Ген. Георги Иванов: Разговорите ни от Космоса се слушаха и в СССР, и в САЩ

10.04.2021 13:45 Пенчо Ковачев
Георги Иванов със съпругата си Лидия
Двамата българи, летели в Космоса - Георги Иванов и Александър Александров.

Рукавишников не е припадал,

въпреки че натоварването

било 6 единици

- Г-н Иванов, вие сте на 21 години, когато Гагарин излита в Космоса. Помните ли момента, в който за първи път чухте новината? Как реагирахте?

- Изминаха 60 години от епохалния полет на Юрий Гагарин, който доказа, че човек може да живее и работи в Космоса и постави началото на неговото практическо усвояване.

Тогава бях втори курс във ВНВВУ “Георги Бенковски” и с моите колеги бяхме на стаж в машиностроителния завод “Н. Й. Вапцаров”.

Към 10 часа се почувства всеобща радостна възбуда и всички излязохме на двора, където по микрофона съобщиха, че човек лети в Космоса - съветския военен пилот Юрий Гагарин.

Нито дотогава, нито досега съм присъствал на такъв искрен човешки възторг от някакво събитие!

- Как коментирахте с колегите си, бъдещи летци, подвига на Гагарин?

- Може би едни от най-щастливите хора бяхме ние. В Космоса лети наш брат военен пилот!

- Тогава мина ли ви мисълта, че един ден и вие можете да полетите в Космоса?

- Пътят към Космоса е открит, но ние, военните пилоти, макар мечтатели, не си представяхме, че с българин това може да се случи преди 2000 година, а тогава възрастта ни нямаше да бъде подходяща за космонавт!

- На 1 март 1978 г. стe избран за космонавт във втората група от програмата “Интеркосмос”. Защо избраха вас?

- При обявяването на подбора за космонавт през 1977 г. се явихме над 700 военни пилоти. След сериозни медицински прегледи бяхме определени четирима: Иван Наков, Георги Йовчев, Александър Александров и аз да заминем в Москва.

Последваха нови медицински прегледи и изследвания. След завръщането ни на 1 март 1978 г. Държавната партийно-правителствена комисия с председател министъра на народната отбрана генерал Добри Джуров взе решение заедно с Александър Александров да заминем на подготовка в Звездното градче край Москва.

- Докато ви обучаваха в Центъра за космонавти “Юрий Гагарин”, изучавахте ли подробностите около полета?

- Нашият полет с моя командир Николай Рукавишников беше точно 18 години след полета на Юрий Гагарин по програма “Интеркосмос”.

Нас ни подготвяха космонавти от първия Гагарински отряд: Герман Титов, Алексей Леонов, Борис Волинов, Павел Попович. От тях слушахме много разкази за Гагарин, за неговия професионализъм, скромност, за лидерските му качества и в нас оставаше впечатлението, че лично го познаваме. Полета на Юрий Гагарин го изучавахме като азбука за космически полети.

- След подготовката ви комисията с какви мотиви предпочете вас пред Александър Александров?

- Членовете на комисията заседаваха отделно от нас. И нашата двойка с Рукавишников, и екипът Александров - Юрий Романененко бяхме на еднакво равнище на подготовката.

Всичко се решава малко преди старта. Два дни преди него обявиха, без да съобщават мотивите за решението си.

- Имаше ли напрежение и завист между вас и Александров?

- Имаше съревнование между двата екипажа - и на тренировките, и на изпитите. Но напрежение или завист - не.

- Когато съобщиха вашето име, какво си помислихте?

- Не помня. Чувство на отговорност може би се прокрадва в такива минути на напрежение.

- Някога ще разкажете ли истината за това какво точно се случи по време на полета? Съществува мнение, че нещо се е премълчало.

- Нашият полет беше един от малкото, при който още като бяхме в орбита, всичко се предаваше на Земята. Изцяло! Разговорите ни се хващаха от всички радиостанции, не само от съветските и американските.

- А самата техническа причина?

- Проблемът с двигателя се изясни по-късно, след кацането. Непосредствената причина беше отказът на една от помпите за високо налягане. Тя вкарва гориво в основния двигател. И поради тази причина той отказа. Но с отказа си беше наранил и резервния двигател. А само с него можехме да се върнем обратно на Земята. И тогава Центърът за управление на полета взе най-вярното решение.

- Кой взе решението?

- Юрий Павлович Семьонов, тогава главен конструктор на корабите “Союз”, по-късно генерален конструктор на центъра МПО “Енергия” - за производство на космическите кораби и ракети на Русия.

