Болката да научиш, че не може да си баща
Мъжкото безплодие става все по-често срещан проблем, но продължава да се пази в тайна
Pод Гилбърт не е от хората, които обичат да говорят за себе си. Като дете е толкова срамежлив, че през първите три седмици в училище дори отказва да се храни в столовата със съучениците си. След като завършва образованието си, предприема пътешествие в Австралия и Азия в търсене на нещо, което иска да бъде в своя живот. След година и половина се връща в родния Уелс без конкретен отговор по въпроса. Става административен асистент, по-късно работи във фирма за пазарни проучвания. Чак на 34 г. осъзнава, че неговото призвание е комедията. Започва да участва в различни постановки, предавания, след като печели няколко състезания за таланти. В продължение на години той се концентрира върху това да забавлява хората.
Така че, когато наскоро пусна документален филм за мъжкото безплодие по Би Би Си, всички отново очакваха да има сълзи от смях. Но мнозина останаха изненадани, макар Гилбърт да не изневери на доброто си чувство за хумор. Просто темата, която засегна, се оказа толкова болезнена, че този път сълзите бяха от болка. Разказвайки личната си история и тази на други двойки, комикът успя да обърне с хастара навън проблема и да даде увереност на мъжете, които се сблъскват с него, че това не ги прави по-малко мъжествени или по-лоши съпрузи.
“Не съм достатъчно добър. Не мога да ти дам това, което искаш. Моля те, намери някой, който може”. Това са думите, които 41-годишната Кейти чува от съпруга си Крейг Франклин, след като медицински тестове показват, че той не може да има деца. Във филма жената си спомня как със сълзи на очи отхвърля предложението му, но също така признава, че на няколко пъти е искала да избяга, защото тази новина влошава брака им. 42-годишният Крейг губи работата си, натрупва 20 000 паунда по кредитните си карти, харчейки безразборно пари за всевъзможни джаджи. “Станах много затворен. Не исках да говоря с приятели. Крещях за най-малкото нещо. Чувствах, че вече не съм човекът, за когото Кейти се омъжи”, обяснява съпругът. Тя от своя страна смята, че би го предала, ако забременее от друг. Отнема им много време и медицински консултации, докато свикнат с мисълта, че шансовете им за дете са нищожни. Оказва се, че Крейг страда от генетично заболяване, което пречи на тялото му да произвежда качествени сперматозоиди. Подлага се на лечение с тестостерон, макар докторите да не дават големи надежди. Водят борба за бебе от 2013 г. Преди две години плащат 8000 паунда за инвитро процедура. Образува се ембрион, но спира да се развива. “Въпреки че това бяха само няколко клетки, имахме чувството, че детето ни е умряло”, признава Крейг. Сега обмислят да се насочат към донорска програма, тъй като осъзнават, че с времето и при Кейти нещата за бременност стават по-трудни. Тя признава, че отчаянието все по-често я обзема, но не обвинява мъжа си.
При 38-годишния Адам Хаслам и 40-годишната му съпруга Ема нещата се случват по аналогичен начин. Мъжът е диагностициран с нисък брой сперматозоиди, а жената - с ранна менопауза през 2013 г. В продължение на две години не могат да си осигурят място за безплатна инвитро процедура, нито пък да съберат необходимите 10 хил. паунда за платена. Предприемат пътуване до Чехия, където срещу наполовина по-малка сума получават донорски ембрион, от който през 2019 г. се ражда техният син. “На мен ми бе лесно да говоря с приятелите си за нашия проблем, но Адам не успя да го направи. Винаги казваше, че няма смисъл”, обяснява Ема. Самият Адам признава, че му е било неудобно да споделя за толкова интимнно нещо, което го е превърнало малко в отшелник.
