Пандемията почти уби нелегалните цигари (Графика)
Рекордните 2,8 млрд. левa събрани през 2020 г. от акциз върху тютюневите изделия
Пандемията от COVID-19 почти заличи контрабандните цигари. Техният дял продължава да спада всяка година, като за 2020 г. той е бил средно 2,3% - рекордна ниска стойност досега. Това показва редовното проучване на компаниите от “Инициативата срещу незаконната търговия”.
А постъплите от акциз от тютюневи изделия за миналата година 2,8 млрд. лв. са помогнали да се справим с пандемията, подкрепени са пенсионерите и са вдигнати заплати, изтъкна премиерът Бойко Борисов на извънредно правителствено заседание в петък.
“Всички тези пари са отивали в тези, които най-много говорят в момента. Сега влизат в бюджета и затова можем да осигурим средства за хората на първа линия в борбата срещу COVID-19, за безплатни лекарства и за безплатно ваксиниране, струващо десетки милиони”, посочи министър-председателят. Той напомни още, че в пандемията правителството осигури финансова подкрепа за всички български пенсионери, подпомогнати бяха болниците, същевременно кабинетът последователно изпълняваше и ангажиментите си за увеличаване на доходите.
Постъпленията от 2,8 млрд. лв. са рекордни за последните години и представляват 52% от общите от акцизи от всички стоки. В тази връзка Борисов напомни, че преди четири години при служебното правителство
само за около
месец
държавата беше
ощетена със
100 млн. лв.
чрез скока на контрабандата. А в началото на първия му мандат като министър-председател делът на контрабандните цигари е бил над 34% от пазара.
Данните на “Инициативата срещу незаконна търговия” за миналата година показват, че през четвъртото тримесечие делът на незаконните цигари се покачва леко спрямо третото от 2,3 на 2,5%. От 2010 г. насам по-малък е бил броят им единствено през първото тримесечие на миналата година, когато е 1,8%.
През втората половина на 2020 г. основният дял цигари, които не са били предназначени за местния пазар, са на марките “Карелия” и “Оме”. Интересно развитие има при “Мурати” - през третото тримесечие тя се нарежда на второ място след “Карелия” с 14,7% дял на незаконни цигари, но в края на годината вече отива доста назад в класацията и процентът спада до 2,5. Подобно разместване се наблюдава и при марките “Мерилин” и “Ракел”, които обаче вдигат дела си през четвъртото тримесечие. Тогава на незаконния пазар се появяват и нови имена като “Ив”, “Кинг”, “Кенгуру”, “Филип Морис”, но пък “Джордж Карелиас и синове”, “Голдън бърд”, “Пал Мал”, “Комплимент” изчезват (кои са останалите марки - виж графиката.)
Що се отнася до компаниите с най-голям дял на непредназначени за пазара ни цигари, отново доминира “Карелия Тобако” с над 30%. На второ място е “Филип Морис Интернешънъл”.
Изследването припомня, че през последните години се открояват няколко устойчиви тенденции. Една е
фалшификати
на известни
международни
марки
Останалите са наличие на продукти с опаковки, обозначени за безмитна търговия, цигари с неизвестни марки от типа illicit whites (марки без аналог на легалния пазар, които са създадени единствено с цел незаконно разпространение), както и че едни и същи марки остават водещи на незаконния пазар.
Плевен, Видин и Варна са градовете с най-високо незаконно потребление. Там потреблението на незаконни цигари за третото тримесечие на 2020 г. е съответно 7,7, 5,3 и 4,9%. В През следващото тримесечие в Плевен и Варна то спада значително до 2,4%, а във Видин се качва до 6 на сто. В София контрабандните цигари са около 2%. В Габрово и Велико Търново потреблението на тези стоки е минимално - под един процент. А рекордьори са Благоевград и Перник, където
през последното
тримесечие на
2020-а никой
не е пушил
контрабандни
цигари
В допълнителните градове, в които се проследяват нивата извън основната извадка, впечатление прави Свиленград, където делът на незаконни цигари се изменя доста динамично - през 3-ото тримесечие на 2020 г. нивото е било сравнително високо – 23%, но през 4-ото пада до 2%.
Димитровград също е бил с нулево потребление на контрабандни цигари в края на миналата година.
От друга страна, то е сравнително високо в Монтана, където варира между 4 и 6%.
Проучването се провежда чрез събиране на празни кутии от улици и кошчета за боклук. Основната извадка обхваща 20 града с население над 43,5 хил. жители, което е почти половината от общото на страната.