Сутрин в кабинета, следобед – хвърляш домати отвън
Дисекция на гениалната идея
за “правителство на протеста”
Българските политолози откриха изхода от политическата криза – “протестърска коалиция”. А после - “правителство на протеста.”
Еврика! До обяд то ще управлява в кабинетите си, а след обяд ще излиза отпред на паветата да хвърля домати. Само да не забрави да предупреди полицията да не ги удря по главите.
Но явно пак нещо не съм разбрал. За да вникна, прощудирах програмното интервю на политолога Димитър Аврамов в “24 часа” и много неща ми се светнаха.
Първо обаче да изчистим фактите от експертната ектоплазма, защото те, горките (фактите, не експертите), също имат право на съществуване.
Например в интервюто си г-н Аврамов се произнася:
“На този вот “Има такъв народ” е енигмата - досега не сме чули от тях нищо друго освен общи заявки.”
Аз пък смятах, че точно ИТН има конкретни заявки и най-много хора ги чуха и видяха.
Точките от референдума сега са в програмата. Всичко останало също е конкретно, само да го прочетеш.
То има тази особеност, че дава повече власт на народа, от низините към висините, докато българският политолог гледа отгоре надолу и затова не забелязва някои подробности.
И обратното, в програмата на ДБ конкретиката е малко и бие точно в обратната посока –
ние ще ви
оправим по
европейски, но
власт няма
да ви дадем
(защото сте прости).
Но да продължим:
“И ако партиите на протеста през 2020 г., които спечелиха изборите в неделя, направят общ парламентарен блок и постигнат съгласие по N на брой въпроси, смятам, че те ще могат да съставят правителство.” – твърди г-н Аврамов.
Ето, тук най-сетне опираме до сърцевината – кои са в тази коалиция? Дотук в наратива си г-н Аврамов май се гнуси от ИТН.
Тогава остават само две истински партии на протеста с общо 14,17 на сто от вота или някъде към 44 мандата в парламента от общо 240. Опашката ще размахва кучето? Явно пак нещо не съм разбрал.
А може би г-н Аврамов все пак включва ИТН в схемата?
Тези чалгари и
простаци, които
се кълчат
полуголи
в алкохолна мъгла? Нищо, заради властта ще си запушим носа. Но тогава мандатите стават 95 – пак не стига!
А-а-а, сега вдянах! Явно в “протестната коалиция” ще бъдат вкарани и БСП, и ДПС. Само като си представих Нинова, Доган, Слави, Христо Плажа и Мая с Отровното дуо в един креват - и копчетата на ризата ми изхвърчаха на 3 метра от смях. Едното даже проби вестника в ръцете ми.
Представете си баснята за орел, рак и щука, но освен тях камила и москвич.
Хващам се на бас, че ще постигнат висока кохерентност. Има само една уловка – след тази жива картинка Бойко Борисов ще се върне на бял кон, народът ще му целува ръка и ще хлипа: “Бащице! Прости ни!”
Трудно е да впрегнеш тези 5 животински вида в една каруца, но г-н Аврамов знае как да размекне дори суровата Нинова:
“БСП не е фактор нито в лявото пространство, нито в обществото. Затова БСП не може да има претенции към съставянето на правителство.”
Така е, Нинова отдавна мечтае да захвърли всичко земно. Сигурно и Доган копнее да си даде ключа от квартирата.
Исус Христос
казва същото –
последните ще
бъдат първи,
а първите – последни. Мнозина са звани, малцина са избрани.
Тези малцина призвани ще водят, а първите 4 партии с техните жалки 200 мандата ще си бият камшика оттук до Божи гроб пешком в доброволно покаяние.
Но пък щом последните ще са първи, защо властта да не се даде на “ПП Благоденствие -Обединение - Градивност” с нейния половин процент? Просто казвам…
Трудно навлизам в тази сауна на мисълта, тъй като за разлика от г-н Аврамов не съм чак такъв фен на гласуването за партийни листи: “Красотата на пропорционалната система е, - твърди той в същото интервю, - че в нея има възможност за избягване на грешки. Един път трябва да вземеш най-много вот и втори път трябва хората да те харесват, за да ти имат доверие. От тази гледна точка на изборите в неделя станахме свидетели на два безпрецедентни провала."
Запомнете тази мисъл. Ако “системата избягва грешките”, както твърди г-н Аврамов, как 3 реда по-долу “станахме свидетели на 2 безпрецедентни провала”? Впрочем провалът на БСП има поне 2 подобни прецедента в епохата на прехода, но авторът е втренчен в бъдещето.
“Един път трябва да вземеш най-много вот” – това също не е от този свят, защото при тази система в парламента се влиза с мижавите 4 на сто. И точно затова сега е такъв хаос.
“Втори път трябва хората да те харесват, за да ти имат доверие” – защо тогава парламентът ни все е фрашкан с депутати, на които човек не би дал и 10 лева назаем? Да не говорим, че поне 25 на сто от тях са си купили мандатите или са ги уредили на бартер, други 25 са назначени от спонсорите на партиите, а 50 на сто са спуснати с парашути. При мажоритарния вот това е технически невъзможно.
И това са прости факти, които ние, от простолюдието, виждаме така. А политолозите – наопаки. Това клерикално съсловие явно говори друг език, стъпва върху съвсем други факти и май живее в друго измерение.
Тук, на земята, няма такова животно като “протестно правителство”. Там то мучи във всеки обор и владее умовете като индийска свещена крава.
За простия народ е кристално ясно защо сега политическата ни система е в такъв хаос – защото не гласуваме за конкретни хора, а за партийни листи, които прекрачват ниската бариера с крясъци, развалени яйца и домати.
Същият запек на системата редовно става там, където няма истински избори. Например в Белгия карат по 2 години без правителство, в Холандия – по една. Затова и Европа запада, а в ЕС няма и помен от демокрация.
Вярно е, че в Европа пропорционалната система наистина преобладава, но като брой държави. Като брой население преобладават мажоритарните и смесените системи – Великобритания, Франция, Германия, Италия и още десетина по-малки.
Да сте чували на Острова да не може да се състави правителство?
Но навсякъде, където народът си е извоювал истински избори, политолозите винаги са били от другата страна на барикадата.