Защо котките живеят сами, а не в стадо?
При сравнение с дивите им предци домашните котки са най-близки до лъвовете, които живеят в прайдове
Да накараш котка да прави каквото искаш, не е лесно. Те винаги вършат нещата по свой начин. Всеки собственик на котка ще се съгласи с това. Но защо тези животни толкова настоятелно отказват да си сътрудничат както със себеподобни, така и с хора? Защо толкова много животни, както диви, така и домашни, нямат нищо против да живеят в колектив, но не и котката?
Съществуването на стада в природата е много широко разпространено. Птиците се реят в ята, антилопите тичат в стада. Хищниците също често ловуват заедно. Дори роднините на домашните котки лъвовете живеят в прайдове.
Видовете, изложени на риск да станат плячка на хищник, се обединяват в колектив в името на безопасността. “Нарича се разсейващ ефект”, казва биологът Крейг Пакър от Университета на Минесота в Сейнт Пол, САЩ. “Хищникът може да хване само един и ако сте стотици, тогава шансът да бъдете изядени спада до 1%. А когато сте сами, ще бъдете хванати така или иначе”, обяснява той.
Друго предимство на живота в група е така нареченият ефект на многото очи - колкото по-голяма е групата от потенциални плячки, толкова по-вероятно е те да забележат приближаващ се хищник. “И колкото по-рано забележите хищник, толкова повече време ще имате, за да избегнете срещата с него”, казва Йенс Краузе от Университета “Хумболт” в Берлин.
Не става въпрос обаче само за избягване на хищници. На животните, живеещи в група, не им се налага да обикалят дълго в търсене на подходящ партньор, докато за индивидите, пътуващи на дълги разстояния, това може да бъде доста голям проблем. Когато членовете на дадена група имат потомство, то се отглежда от целия колектив.
Стадното съществуване помага също за спестяване на енергия. Птиците и рибите се движат по-ефективно в общност, отколкото единичните индивиди. Прилепите и императорските пингвини също ще потвърдят това - сгушени накуп, е много по-лесно да се стоплят и да не замръзват.
Като се имат предвид всички тези предимства, изглежда странно, че някои животни избягват компанията на собствения си вид. Както може да се види от примера с домашните котки, не всички са привлечени от съществуването в стадо. За някои животни
ползите от това да бъдат в
общност просто не си струват
“Винаги идва момент, когато непосредствената близост на други индивиди води до намаляване на количеството консумирана храна”, казва Джон Фриксел, биолог от Университета на Гуелф, Канада. В този случай ключов фактор се оказва наличието на достатъчно количество храна, което от своя страна зависи от това от колко храна се нуждае дадено животно. А котките са много взискателни по този въпрос. Един леопард например изяжда около 23 кг месо на всеки няколко дни. Като правило конкуренцията за храна сред дивите котки е много висока и затова леопардите предпочитат да живеят и да ловуват сами.
Има обаче едно изключение от това правило - лъвовете. Пакър, който изучава африканските лъвове от почти 50 години, казва, че е много важно тези животни да имат собствена територия. “Те трябва да водят социален начин на живот, за да доминират над своята територия и да прогонят конкурентите. По този начин голямото стадо печели”, казва Пакър. Това успешно съжителство е възможно, защото една жертва, убита от лъв - антилопа гну или зебра, е достатъчна, за да нахрани няколко женски и техните малки наведнъж. “Размерът и наличието на плячка им позволява да живеят на групи, но в действителност те са насърчавани да го правят и от географския характер на заобикалящата ги среда - саваната”, казва Пакър.
Домашните котки обаче са в съвсем различна ситуация, тъй като ловуват основно малки животни.
“Последното нещо, което
котката иска да види,
когато е хванала мишка,
е друго животно в близост,
което да застраши обяда ѝ”, казва Пакър. Тези егоистични мотиви са толкова дълбоко вкоренени в котешкото поведение, че дори опитомяването не е успяло да победи най-голямата любов на тези животни - към самотата.
Всички домашни котки произлизат от близкоизточните диви котки (Felis silvestris), или горски котки. Хората не примамили тези първи котки от гората. Бъдещите домашни любимци сами дошли в човешките обори, където много мишки се хранели неконтролируемо. След като бързо сложили край на нашествието, котките положили основата на настоящите ни отношения с тях.
Домашните котки все пак не са напълно асоциални, но комуникацията им помежду им и със стопаните им трябва да се осъществява само по техните условия. “Те са запазили висока степен на независимост и прекарват време с нас само когато пожелаят”, казва Денис Търнър, фелинолог и специалист по поведение на животните в Института за приложна етология и зоопсихология в Хорген, Швейцария. “Котките са развили много механизми, за да се държат на разстояние. Тези механизми пречат на тяхното стадно съществуване", казва Даниел Милс, професор по ветеринарна поведенческа медицина в Университета Линкълн, Великобритания. Пример за това е маркирането на територията, за да избегнат нежелани срещи помежду си. Ако изведнъж се изправят лице в лице, козината им настръхва, а ноктите се появяват от меките лапи.
В определени ситуации може да изглежда, че домашните котки все пак се примиряват да живеят на групи. Например в селски район може да имате цяло стадо котки, които живеят заедно в плевня. Фриксел казва, че това впечатление е подвеждащо.
“Тези общности от
котки са непостоянни и
всъщност не са група
- казва той. - Те просто делят територията, в която отглеждат потомството си.”
Дори и в лицето на изключителна опасност, която често принуждава животните да се обединят за собствена защита, котките едва ли ще си сътрудничат. “Това е просто необичайно поведение за тях, дори при наличие на заплаха”, подчертава Моник Удел, биолог от Орегонския университет. Котките просто не вярват в численото превъзходство.
Всичко това обяснява защо котките са си спечелили репутацията на животни, които не може да бъдат принудени да живеят в група.
Има обаче някои доказателства, че презрението на котките към колективния живот започва да отслабва. В проучване от 2014 г., публикувано в Journal of Comparative Psychology, се изследват личностните черти на домашните котки. Когато изследователите сравняват домашните котки с четири диви котки - шотландски диви котки, облачни леопарди, снежни леопарди и африкански лъвове, - домашните котки са най-сходни по природа с лъвовете, живеещи в групи.
Трябва да се отбележи също, че домашните котки понасят компанията на други себеподобни много по-добре от своите предци. Въпреки факта, че групите котки, живеещи в обори, са непостоянни общности, те все пак се разбират много добре в такива ограничени пространства.
В римския Колизей например около 200 котки живеят рамо до рамо, а на японския остров Аошима броят на котките е шест пъти по-голям от броя на хората. Може би сътрудничеството в такива колонии не е широко разпространено, но този начин на живот поразително се различава от самотата, избрана от техните далечни предци.