Гимишева: Прах в Белащица, миризми в Труд, манган в Брестовица, а в протоколите пише друго
Лидия Гимишева е завършила международни икономически отношения в ПУ „Паисий Хилендарски“. Участвала е в анализа на кредитния рейтинг на над 60 български общини. Работила е 15 г. като счетоводител на частни дружества. Тя е активен участник в каузата „Стоп на кариерите в Родопската яка“. Председател е на Форум активни граждани и демократично общество. В момента е съветник в община „Родопи“. Кандидат-депутат е от коалиция „Изправи се!Мутри вън“ с №18 в листата й за Пловдив област. За Лидия Гимишева може да се гласува преференциално с №103.
- Г-жо Гимишева, бяхте отначало докрай в първите редици на протестите срещу кариерите в Белащица, където живеете. Те прекратиха работа, но от една от фирмите е подадено инвестиционно намерение за удължаване на концесията. Как реагират жителите на засегнатите населени места?
- През последните 3 г. много хора подкрепиха каузата срещу замърсяването на въздуха и вредния каменодобив на територията на община „Родопи“. Най-трудна беше битката с институциите, които в началото на протестните ни действия изобщо не ни съдействаха. Естествено продължение на работата ни за постигане на здравословни условия за живот в нашите села беше участието на местните избори и избирането ми като общински съветник. Трябваше да се смени курсът на управление на общината, защото тя е предпочитано място за живот и туризъм, а добивът на инертни материали не се вписва в тази визия. И бях права, че само с реално представителство в местното управление на общината ще постигнем решаване на проблемите със замърсяването на околната среда. Вече 1 г. кариерите не работят. Доказахме, че активността на гражданите дава реални резултати. През изминалата седмица са внесени отрицателни становища от общината и кметството в Белащица заедно с подписка от 719 души и 218 писмени възражения на граждани срещу желанието за продължаване на концесията за нови 15 г. Най-хубавото е, че жителите са единни и категорично против.
- Какво според вас трябва да се направи, за да се запази здравето на хората и екологията при експлоатацията на находищата за инертни материали?
- Липсата на наредба за отстояние на вредни производства или добиви е предпоставка за неправилното ситуиране на този вид бизнес. Мисля, че е най-нормално, когато добиваш инертни материали чрез взривове и значително запрашаване на въздуха, то да е достатъчно отдалечено от жилищен район. Особено в села, известни с чистия си въздух, това е недопустимо. Но истината е, че основният проблем е липсата на ефективни институции и дълбоко загнездената корупция. Виждаме го ежедневно - с кариери, питейната вода, с биоцентрали и т.н. Не съществуването им е проблем, а липсата на работещи институции. И ще дам само няколко примера. Как в протоколите на контролните органи пише, че, пътувайки към кариерите, се вижда значително запрашаване, но на място не е измерено такова? Как от чешмите в Брестовица тече черна вода, но в протокола пише годна за употреба? Как в Труд хората се удушват от миризми, но в протокола пише, че няма изтичане на газ? Работата на институциите трябва да е фокусирана към гражданите, а бизнесът да се развива по ясни и общовалидни правила, независимо дали е малък или голям.
Ще работя за въвеждането на изискване за отстояние на вредни дейности от населено място!
- Кои според вас са най-тежките проблеми в община "Родопи", където сте съветник, и в областта?
- Проблемите на община „Родопи“ са като на всички 17 общини в Пловдивска област. Това е лошата инфраструктура, остарялата водопреносна мрежа и липсата на такава за обходни води и не на последно място непрозрачното разпределяне на средствата по населени места. Нашите общини са с много села: Родопи-21, Марица-19, Карлово-27, Асеновград-28 и т.н.
И въпреки че кметовете на кметства са пряко избрани от жителите, те са в силна зависимост от общинския. На практика се получава подмяна на вота на гражданите в най-мажоритарните избори, каквито са местните. Липсата на ясни правила и методика за разпределяне на общинските бюджети води до това изоставане в инфраструктурата по села и градове. Като финансов анализатор на общински бюджети в агенция за кредитен рейтинг, съм работила с над 60 български общини. Категорично мога да заявя, че само децентрализирането на публичния ресурс ще доведе до реален растеж. Необходимо е да остават част от данъците на гражданите и бизнеса в общините, но не трябва и между населените места в една община да се разпределят чрез правила, съобразно приноса. Освен това в много общини се харчат над 90% от данъците за заплати и издръжка на общината, а инвестициите изостават. Не е нормално 14 години след влизането ни в ЕС най-големият работодател в дадена община да е самата тя. През 2019 г. всеки 10-и в Пловдивска област е взимал заплата от публичния сектор. Данъците от реалната икономика и бизнеса се харчат основно за възнаграждения на чиновници. В международните публични финанси е приета норма - 25% от бюджета да е за публични инвестиции и ограничения на разходите за заплати. Така трябва да стане и в България. Това води до развитие и растеж. Ще работя за правила за разходване на публичните средства!
- Ако бъдете избрана за депутат, как бихте помогнали за решаването на тези проблеми?
- Винаги съм вярвала в закона и задължителното му прилагане за всички. Ясните правила ще помогнат и на гражданите, и на бизнеса , и на иституциите. Необходими са законови промени, които да ограничат политическите зависимости и да спомогнат за прокарването на политика от долу на горе. Познавам добре технологията на общинските бюджети. Статуквото ще се поддържа при всяка власт, ако липсва контрол и правила. Задължително трябва да се подобри публичността в институциите и да е ясно как и къде точно са изхарчени парите на данъкоплатеца.
Трябва да има самостоятелен бюджет за всеки кмет на кметство, задължителна норма на капиталовите разходи, част от данък печалба да остава в общините. Необходимо е участие на гражданите в определяне на приоритетите на местно ниво, но волята им да е със задължителен характер за институцията, а не формално, както в момента.
- Какви ще са приоритетите ви като народен представител?
- Много от кандидатите за народни представители не знаят къде свършват задълженията и възможностите на местната власт и каква е ролята на парламента в българската политика. Слушам за асфалтиране на улици, ремонт на детски градини и други подобни дейности, които са изцяло функции на местната власт. Моите приоритети, съобразно правомощията на народните представители, са законодателни промени, водещи до реален растеж на регионите - децентрализация, задължителни годишни инвестиции във всяко населено място, ясна методика за разпределяне на общинските бюджети, фиксиран и ограничен процент разходи за заплати в организации на бюджетна издръжка, електронно управление- БЕЗ ГИШЕТА.
- Кое ви накара да се включите в изборите?
- Бях на всички протести през м.г. в София. Но силно ме разтресе денят 2 септември 2020г., когато заедно със съмишленици протестирахме пред парламента. Вътре депутатите отхвърлиха президентското вето и потъпкаха нашата кауза. Приеха закона за подземните богатства и разрешиха удължаване на концесиите с 35 г. без конкурс. Докато аз протестирах, народните представители от Пловдив област гласуваха този закон „ЗА“, включително двама от Белащица. Това ме потресе и е пример за наведеното поведение на народните представители, защитаващи интереса на партията си, а не интереса на хората. Изправете се и изберете личности за народни представители, а не назначени депутати от политически централи. ИМАМЕ ПЛАН ЗА БЪЛГАРИЯ!
Гласувайте преференциално! Гласувайте машинно!
Купуването и продаването на гласове е престъпление!