Много гняв за малко мандати
Черният пиар владее протестния вот, проблемът е, че друго не предлагат освен злобни монолози
Наближават поредните избори, които ще изненадат електората с 2 парадокса:
- Фейсбук не е България и не отразява реалните обществени нагласи.
- Социологията е експериментална наука.
Ако прелистите анкетите, ще се натъкнете само на разочароващи, аморфни заключения.
Ако ще да се разпорите от търсене,
няма да откриете
смела и
категорична
прогноза
Всички експерти си вадят уклончиви застраховки, че в условията на COVID-19 няма начин да се предвидят решаващите предпоставки за изхода от този драматичен вот. Горе-долу могат да измерят твърдия електорат на ГЕРБ, БСП и ДПС, но това го може всеки с един калкулатор. Нагласите в чужбина, протестният вот, подкрепата за новите формации, приливите и отливите са им енигма.
Отреждат например на “Има такъв народ” трета или четвърта позиция, при положение че роднина по пряка линия на водещ социолог е в партийните листи. Как да се изпълни избирателят с доверие към безпристрастния професионализъм?
Абдикацията на социологията означава, че се налага сами да си открием ориентирите. Какво знаем за ударите на пандемията например?
Според здравния министър “63 процента от българите вече желаят да бъдат ваксинирани”. Значи около 4 милиона и половина избягват излишни контакти в затворени пространства. Дори утре да си получат първата доза, до пълния имунитет им остава още време, без значение коя ваксина са им сложили. На 4 април няма да са убодени повторно, така че висока избирателна активност трудно ще се случи – здравето и животът са по-ценни от урните все пак.
От протестното лято на 2020-а журналистите неуморно питат едно и също тъй наречената извънпарламентарна опозиция: “Защо, по дяволите, не се обединихте?”.
Статуквото заема към 200 места в парламента, какъв е смисълът
десет нови
ентусиасти
да се бият за
40 мандата?
Не беше ли по-умно да сформират коалиция, нов СДС? Само заради усилието да надмогнат болните си лидерски комплекси щяха да си спечелят уважение и да вдигнат вълна. Вместо това протестираха поотделно на групички, като посрещачи на гарата. Слави ги нарече “по малкото лошо”, но генералната грешка на всички тях е, че влязоха поотделно в боя. Три, четири, пет нови лидерски партии, кой ти брои!
“Раздробяването на протестния вот изначално лишава този политически сегмент от потенциал за постигане на значимо и доближаващо се до мнозинството присъствие в следващия парламент”, обобщава изследователският център “Спектър”. Сякаш и без това не си личи, че тия сили генерират само гняв. Черният пиар ги владее напълно, освен злобни монолози друго не предлагат.
Те са магнити за мангъровизма, антиваксърите, неспокойните духове, ненавиждащи лекарите, отричащите ужаса, мразещите. Като виенско колело светят за тях, вместо да вдъхновяват с позитивни послания и прогресивна интелигентност.
Винят статуквото, че разчита на пандемията, за да спечели, а с пълни шепи гребат от нихилизма. Червен килим да беше тоя вирус, щеше бримки да пусне от безбройните самозванци, настървени да минат по него.
Има и друго дразнещо нещо - трите големи са се научили да заглушават вътрешните си скандали. Кандидатите в техните листи се бият яко за преференции, но тихичко, гък не се чува,
само
междуособиците
на малките
партии влизат
в медиите
Скандалите обаче първи втръсват, особено в ера на социална изолация и вилнееща “жълта гостенка”.
Опозицията издиша, мънка, няма я. Предимно разсмива. Мая Манолова казва за “Марица-изток”: “Аз имам ангажимент към хората, които работят под земята”. Няма кой да ѝ прошепне, че мините там са надземни, и тя се разгръща. Фейсбук се смее три дни до следващата гръмка глупост. Това е кампанията, няма асортимент.
По какво да разпознае избирателят надигащата се алтернатива на модела “Борисов”? Не е ли парадоксално, че след гръмката акция на “Демократична България” в Росенец
проучванията
отчитат ръст
в доверието
към ДПС?
Движението се било прочистило и подмладило, програмата му била най-модерната… Кой чете програми, бе? Петима депутати повече да вкара ДПС, и шансовете на Слави, Христо и пр. се топят като мокър сняг.
Ако антисистемните играчи си бяха подали ръка, положението щеше да е различно, синята линия на ГЕРБ в диаграмите нямаше да е толкова дълга, а епидемията щеше да се окаже преодолима пречка. При достоен противник на статуквото, пак една бразда щеше да разделя българите – ние срещу тях! Както беше след Виденов. И след Орешарски. А днес хората лениво се забавляват във фейсбук, изреждайки зад коя сила кой олигарх се спотайва. Избор просто няма.