Несъвършенството на човешкия съд и неизбежността на Божия
Звучи на шега, но съдебната система има по-голяма заслуга за връщането на православната вяра у нас от, да кажем, уроците по вероучение и неделните училища при енорийските храмове. Вярата е единственото утешение за всеки, за когото съдът е репресивен орган.
Мои познати пръснаха сума си пари, очаквайки съдът да забележи, че ответната страна е представила цял набор подправени документи, но това така и не се случва на всяка следваща инстанция. Други губят имот и не успяват да го възвърнат, защото той е вече в ръцете на „добросъвестен собственик“, нищо, че този последният е част от веригата на имотните измамници.
Хората споделят, че са търсили връзки в полиция и прокуратура, откъдето най-отговорно ги посъветвали да пият една студена вода.
Единствения изход за измамения българин комай остава Европейският съд. Не знам каква точно е статистиката, но ми се струва, че заведените срещу страната ни дела поради решения на български съдилища почти винаги завършват с осъдителна присъда, а ако тя е обезщетение, я плаща кой? Държавата! С какви пари? С тези, които се събират от данъкоплатците, между които са и онеправданите ищци. За неволни или умишлени грешки на системата плащат потърпевшите. И то ако набереш смелост да стигнеш до Страсбург, но смелчаците са единици.
Дали поради изобилието на такива драми сме обръгнали, но повече ни впечатляват случаите с пуснати под домашен арест обвинени за убийство с купища свидетелства и улики. Но май и с тях започнахме да свикваме. Напразно журналистите се стараят да предизвикат възмущение, когато съдията пусне този, който трябва да лежи за отнемане на човешки живот и той вземе, че изчезне. Възмущение можеше да има преди години, когато това не се случваше толкова често и когато възмущението можеше да бъде фактор. Сега ни става тежко или неприятно в зависимост от мазолите на съвестта и личните ни страхове.
Вярата на онеправданите е разбираема и за материалистите. За тях тя е бягство от реалността. Не искам никого да убеждавам, защото вярата не е убеждение, но Божията воля действа и не е трудно да видим това. Ако отворим който и да било вестник отпреди 20-25 години, ще видим лицата на героите на онези дни, пък нека след това си спомним къде са повечето от тях! „Отмъщението е Мое и Аз ще го въздам!“ – казва Бог, и то ще се стовари както върху извършителите, въобразили си, че са избягнали възмездие с престъпната си ловкост, така и върху тези, които превръщат правосъдието в пародия.
Възмездието не подминава никого. Просто кръгозорът ни се ограничава в настоящето.
„България е държава на Духа!“ – казваше големият приятел на нашата страна академик Димитрий Лихачов. Каза го, защото беше вярващ и то във времето на фанатичната религия на материализма. Светият Дух е Лице на Бога. Ако Лихачов е прав, България е страна на Бога, а от това следва, че тези, които днес избягват човешкото правосъдие, утре ще последват съдбата на героите от 90-те. Нека го имат предвид и тези, които откупуват бягството от справедливостта, и тези, които се възползват от готовността им да се откупуват.
Допуска грешка всеки, за когото българите за глупаци, те са само много търпеливи.
Един светогорски монах казваше за тези, у които няма покаяние: „Накрая всички стават вярващи, но все пак по-добре е да е приживе!...“
Началото на Великия пост е най-доброто време за покаяние за полагащите всякакви усилия да избегнат човешкия съд. Нека те не забравят, че Божият съд е Страшен, затова че присъдата му е във вечността и не може да се обжалва. Единственият начин да се избегне е чрез дълбоко и честно покаяние.
Бог да пази България! Амин.