Tочно заради страданията на мъже като Крейг и Адам, а и заради своето собствено, уелският комик Род Гилбърт решава да се посвети на популяризирането на проблема с мъжкото безплодие. Започва преди години с организиране на клуб на горния етаж в една кръчма. Кани там мъже, които искат да говорят за болката си да нямат деца. Гилбърт трябва многократно да сподели как е научил, че 98% от сперматозоидите му не искат да плуват напред и как всичко това е било поправимо, ако 6 г. по-рано е знаел, че страда от инфекция, и се е лекувал с подходящи антибиотици, преди и гостите му да се престрашат да разкжат своите истории. “Мъжете, които не могат да оправят проблемите си с плодовитостта, се чувстват двойно импотентни и произтичащият от това срам предизвиква тишина. Но тишината не прави нищо на никого, най-малкото на жените”, разсъждава 52-годишният комик.
Усилията му са забелязани от агенция, която прави кампания по въпроса, и го кани да стане нейно рекламно лице. Перспективата да бъда за мъжката плодовитост това, което е Грета Тунберг за климатичната криза, не беше детската ми мечта, признава шеговито той. Но много сериозно се отнася към това си задължение. Кампанията стартира от търговски център в Кардиф, където той трябва да разяснява рисковете за репродуктивните финкции. “Това беше най-лошият ден в живота ми. Спирах минувачи, за да обсъдим какви гащи е подходящо да носят бъдещите татковци”, казва Гилбърт пред “Гардиан”.
Когато пандемията е в ход и започва да чете тъжни съобщения от двойки с отложени инвитро процедури, си дава сметка, че някак трябва да продължи да помага на такива хора. Така се ражда и идеята му за филм, в който да разкаже защо толкова много мъже се борят да станат бащи и толкова малко се знае за това.
Със сигурност те са маргинализирани, казва професор Шерил Хома, директор на клиника за мъжки фертилитет в Лондон. Според нея обществото продължава много повече да се фокусира върху плодовитостта при жените. А невъзможността да станат бащи оказва огромно психологическо въздействие върху мъжете и тяхното усещане за мъжественост, което не е вярно за дамите.
“Ние не споделяме, защото не срещаме съпричастност, а мълчаливо приемаме глупости от рода, че един истински мъж може да забремени всяка жена в овулация”, казва поетът Бенджамин Зефаная. Когато той опитва да намекне на приятелите си, с които играе футбол, че съществува проблем, за да няма деца, един чистосърдечно му казва: “Момче, ако не си сигурен, доведи жена си при мен”. Този епизод засилва кризата, в която е изпаднал по това време. “Отчаяно исках да бъда баща. Ходех по парковете, гледах другите мъже как си играят с децата си и изпитвах истинска завист”, разкрива Зефаная.
Коронавирусът е новата опасност за сперматозоидите
Броят на сперматозоидите и концентрацията им е намаляла с повече от 50% през последните 40 г. сред мъжете в Европа, САЩ, Австралия и Нова Зеландия, показа проведено през 2017 г. проучване. Смята се, че това се дължи на стрес, наднормено тегло, некачествен сън, често ядене на преработени храни, употреба на алкохол и пушене.
Изглежда, че пандемията ще увеличи тази негативна тенденция. Изследване в Германия преди месец показа, че преболедувалите коронавирус имат по-малък брой сперматозоиди. По-рано турски учени откриха, че нивото на тестостерон, имащ отношение към либидото, спада с около 30% след заразяване с COVID-19.
Изследователите обаче се надяват това да е временен ефект и да не води до тежки проблеми с репродуктивните функции, които се наблюдават при някои сериозни заболявания като например тумор. Те припомнят, че някои видове инфекции също могат да доведат до хормонален дисбаланс и диабет, за които е известно, че имат пряка връзка с проблема. Но тези състояния е възможно да се коригират чрез подходящи лекарства.
Освен това мъжете трябва да преосмислят начина си на живот. Да не носят своите мобилни телефони в джобовете на панталоните си, тъй като е доказано, че честото загряване на тестисите се отразява негативно на сперматозоидите.