Баровете ще отворят, но ще има ли уиски?
Брекзит и митът за американския алкохол ограничават доставките за Европа
Тъкмо се научихме да пием уиски като западняците, и изглежда, че ще трябва да се откажем и да се насочим отново към нещо, създадено по-близо. Популярната по цял свят напитка се оказва жертва на серия от обстоятелства, които я правят по-слабо конкурентна на европейския пазар. И ако все още не усещаме липсата ѝ, то е, защото баровете и нощните заведения в Европа не работят от месеци заради пандемията. Когато обаче отново отворят врати, клиентите може с изненада да установят, че вече няма толкова богат избор от марки или че цените са скочили чувствително.
Два са основните фактора за задаващата се криза, която “Форбс” дори нарече “уиски войни”. На първо място, облагането на американските спиртни напитки с все по-високи мита от ЕС и на второ - Брекзит, който пък бави доставките от Великобритания. В резултат вносът на американско уиски за Стария континент е намалял с една трета през последните 2 години, а от Обединеното кралство – с два и половина пъти само през първия месец на 2021 г., откакто държавата е извън съюза. Всичко това идва след години на увеличаващо се търсене и утвърждаване на уискито като предпочитана и достъпна напитка и за европейците.
Между 1997 г. и 2018 г.
доставките от САЩ скачат от
$ 143 млн. на $ 750 млн.
Положителната възходяща тенденция обаче спира преди две години и половина, когато ЕС въвежда 25% мито върху внасяния американски алкохол. Решението е ответна мярка на това на администрацията на тогавашния американски президент Доналд Тръмп да обложи доставките на стомана и алуминий от Евросъюза, Мексико и Канада.
“Американските дестилатори се радваха на две десетилетия безпрецедентен растеж в ЕС, преди да влязат в сила тези ответни тарифи. Те подкопаха позициите на американското уиски на най-големия му пазар, което доведе до загуба от над четвърт милиард долара. Загрижени сме не само за намалените продажби в този наш бранш, но и че тези уникални американски продукти губят притегателния си образ в съзнанието на европейските потребители”, казва Крис Суонгър, президент на американския съвет за дестилирани спиртни напитки. Според него
е време САЩ и
ЕС да разрешат
търговските си спорове
и да премахнат всички тарифи за спиртни напитки, за да могат американските и европейските производители да започнат да възстановяват бизнеса си и да подкрепят икономиките в своите страни, които сериозно пострадаха по време на пандемията.
Екипът на новия президент Джо Байдън предприе някои промени по въпроса, но те засягат вноса на бренди, ром и водка. Това означава, че ЕС ще удвои митата върху уискито до 50% през юни според обявена вече схема. Подобна перспектива кара особено малките производители на американски бърбън да преразгледат плановете си за бъдещето. Някои обмислят да намалят производството му, тъй като не искат да рискуват да държат продукта си да отлежава в опушени дъбови бъчви с години и след това да се наложи да го продават на загуба само в САЩ. “Просто ставаме съпътстваща жертва на търговските войни. Отне ни десетилетия, за да станем конкурентоспособни с европейските производители на уиски и сега губим тази сила. Няма победители в търговските войни. Има само последици”, коментира пред “Форбс” Ерик Грегъри, президент на Асоциацията на дестилаторите в Кентъки. Дори голяма компания като Brown–Forman Corporation, която произвежда популярната марка “Джак Даниелс”, признава, че
няма да издържи
дълго да плаща
мита, без да
повишава цените
Първоначално решава да го прави, защото се надява, че търговските войни между САЩ и ЕС ще продължат няколко месеца, но това води до 80 млн. долара увеличаване на годишните разходи на фирмата, което сериозно свива маржовете на печалба и възможностите за развитие и нови инвестиции.
Данни на британските митници показват, че износът на уиски от Великобритания към ЕС е намалял с два и половина пъти през първия месец след раздялата им. През януари са изнесени количества за 40 млн. паунда, докато през същия месец на миналата година те са били за 105 млн. паунда. Според митническите експерти не само излизането на страната от ЕС е виновно за този спад, но и намаленото търсене в Европа заради пандемията. Асоциацията на шотландското уиски отчете спад в износа от 23% през миналата година, равняващ се на 1,1 млрд. паунда. По-голямата част от него е пострадала от въведените от Америка мита за внос, които британското правителство успя да премахне временно в началото на тази година. През миналата година в Америка са вкарани с 32% по-малко шотландско уиски спрямо 2019 г., в Германия – с 25 на сто, а в Испания – с 40 на сто. Изненадващо обаче Китай и Латвия са увеличили вноса от него съответно с 20 и 24%.
Макар и напускането на Великобритания от ЕС да не води до автоматично въвеждане на мита върху шотландското и уелското уиски при внос в Европа, по-сложните митнически процедури и увеличеното време за транспорт със сигурност ще затруднят и откажат някои от по-малките производители, както вече се случи при други стоки. А това неизбежно ще доведе до промени в европейския алкохолен пазар, на който Обединеното кралство бе ключов играч. Проучване през 2016 г. на Евростат показа, че страната произвежда 88% от общото количество уиски в ЕС, или 85% в парично изражение. С други думи,
около 9 от всеки
10 бутилки са
били произведени
на Острова
Извън съюза пък най-големи количества уиски са идвали от САЩ.
Според българската Асоциация на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки обаче нашата страна е много добре подготвена за тези “уиски войни”. Председателят на организацията Ралица Скорчева съобщи пред телевизия “Блумбърг”, че през миналата година в България са внесени в пъти повече шотландско уиски, тъй като до последно не се е знаело дали ще има сделка за Брекзит. Търговците са решили да се презапасят, в случай че такава не бъде постигната и се въведат мита върху британските алкохолни напитки, които ще ги оскъпят. Съчетано с намаленото потребление заради пандемията и очертаващото се второ лято без много чужди туристи, това би означавало, че известно време
българите ще могат да
разчитат на предпочитаните
от тях марки,
без да плащат повече за тях. Разбира се, ако търговците не решат отново предвидливо да направят някои корекции в предлагането. Още повече, че се появиха данни за сериозно забавяне на доставките между Великобритания и ЕС заради въведените нови митнически декларации и отказа на някои доставчици да работят с Обединеното кралство. Спедиторската компания Forward2me съобщи, че средното време за внос и износ се е удвоило от 4 на 8 дни, като за някои по-отдалечени държави е още по-голямо. Сред тях е и България, за която доставките от Острова вече стигат за 19 дни при около 4 преди Брекзит. За съседна Сърбия пък даже за 21 дни, а за Румъния – 10. Ако забавянията продължат и през следващите месеци, това неизбежно ще доведе до допълнителни разходи, които някой по веригата трябва да поеме, за да не се отразят на цените за крайния потребител.