Засушаване заплашва България и цяла Южна Европа
Крайно лошо предвиждане е повишение на температурите с над 4 градуса до 2100 година
Ако драстично се намалят парниковите газове, увеличението ще е с градус и половина до края на века
Емил Гачев е част от екипа учени в Климатека.бг. Той е доцент в катедра География, екология и опазване на околната среда към Природо-математическия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“, като работи и в департамент „География“ към НИГГГ-БАН. Докторска степен получава през 2005 г. от ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Оттогава се занимава с научно-изследователска работа в сферите на геоморфологията (ледников и криогенен релеф), хидрологията (изследвания на планински езера), глациологията (съвременни ледникови микроформи) и климатичните промени в планините на България и Балканския полуостров. Преподавател по хидрология, геология (ЮЗУ) и ландшафтна екология (УАСГ).
- Казвате, че съвременните климатични модели прогнозират продължаване на тенденциите към затопляне на климата, поне в следващите няколко десетилетия. Но означава ли това, че е възможен този апокалиптичен сценарий за повишаване на температурите с 3 градуса? Или това е крайна прогноза, която не очакваме да се потвърди?
- В своите прогнози Междуправителствената експертна група по климатични промени (IPCC) стига даже до затопляне с над 4°С до 2100 г., което едно крайно лошо предвиждане. От друга страна, повишение с 1-1,5°С до края на века се допуска само при драстично намаляване на отделяните парникови емисии, което няма как да стане при съвременните технологии, тъй като би изисквало едва ли не пълно спиране на промишлеността и транспорта.
Лично аз смятам, при най-активно старание от страна на правителствата да ограничат въглеродните си емисии, може да се стигне до затопляне до края на века с около 2,5°С. Това е най-оптимистичен вариант в случай, че не възникне някакво непредвидимо събитие – например големи вулкански изригвания, които да понижат температурите глобално за известен период, или докато евентуално не бъде намерено технологично решние за частично усвояване и неутрализиране на парниковите газове.
- Какви са прогнозите за Европа в близко бъдеще?
- Прогнозите са за продължаващо затопляне, което ще бъде по-изразено на север, поради свиването на океанските ледове и отстъпването на Арктичната област на студен въздух към полюса, и по-слабо на юг.
Във връзка с очакваните промени в атмосферната циркулация, тенденциите на изменения във валежите ще бъдат разнопосочни.
Затоплянето на глобално ниво означава повече енергия, която некомпенсирано постъпва в атмосферната система. Тази енергия увеличава активността на всички процеси, в това число и силата на възходящите движения в зоната на Екватора и силата на ветровете в Общата атмосферна циркулация. Във връзка с това зоната на спускане на издигналия се над Екватора въздух, която сега е над около 30° географска ширина (тоест над Сахара), ще се премества на север, тъй като по-затопленият въздух ще изминава повече разстояние във високата тропоосфера, докато се охлади и започне да пада. Тоест, тази зона на низходящи въздушни потоци има тенденция да настъпва към Европа от юг. Спускане означава малко валежи, тъй като при движение надолу няма как във въздуха да се натрупат изпарения и да се изкачат във височина, където да образуват облаци (то поради тази причина всъщност Сахара е пустиня).
На север се очаква да се измества и зоната на издигане на въздуха и ниско налягане, която сега се разполага на 45-60° с. ш. и определя влажния климат в западните и централните части на нашия континент.
Нарастването на глобалната температура ще води до затопляне в Арктика и до свиване на разположената там много студена въздушна маса(целогодишен антициклон), която сега блокира пътя на изток на циклоните, образуващи се над Исландия, и ги принуждава (особено зиме)да се движат на югоизток към Средиземно и Черно море. Така при отдръпването на север на Арктичния антициклон, под въздействие на преобладаващите умерените ширини западни ветрове циклоните ще преминават най-често през Северна и Централна Европа и значително по-рядко ще засягат Средиземноморието.
Във връзка с всичко казано по-горе, прогнозата е за съществено увеличаване на валежите в Северна Европа, леко увеличение в средните ширини на континента, и намаляване в Южна Европа.
- А какви са прогнозите за България? Как ще се променя климатът тук, пък и природата на България?
В България за последните 3 десетилетия е установено затопляне средно с около 0,8°С.Най-напред повишаването на температурите беше почувствано във високите планини, но в последствие обхвана почти всички части на страната. Вероятно тази тенденция ще се запази в близките десетилетия (с вариации, свързани с цикличните промени в слънчевата активност), освен ако не се случат други, непредвидени промени. Най-същественият момент от прогнозите за климатичното бъдеще на България е тенденцията към засушаване. Според мненията на учени от НИМХ, до 2050 се очаква до 15% намаление на валежните количества. До 2100 г. е възможна редукция и над 30%, предимно за сметка на валежите през топлото полугодие, които са особено важни за развитието на растенията.
