Самуил се нареди до Кубрат, Тервел, Калоян и Аспарух от рода Пулеви
В спортен център “Пулев” е тихо. Все още има локдаун за тренировки. С Тервел сядаме в офиса. От стената ни гледа огромен портрет на Венко, български боксьор от близкото минало и запален любител историк. Тишината се раздира от тропот на детски крака. Прилича малко на Аспаруховата конница, която току-що е преминала Дунав. И наистина след секунди в кабинета нахлува Аспарух, който на 21 май ще стане на пет години, със своите искания. Категоричен като владетеля, на когото е кръстен, когато преминава Дунава и обявява, че тук ще бъде България.
Навръх Благовещение и Самуил Тервел Пулев се присъедини към Кубрат, Тервел, Калоян и Аспарух в знаменития род.
“Беше планиран. Много искахме с Диана трето дете”, обяснява баща му. Над 15 години са заедно с бившата националка по волейбол Диана Ненова. Свалката била дълга и трудна, а първата целувка дошла след бас. Но това вече е далеч в миналото.
Тервел би опитал и за момиче, но както казва, всичко е Божа работа. Едно е сигурен, че няма как да достигне баща си Венко, който
има 7 деца - две момичета от първия си брак, след това от втория три момичета, Кубрат и Тервел.
“С големите ни сестри почти не сме се виждали от десетилетия. Може би като деца. Наскоро брат ми ми показа едната, била професорка. Татко никога не ни е делил, старал се е да е еднакво строг и добър към всички. Сега това наистина ми помага с моите момчета”, признава Тервел. “Защото децата са това, което е непреходно в този живот и има за мен най-голям смисъл. Да видиш, когато се прибираш у дома, че там лампичката свети и някой те чака. Всичко останало е преходно. Кариерата, постиженията, един ден ще бъдат забравени. Но децата са тези, които ще ни наследят генетически и нашия идеен път”, казва Пулев.
И признава, че двамата с Диана често ползват точно уроците на Венко при възпитанието на батковците.
“Говорим им много, стараем се да им покажем, че трябва да делят всичко. Като има шоколад за единия, половината трябва да е за другия. Простите неща. Още по-трудно ще е с три, но ще се справим”, обяснява Тервел.
Мечтата на Венко е да има момчета и да ги научи на бокс и истинската история на България. Кубрат и Тервел му я сбъдват. И боксьори стават, и запалени по българската история. И продължават да четат независимо къде и срещу кого ги е изправила съдбата. Двете неща винаги са вървели заедно по време на детските години на братята.
“Сега имам чувството, че истинската история на България е позабравена. Това, което се преподава на децата, не винаги отговаря на истината. Никъде не се споменава, че нашите предци са доши на тези земи от над 7500 години, че сме били империя, от която всички са
проплакали. Имам чувството, че се стремим да заличим някои неща и не разбирам това. Така както преди 1990-а чакахме Дядо Мраз, а сега Дядо Коледа. Не мога да разбера омразата към някои неща. Давам пример веднага с мавзолея, който е част от нашата история, независимо дали ни харесва, или не. Защо ни трябваше да го събаряме? Вместо там да се направи например музей и деца и туристи да могат да се запознаят с тази част от нашата история. Да се покаже на младите как е било по онова време. 45 години са огромен период. Няма как да го изтриеш”, обяснява боксьорът, който има две висши образования - НСА и право.
Заради това се спират и на името Самуил за третия си син. Калоян и Аспарух просто така си дошли, за да се спази семейната традиция. “Самуил обаче бе мислен. Заради този конфликт със Северна Македония. Знам, че съдбата на този български цар е била трагична, но в същото време е и много поучителна. Той е милеел за България, която
винаги е била Мизия, Тракия и Македония Заради това избрахме това име”, допълва той.
“Това е нашият жест към българската история чий цар е бил Самуил. Самуил е български цар и трябва да остане в паметта на всички нас като такъв, а аз и съпругата ми избрахме с много гордост да кръстим Самуил нашето трето момче. Както казах по-горе, имам чувството, че ни е страх вече да назоваваме истинските факти. Това е явление, присъщо за асимилирания български народ в изконните български територии в Северна Гърция, Македония и части от Сърбия. Там, както знаем, нашите сънародници са били репресирани, било им е забранявано да говорят български език и да се самоопределят като българи. Имало е и жестокости, дори онзи ден сме свидетели как са били спрени български книги на македонската граница и още много други примери. Нима ще отречем, че спорът ни с Македония за тази и за много други възрожденски, велики личности, самоопределили се за българи, продължава от десетилетия. Историята на България трябва да бъде съхранявана, пазена непокътната, предавана от поколение на поколение коректно, без увъртане и навеждане. Поне това дължим на предците ни”, обяснява още боксьорът.
Иначе вече батковците са свързани и със спорта. 12-годишният Калоян е халф в частната футболна школа “Елит”. Тервел и Диана ходят понякога на мачове, но предпочитат да го остават да се оправя сам. “Може би малко го притеснявам. Защото съм по-взискателен, искам да прави нещата по-бързо и перфектно. Заради това ходим по-рядко да го гледаме на мачове”, обяснява Тервел.
“Елит” е частна школа, която съществува от 2004 г. и се намира на столичния стадион “Академик” в квартал “Гео Милев”. Няма мъжки отбор, а работи само с деца и юноши.
Аспарух пък е по-индивидуалист и много по-самоуверен, без някой да му е обяснявал нещо. Преценили да го запишат на джудо, вече ходи в залата на ЦСКА в столичния комплекс “Диана”. “И май му харесва, поне за момента. За след това ще видим”, казва баща му.
Не смятат да се месят в избора на спорт за децата, но мнението им е категорично, че трябва да тренират. “Живеем във време, в което си свързан с цял свят. Може да си пуснеш печката у дома по интернет от друг континент. Компютрите и другите устройства са постоянно в ръцете ни. Заемат цялото ни време. Застояваме се на едно място. И това е видно най-вече при децата. И така идват болестите. Защото човек е създаден, за да се движи. Затова болестите днес са по-тежки,
по-непознати. Вървим срещу това, за което сме създадени”, допълва Тервел.
Признава, че е изкарал коронавируса през септември. “10 дни не можех да мръдна. Оправих се обаче само с имуностимуланти. Предписа ми ги д-р Димитров от Пловдив. Сигурен съм, че тренировките ми помогнаха много”, категоричен е той.
Коронавирусът попречи и на брат му Кубрат по време на подготовката за боя за световната титла с Антъни Джошуа през декември в Лондон. Пипна го по време на подготовката си. И загуби. “Повечето на негово място нямаше да излязат на ринга. Но той искаше този бой, рискува и загуби. Но даде всичко от себе си, дори и повече”, смята Тервел.
През май или през юни очаква следващия си двубой на ринга. “Все още нищо не е ясно. Просто положението в света не се е успокоило. Вървят преговори, но всичко е още далеч. В момента, в който имаме споразумение, ще го обявя”, казва Тервел.
След победата си над намибиеца Викапита Мероро в Танзания той вече има 16 поредни успеха на професионалния ринг. И само четирима от съперниците му са издържали целия мач до край - руснакът Валери Будов (8 рунда), германецът Кай Курзава (8) и американците Мич Уилямс (6) и Дешон Уебстър (12). Всички останали или се отказаха, или чуха съдията да им брои до 10.
Знае, че кариерата му няма да продължи още дълго. Но след него вече крачат здраво Калоян, Аспарух и Самуил.