Дядо на Валери Найденов отглежда Йосип Броз Тито в Москва
Иван Караиванов става член на
ЦК на ЮКП и депутат в Белград
На 23 февруари 1935 г. в Москва за първи път в живота си пристига хърватският комунист Йосип Броз.
Той е на 43 години, отскоро е член на ЦК на Югославската компартия и си е измислил конспиративното име Тито.
А на приятелка на майка си е казал, че няма да напусне политиката, докато носи глава на раменете си.
В съветската столица Йосип Броз е настанен в хотел “Лукс”. Хотелът е на Коминтерна (Комунистическия интернационал) и в него живеят бегълците от всички страни, избрали комунизма за свое житейско верую.
“Първата страница от тази най-мистериозна фаза от живота на Йосип Броз се отваря на 4 март 1935 г., когато той се среща в Москва с двама “кадровици” на Коминтерна”, пише в книгата си “Тито - тайната на века” сръбският журналист и историк Перо Симич.
Псевдонимът на единия кадровик е Якубович и истинската му самоличност остава загадка. Вторият е с фамилия Шпинер и чак през 1977 г. Тито официално заявява, че това е българският комунист Иван Караиванов.
Този човек се оказа дядо на журналиста Валери Найденов. “Той е брат на моята баба Невена, майка на баща ми Георги. Ние го знаем като Иван Генчев, предполагам, че и фамилията Караиванов е измислена с конспиративни цели”, каза Валери Найденов.
За Иван Караиванов (Шпинер) в България не се знае почти нищо. А той е значима фигура в световното комунистическо и работническо движение. Животът му е пълен с премеждия и опасности, пътува в много страни със специални мисии на Коминтерна. Оцелява в сталинските “чистки” през 1934-1938 г.
Журналистът Горан
Готев го нарича
българския
Рихард Зорге
След 9 септември 1944 г. се връща в родината си...
Гробът му се намира в новите гробища на Белград, в Алеята на народните герои.
Защо там, а не в България?
Иван Караиванов е роден през октомври 1889 г. в Пирдоп в чиновническо семейство. Учи в Духовната семинария, но скоро заменя божиите молитви с комунистическите мантри. През 1919 г. става член на БКП. Запознава се със създателя на социалистическото движение в България Димитър Благоев и сътрудничи в неговото списание “Ново време”.
През 1923 г. става член на революционния комитет, който ръководи Септемврийското въстание. Месец след потушаването му успява да избяга в Югославия. После заедно с Димитров заживява във Виена, където двамата издават “Работнически вестник” и го изпращат нелегално в България.
Конспиративните закони налагат Караиванов често да сменя името, националността и квартирите си. Във Виена той се запознава с много сръбски комунисти, повечето от които “изчезват в мъглата” през годините на сталинския терор.
От Виена Караиванов отива в Москва и през 1926 г. става член на ВКП(б) - Всесъюзна комунистическа партия - болшевики. Най-напред работи в българската секция на изпълкома на Коминтерна, след това заема високи постове в института “Маркс-Енгелс” и в комунистическия университет на работниците от Изтока.
По думите на Тито Караиванов седял на два стола. “Освен че беше от НКВД, работеше и в апарата на Коминтерна”, казва той след години.
През 1929 г. по заповед на Коминтерна Иван Караиванов заминава със специално поръчение в китайския град Шанхай. Официално е търговец, но всъщност “разпространява комунистическа пропаганда сред шанхайските работници и ги упътва за борба срещу домашната буржоазия и чуждестранните империалисти”. Работа опасна, защото всеки момент е можело да стане жертва на антикомунистическа акция на полицията или да пострада от някоя разбойническа банда.
През 1934 г. Караиванов се връща от Китай в Москва и започва работа в отдела за кадри на балканските комунистически партии на Коминтерна. След това преминава в издателското предприятие на Коминтерна за чуждестранни работници и там остава до 1942 г., когато е изпратен на дипломатическа работа в арабските държави.
През тези 8 години в Москва между кадровика на Балканския секретариат на Коминтерна и служител на НКВД Шпинер (Караиванов) и амбициозния хърватски комунист Йосип Броз Тито се ражда силно приятелство. Мнозина историци смятат, че Тито е творение главно на Якубович и Шпинер.
Тито често се среща с българина и бързо се издига. Отделът за връзки на Коминтерна, който също е под прекия контрол на НКВД, решава
в бъдеще Тито да
се нарича Фридрих
Фридрихович Валтер
“Никой от ръководителите на Коминтерна не знаеше името му”, ще напише в непубликуваните се спомени Иван Караиванов - Шпинер”, твърди в книгата си Перо Симич. И добавя: “Никой от партийните другари на Валтер не знаел, че Тито е обсъждал пред Якубович и Шпинер всичките им качества и недостатъци. Казаното за тях е обявено за тайна и е сложено в досиетата им, пазени под бдителното око на НКВД в отдел “Кадри” на Коминтерна. А времената са смутни: предстои Сталин да изговори паролата, която ще изпрати на смърт хиляди хора...”
За добра работа в сътрудничеството си с двамата кадровици съветските власти изпращат “другаря Валтер” на едномесечна почивка в свой санаториум.
Перо Симич разказва как през 1937 г. Валтер (Тито) четири пъти пред Караиванов говори срещу Иван Флайшер - един от съперниците му за ръководител на ЮКП. Флайшер е арестуван на 3 октомври и застрелян същия ден.
Шпинер и Тито превеждат на хърватски “Кратка история на ВКП (б)” и с общи усилия нелегално разпространяват книгата в родината на Тито.
През ноември 1944 г. Иван Караиванов се завръща в България. Но още в първите дни възникват конфликти между него и “някои ръководители на българската партия”. Няма информация за какво са тези конфликти. Вълко Червенков се е върнал през септември същата година и още не се е превърнал в авторитарен вожд. Силните хора в комунистическата партия и държавата тогава са Трайчо Костов, Антон Югов, Цола Драгойчева, Добри Терпешев...
Валери Найденов предполага, че в България Караиванов е разказвал за сталинския терор и извращения и с това си е спечелил неприязънта на тези ръководители. Пред опасността да го ликвидират той напуска България и се установява в Югославия.
Твърди се, че е поканен лично от Тито и
от гарата отива
направо
в резиденцията
му в Дедине
Йосип Броз го кани на обяд и поръчва 30-годишно вино. “Да видим какво е, но сигурно ще е по-хубаво от онова, което пиехме някога в Москва”, връща се в спомените си Йосип Броз.
Келнерът пълни чашата на госта, а на Тито по съвет на лекарите разрежда виното с вода. Той вдига скандал - искал да се чукне със стария приятел с вино, а не с вода...
Югославският вожд дава на Караиванов вила в Дедине, на петия конгрес на ЮКП го прави член на ЦК, после и депутат в Скупщината (Народното събрание), лично му връчва ордена “Юнак на социалистическия труд”. В ЮКП наричали Караиванов “революционер, чието отечество е светът”.
Преди години сръбският посланик казва на Валери Найденов, че неговият роднина Караиванов е бил и областен управител на Нишка област. А през друг период от време - директор на Институт за международни отношения.
Иван Караиванов-Шпинер умира на 27 март 1960 г. в Урологическата болница в Белград. ЦК на Съюза на югославските комунисти и Съюзният отбор на социалистическия съюз на югославските трудещи се излизат с голям официален некролог, който е разпространен и в България.
“Велик живот на велик човек” е заглавието на некролога.