Наблюдаваните промени в климата вече се отразяват на растителността. Затоплянето е свързано със значително зачестяване на горските пожари и със силно увеличаване на риска от тях. Дърветата стават по-податливи на паразити и вредители, тъй като излизат от оптималните растежни условия, а със затоплянето се увеличава и вегетационния период на вредителите и те се размножават много по-успешно. В последните години от корояди особено страдат насажденията от бял бор, които масово съхнат, а в макар и в доста по-малка степен са засегнати и смърчовите гори.
На сериозно влияние са подложени и високопланинските езера, особено по-плитките и по-ниско разположените. Там удълженият вегетационен период на растителността води до нейното прекомерно развитие и до постепенно заблатяване на водоемите.
- Засушаването ли се очертава като най-сериозния проблем на нашите географски ширини?
- Да, определено. В планините тенденцията към по-малко валежи е налице вече от 2-3 десетилетия, а напоследък започва да се чувства по-осезаемо и в Източна България.
Засушаване заплашва не само нашата страна, но и цяла Южна Европа. Причината за това са очакваните промени в атмосферната циркулация на Земята, за които вече споменах. Разбира се, това е тенденция, а не прогресивен равномерен процес. И в бъдеще ще има обилни валежи и влажни зими, дори снегове, но честотата на засушливите периоди и изразеността на сушите ще нараства, което несъмнено ще окаже негативно влияние върху водните ресурси в страната.
Във връзка с това е необходимо още отсега да се разработят правилни дългосрочни стратегии както за опазване и управление на водите, така и за развитие на земеделието, което трябва да се ориентира към по-сухоустойчиви култури.
- В момента се редуват затопляне и застудяване - как се обяснява това явление през пролетта?
- По принцип за пролетта е характерна голяма динамика в атмосферата. Причината е, че по това време морската вода в района на о. Исландия е по-топла от сушата, а едновременно с това обхватът на Арктическия океански лед достига своя максимум за годината. На късо разстояние се създава голям температурен контраст, който води до силно изпарение от топлите океански води и до образуването на серии от циклони над Норвежко море, на северозапад от Европа. Тези циклони се движат на югоизток през континента и дават валежи.
През пролетта обширната област на високо налягане, формираща се над Руската равнина и Сибир, започва постепенно да отстъпва на север, с което Европейският континент започва да се освобождава от блокиращото действие на тежкия студен въздух в нея. Така циклоните, които се формират през няколко дни, се движат на изток през Стария континент в един широк коридор. Можем да ги оприличим на недобре премерени билярдни топки, които някой изстрелва срещу нас: едни минават леко на север от България, други – на юг, трети ни нацелват директно. Оттам и динамиката във времето: ако циклонът премине близо до нас, времето е валежно, ако е твърде на север, тук се настанява засмукан от циклона сух и топъл сахарски въздух, а ако е на юг, засмукването може да стане от североизток, откъдето да нахлуе мразовита вълна.
- Защо казвате, че водата ще стане най-скъпата стока в света?
- Водата е незаменим ресурс за живите организми. От целия огромен обем на водите на Земята, годни и достъпни за използване от човека са едва 1%. В същото време населението на планетата постоянно расте. По данни на ООН днес около 1/3 от хората по света изпитват сезонен или целогодишен недостиг на вода. Все по-голямото замърсяване на водите допълнително свива ползваемия ресурс. Всичко това определя прогресивното намаляване на годните за ползване води, особено на тези с питейно качество. В редица държави по света е налице „икономически воден дефицит“. При него природата осигурява вода, но тя не достига до населението поради лоша или неизградена инфраструктура. При преодоляването на този тип воден недостиг и при адекватно пречистване на водите, наличните водни ресурси могат да задоволят и доста по-голямо население от сега живеещото на Земята.
- Как трябва да се управляват водните ресурси у нас, за да няма криза?
Управлението на водните ресурси в нашата страна трябва да постави няколко основни приоритета, ако искаме да се върви към устойчивост в бъдеще.
1. Подобряване и доизграждане на инфраструктурата – минимизиране на течовете, по-пълноценно използване на подземните води. В близко бъдеще ще нарастне необходимостта от строителство на още язовири, тъй като със затоплянето намалява периода на снегозадържане и дебелината на снежната покривка, при което повечето води от зимните валежи не се задържат до пролетта, когато са необходими за развитие на растенията.
2. Инвестиране още отсега в малкоотпадни технологии, които да намалят замърсяването, както и във водоспестяващи техники и производства. Така например, за целите на земеделието може да се насърчи събирането и използването на дъждовните води в резервоари, както и по-пълноценно усвояване на минералните води, с които страната ни е доста богата.
3. Стриктен контрол върху водоразпределителните дружества и управленията на язовирите, за да не се допускат злоупотреби и умишлено източване.
4. Необходимо е всячески да се възпитава у населението култура на пестене и опазване на водата.