25% от земята в ЕС ще е за биохрани до 2030 г.
50% по-малко пестициди и 20% по-малко торове в земеделието след 9 г., гласи европейската стратегия за гарантиране на здравословни продукти
Нидерландски учени експериментират нови модели във “Фермата на бъдещето”
Гарантиране на здравословни храни на достъпни цени за европейците, опазване на околната среда и биоразнообразието, борба с климатичните промени - всички тези цели са залегнали в стратегията на ЕС “От фермата до трапезата”, която бе приета преди година и трябва да стане факт до 2030 г. Тя е централна част от амбициозния европейски Зелен пакт, чиято цел е да направи Стария континент неутрален спрямо климата до 2050 г.
В стратегията е предвидено намаляването на химическите пестициди в селското стопанство с 50%, както и свиване на употребата на торове с 20%.
За да се стимулира биологичното земеделие, до 2030 г. 25% от земята в съюза трябва да е за отглеждане на биопродукция. В тази връзка в края на март 2021 г. Европейската комисия предложи и план за действие за развитие на биологичното производство, в който са предложени 23 мерки в 3 направления - насърчаване на потреблението на биопродукти, значително увеличаване на производството им и увеличаване на устойчивостта на биологичното земеделие.
“От фермата до трапезата” предвижда още
50% намаляване
на продажбите
на антимикробни
средства
за селскостопански животни и аквакултури, които водят до антимикробна резистентност.
Това са ключовите моменти от стратегията, които бяха представени през май 2020 г. “В условията на пандемията от COVID-19 отчетливо пролича колко е важно да има надеждна и гъвкава продоволствена система, която функционира при всякакви обстоятелства и е в състояние да осигури достъп до достатъчно доставки на храни за гражданите, които те да могат да си позволят. Пандемията ни накара да осъзнаем пределно ясно взаимовръзките между нашето здраве, екосистемите, веригите на доставки, моделите на потребление и ограничените възможности на планетата. Очевидно е, че трябва да правим много повече, за да поддържаме здравето на хората и на планетата. Сегашната пандемия е само един пример. Зачестилите засушавания, наводнения и горски пожари, както и появата на нови вредители ни напомнят постоянно, че нашата продоволствена система е под заплаха и трябва да стане по-устойчива и по-гъвкава”, се казва в стратегията.
Тя обръща внимание на повишеното търсене на здравословни и екологосъобразни храни и цели да предложи на потребителите полезна храна на приемливи цени, посочва и Европарламентът, според който тези планове трябва да се превърнат в европейско законодателство.
Проучване на Евробарометър от април 2019 г. показва, че произходът (53%), цената (51%), безопасността (50%) и вкусът (49%) са най-важните критерии за европейците, когато купуват храни. Две трети от запитаните заявяват, че са променили своите навици, след като са открили информация за рисковете от някои хранителни продукти.
“От фермата до трапезата” цели да се отдаде дължимото на земеделците, рибарите и другите оператори в продоволствената верига, които вече са преминали към устойчиви практики, и
да се създадат
условия и
останалите
да извършат
този преход,
се посочва още в документа.
Междувременно нидерландски учени от Университета във Вагенинген започнаха 4-годишен проект, наречен “Фермата на бъдещето”, за да проверят какви промени в досегашните практики на обработка на земята и отглеждане на културите могат да доведат до използване на възможно най-малко изкуствени торове и пестициди. Целта е да се получат едновременно здравословни и устойчиви продукти, които освен това да носят печалба.
“Днешното европейско селско стопанство не е адаптирано към бъдещето, защото се практикува основно под формата на големи площи, засети с една и съща култура”, обяснява пред Евронюз шефът на проекта Вийнанд Сукел.
Той прави аналогия с COVID-19: болестта се разпространява бързо, когато генетично еднакви индивиди са поставени един до друг. При големи площи с една и съща култура стопаните нямат друг изход, освен да използват защитата на пестицидите, казва ученият. Освен това тези площи се обработват с големи машини, които правят горния слой на почвата много компактен и водата трудно прониква в него.
Във “Фермата на бъдещето” край Лелистад, провинция Флеволанд,
ротацията
на културите
се извършва
не само във
времето, но и в
пространството
Те се засяват на ленти и така различни култури съжителстват редом. Това укрепва биоразнообразието, а почвата не се изтощава. В компактния слой, станал такъв заради тежката техника, се пробиват вертикални дупки на определени места, за да се подобри водната пропускливост.
На помощ в нидерландския проект идват и роботите, благодарение на които се получават и анализират много данни за състава на пръстта, поливането, вредителите и др. Дроновете и сателитите също дават богата информация за обработваемите площи, обяснява Брам Велдуизен, друг участник в проекта. Според него технологиите имат все по-голяма роля в модерното земеделие и помагат на стопаните да вземат по-обосновани решения.
Именно затова в стратегията “От фермата до трапезата” е предвидено до 2025 г. земеделските райони да бъдат покрити с високоскоростен интернет, за да могат стопаните да използват всички възможности на цифровите технологии. Освен това по програма “Хоризонт Европа”
ще бъдат
инвестирани
10 млрд. евро
в научни
изследвания
и иновации
в областта на храните, биоикономиката, природните ресурси, селското стопанство, рибарството, аквакултурата и околната среда.
В края на 2022 г. Европейската комисия трябва да предложи задължително хармонизирано етикетиране на хранителната информация върху лицевата страна на опаковката и ще разработи уредба за етикетиране на произведени по устойчив начин храни. Този момент вече предизвиква противоречия в рамките на съюза. От едната страна са застъпниците на разработената във Франция и приланага там и в още 5 страни в ЕС (Германия, Испания, Нидерландия, Люксембург и Белгия) система Nutri Score, която е много пригледна за потребителя. Там полезността на продуктите
е определена
в 5 степени
от А до Е върху
различни
цветове,
като най-здравословни са продуктите с буква А върху тъмнозелен фон, а най-малко полезните са означени с буква Е върху тъмнооранжев фон. Характеристиките на продуктите се оценяват по специален алгоритъм.
Твърдо срещу тази концепция е т.нар. Средиземноморски фронт, съставен от южноевропейски държави като Италия и Гърция, но и от много фермери от южните райони на Франция и Испания. Те смятат, че тази система силно подценява хранителните качества на продуктите в Средиземноморската диета като зехтина например, които освен това са емблематични за кухнята в някои страни.
Сроковете за намиране на решение са още далече, но то едва ли ще е лесно, като се имат предвид страстите, които вече се разгарят около този проблем.