Неговото решение беше да се измени инструкцията за завръщане с резервен двигател. И да не се прави експеримент да се пробва той за 2-3 секунди, а направо да се премине към използването му за намаляване на скоростта и спускане.

- А ако беше отказал резервният двигател?

- Оставахме на орбита.

- Какво си казахте с Рукавишников при тая възможност?

- Не сме мислили за такава възможност.

- Пъдехте я от съзнанието си?

- Естествено. Горе не можеше да се допусне такава възможност. Имаше и други варианти - с двигатели за ориентация, маневриране, самата станция можеше да подходи към нас. Но всичките те бяха почти на границата на невъзможното.

- А щяхте ли да ги пробвате, ако резервният двигател бе отказал?

- Длъжни бяхме. Резервният двигател включи от самото начало след отказа на главния. И ако ние го бяхме пробвали за тези 2-3 секунди и след това изключили, нямаше гаранция, че втория път щеше да се включи и да заработи.

Затова и нареждането беше с включването му да изработим целия цикъл - за 188 секунди да намалим скоростта и да влезем в плътните слоеве на атмосферата. Но поради факта, че двигателят беше наранен, той работи не 188 секунди, а продължи още 25. И се наложи ние ръчно да го изключим.

- Кой го изключи?

- Николай.

- Вярно ли е все пак, че от прекомерното натоварване той загубва съзнание?

- Това вашите колеги журналистите го измислиха. Никой от двамата ни не е губил съзнание, макар че претоварването беше 8, близо 9 единици. Натискът върху мускулатурата е в посока гърди-гърб и беше толкова голям, че затрудняваше дишането. Затова бяхме длъжни да поемем въздух и 2-2 и половина минути да мълчим.

В Центъра, естествено, безпокойствието е било много голямо и ръководителят на полета Алексей Елисеев постоянно питаше: “Сатурни, как се чувствате? Сатурни, кажете каква е ситуацията?”. И при претоварване 6-6,5 Николай успя да се сопне: “Ну, замълчете, при нас претоварване 6!”

- Защо твърдите, че са го измислили журналистите?

- Ами за да се види колко велики сме ние, българите.

- Вярно ли е, че след този полет вашето твърдо “Нормално!” става като нарицателно при ситуация, когато всъщност нещата не са никак нормални.

- Вярно е. Даже имам приятели, които са ходили в много други градове на Русия и в други републики и по същия начин са ги посрещнали като българи.

- А вярно ли е, че в кабината на кораба имало портрети на Живков и Брежнев?

- Трудно ми е да си спомня, носехме разни неща. Но Паисиевата история беше с нас. За съжаление, остана в битовия отсек и изгоря в Космоса.

- Колко време мина, докато ви намериха след кацането?

- Веднага. Когато Николай отвори люка, вертолетът вече се чуваше, кържеше над нас. Ние не знаехме къде сме кацнали. Може и да сме някъде в Китай. Тук има една любопитна техническа подробност. Поради това, че двигателят работи по-дълго време, ние трябваше да кацнем много по-рано. По теория - по-късо кацане.

Но поради това, че тягата му е била по-малка заради нараняването, ние кацнахме близко до предварително определения район. А е можело и да се приводним в океана.

 

 

Други от Мнения

Пречупване на тренда - ниските лихви спряха растежа на милионерските влогове

Вземащите кредит трябва да се съобразят с новата тенденция - лихвите ще се покачват Хората изчакват да видят докъде ще спаднат цените, за да получат по-изгодни сделки БНБ публикува редовната

Красен Станчев: Бъдещият кабинет не е на ротацията, щафета е - трябва да бъде разписано какво поема първият и какво предава

Обедняване и апокалипсис няма! Всички - без семействата с повече деца и част от пенсионерите, са по-добре в последните 2 г., казва икономистът - Държава пред катастрофа, икономика пред рецесия

Президентът си е основал звукозаписна компания и от там сега ще излязат редица нови хитове

Няколко коментара на извънредната и налудничаво динамична политическа обстановка: 1. “Да, България” винаги е била категорична, че експертният състав на правителството е това

Кабинет на ПП-ДБ само с техни министри не им дава по-добри възможности

Партиите - участнички в споразумението за излъчване на правителство от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са заинтересовани да постигнат балансирано представителство в предстоящия кабинет

“Букър” тежи, колкото и да ръкопляскате или да хулите

Радвам се за Георги Господинов. Книга, писана на езика свещен, достигна до световно признание. Интересни са ми тези, които обругават, без да са чели Може би думата награда иде от това, че някой

>