това, което тя предлага за нея и нейните семейства. Едно от наистина чудесните неща, които успяхме да постигнем, е да вплетем в цялостното преживяване и детска Зона на откривателя, което е нещо доста необичайно в България за такива посетителски центрове като Базиликата. Тя е
подходяща за
хора от различни
възрасти,
включително и деца, затова в Базиликата има възможности както за учене, така и за забавление. Изградена е и външна детска площадка благодарение на щедростта на EVN. По този начин успяхме да създадем външно пространство, което също предоставя възможности за учене, докато децата си играят. Това е важна част от цялостната ни концепция, подобно на това, което успяхме да реализираме в “Музейко” в София. Учене, докато се забавляваш, както в сградата, така и отвън. За жителите на Пловдив Базиликата може да е място за срещи на кафе с приятели, докато децата играят на детската площадка. На площада около Базиликата има изградени от общината фонтани, ще има изложби, ще бъде чудесно пространство за социални и културни контакти за жителите и гостите на града. Казвам го убедено на база и на собствения ми опит и пътувания по света и посещения в различни музеи. Сега, когато отваря врати, и да се надяваме, че COVID-19 ще остане зад гърба ни, все повече туристи ще искат да се насладят на Базиликата, което може да се отрази на Пловдив и на България само положително. Туристи ще се хранят във вашите ресторанти, ще отсядат във вашите хотели, ще купуват от вашите магазини и се надявам толкова силно да бъдат заинтригувани от вашата история, че ще искат да посетят и други градове. В годините ще може да надграждате, а положителното въздействие за Пловдив и страната ще е осезаемо.
- Какви събития да очакваме в Базиликата?
- Това не е в нашите ръце, а в ръцете на община Пловдив и ОИ “Старинен Пловдив”. Надяваме се да има училищни посещения, когато това отново е възможно. Базиликата предлага условия за учене, има дори “класна стая”, където учителите могат да преподават, археолози и реставратори могат да разказват и демонстрират своята работа на децата. Има лаборатория, където децата могат да видят на живо как протича процесът на реставрация. Набраните средства от кампанията “Подари си птица”, която стартирахме чрез фондация “Приятели на Базиликата”, ще подпомогнат културната програма на Базиликата благодарение на щедростта на български бизнеси и граждани, които предоставиха дарения. Надявам се някоя съботна вечер отвън, пред Базиликата, да свири жива музика за всички и хората да се наслаждават. Предстои общината, фондация “Приятели на Базиликата” и екипът на Базиликата да решат как най-добре да стане това.
- В интервю за “24 часа” преди година казахте, че работите за включването на Базиликата в ЮНЕСКО. Кога очаквате да стане реалност?
- Това също е въпрос към общината, ОИ “Старинен Пловдив” и Министерството на културата. Бих казала, че ще отнеме най-малко 2 години до евентуално решение - обектът трябва да е функционирал най-малко 1 г., след което се подава кандидатурата, следват преглед и процедура за вземане на решение от ЮНЕСКО. Фондацията е поела ангажимент да помогне. Ако Базиликата влезе в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство, това би имало още по-силно положително въздействие и
ще бъде
притегателна
сила за
повече туристи
Една от причините да се заемем с този проект е да допринесем за развитието на туризма, а също така и за развитието на частния сектор, като всичко това допринася за икономическото развитие на региона и България.
- Кое е любимото ви място в Базиликата?
- Не знам дали знаете, но аз, съпругът ми и децата ни “осиновихме” птица. По случайност прилича на брошката, с която съм в момента. Притежавам тази брошка от близо 40 г. Когато съм в Базиликата, винаги отивам да поздравя “Бъбривите” - името на осиновената от нас двойка птици. Това е едно от любимите ми места. Всъщност трудно е да определя едно-единствено любимо място или любимо нещо в Базиликата. Просто обожавам, като вляза в Базиликата, да бъда вдъхновена от всичко наоколо.