788 лични гласа стигат за разместване на партийна листа
Това обаче е минимумът, а всяка преференция в повече дава по-големи шансове на подценените от партиите си кандидати
Средно 788 гласа, получени с преференция, ще са достатъчни, за да може поставен на неизбираемо място кандидат за депутат да размести партийната листа и да влезе в следващия парламент на мястото на поставен преди него. Това показват очакванията за активността на изборите и цената на парламентарния мандат.
Тази ниска цена за разместване дава надежда на голяма част от кандидатите на сочените за сигурни в новия парламент ГЕРБ, БСП, “Има такъв народ”, ДПС и “Демократична България”, че
с по-активна
лична агитация
могат да
изместят хора
от челните места
Затова към традиционната забрана на ДПС да се ползват преференции се присъединиха и хората на Слави Трифонов, поне според публикации в медиите.
На активно привличане на преференции обаче разчитат другите три партии, като при “Демократична България” по традиция има съперничество между издигнатите от партията на Христо Иванов и кандидатите на ДСБ. ВМРО пък опитва да повтори резултата си от евроизборите, когато заради преференциите на Андрей Слабаков вкара двама евродепутати и напълни листите си с атрактивни имена от шоубизнеса с надежда тяхната борба за преференции да им помогне отново да са в парламента.
Най-вероятният сценарий е на 4 април да гласуват 3 млн. души, обяви математикът Михаил Константинов, помолен от “24 часа” да направи сценарии за активността на изборите. При такава активност за партиите, които прескочат 4% за влизане в парламента, ще отидат 2,7 млн. гласа. Разделено на 240, колкото са депутатските места, това дава средна цена на един депутатски мандат от 11 250 гласа. Квотата по райони обикновено е много близо до националната цена.
7% от валидните гласове за листата трябва да са подадени за един конкретен кандидат, за да важи преференция, предвижда Изборният кодекс. Това означава, че при цена на депутатския мандат от 11 250 гласа за разместване на листата ще са нужни 788 лични гласа.
Както депутатският мандат, така и преференцията за тези избори се очертават да са
най-евтините от
2005 г. насам
Най-много гласове за вкарване на депутат - 17 609, са били нужни през 2009 г.
788 преференции е минимумът за разместване на листата, а реално всеки глас в повече увеличава шансовете на играещия мажоритарно кандидат. Причината е, че районните излъчват различен брой депутати, а и за всяка листа гласуват различен брой хора. Т.е.,
колкото по-голям
е резултатът на
партията,
толкова повече
преференциални
гласове са нужни
за разместване.
Например през 2014 г., когато бяха въведени преференциите, един депутатски мандат е струвал 13 679 гласа. И при сегашните условия за разместване на листата от поне 7% преференции цената би трябвало да е около 958 гласа. В Хасково обаче ГЕРБ и ДПС са получили по два мандата, като са имали съответно 34 381 и 20 680 действителни гласа. Това означава, че за да размести листата на един кандидат на ГЕРБ в Хасково, са му били нужни 2407 гласа, а в ДПС - 1448.
Преференцията сама по себе си е състезание на кандидатите вътре в листата. И е реално единственият мажоритарен елемент в българските парламентарни избори, който дава възможност на избирателите да изпратят в парламента конкретен депутат.
Известна застраховка от разместване има за водача на листата, защото за негови преференции се броят и бюлетините без предпочитание.
38% от избирателите ползваха преференциите на последния парламентарен вот през 2017 г.
Преференциалното гласуване бе причина бившата председателка на парламента
Цецка Цачева
въобще да
не влезе
в сегашния. Неуспялата кандидат-президентка бе подредена от ГЕРБ втора в Плевен след водача Ивайло Московски. Тя взе 3714 преференциални гласа, но те не стигнаха и беше изместена и от третия Пламен Тачев с 4533, и от четвъртия Владислав Николов с 5403 преференции.
С 3624 гласа личен вот в 25-и МИР в София депутат стана 10-ият в листата на БСП Николай Цонков вместо параолимпиеца Михаил Христов, сложен от “Позитано” на избираемото 2-о място.
Най-голям скандал с преференциите през 2017 г. пък имаше в ДПС. Ангел Исаев стана депутат заради печелившия №9 в бургаската листа, донесъл му 3366 преференции. Така измести от второто място Дурхан Мустафа. Ръководството на ДПС поиска Исаев да напусне парламента, защото преференциалният избор не се толерира, но той отказа и беше изключен от групата. Остана като независим в парламента. Заради това
оставка подаде
Камен
Костадинов
като шеф на областната структура в Бургас.
Голяма част от успеха на досегашните преференциални депутати се дължеше на съвпадение на номера на партията и този на въпросния кандидат в листата. Тя обаче вече не съществува. С промените в Изборния кодекс от 2019 г. бе решено, че партиите ще са с номера от 1 до 100, а тези на кандидатите ще започват от 101. Тоест водачът в листата ще бъде под преференция 101, вторият под 102 и т.н. Освен това в бюлетината номерата на партиите са в квадрат, а на кандидатите - в кръгче.
2014 г.: Момчил Неков победи Станишев
Най-известният преференциално избран кандидат и първопроходец в мажоритарния елемент е неизвестният до 2014 г. социалист Момчил Неков.
Тогава за евроизборите той бе поставен под 15-и номер в листата на БСП и роди феномена 15/15. Резултатът бе, че измести дори водача на листата и тогавашен партиен лидер Сергей Станишев.
На последните парламентарни избори през 2017 г. изместени водачи нямаше, но се зародиха нови феномени като 11/11 за ГЕРБ, 10/10 за БСП и 9/9 за ДПС. Това доведе до нова промяна в кодекса и номерата на кандидатите вече са различни от тези на партиите.
Най-много лични гласове през 2017 г. събраха лидерите на двете най-големи партии - ГЕРБ и БСП. За Бойко Борисов лично гласуваха 10 595 души в столичния 25-и МИР и 9768 в Пловдив, където също бе водач. Корнелия Нинова взе 6996 преференции в 25-и МИР в София.
При равни преференции се тегли жребий от ЦИК
Кой точно кандидат да стане депутат, може да бъде решено и с жребий в ЦИК, ако двама души имат еднакъв брой преференции, предвижда Изборният кодекс.
Преди да бъдат посочени депутатите обаче, се определя общ брой мандати на всяка партия от тези, преминали 4%.
Това става по метода на Хеър-Ниймайер въз основа на подадените за всяка от тях действителни гласове. Броят на гласовете за всички партии, разделен на броя на мандатите, дават т.нар. квота на Хеър. При делението се получава цяло число и остатък – обикновена правилна дроб.
Всяка партия получава предварителни мандати, колкото е полученото цяло число. Така е възможно да останат незаети мандати, чийто брой е равен на сумата на остатъците. На следващата стъпка партиите получават до един допълнителен мандат. Първа получава допълнителен мандат партията с най-голям остатък, втора - тази със следващия по големина остатък, и така, докато се заемат всички неразпределени мандати.
Определянето на избраните кандидати пък е според преференциите.
Те са валидни, ако са повече от 7% от гласовете за кандидатската листа. Тук идва пренареждането на листата. При реденето се започва с кандидата, получил най-много гласове. Тези кандидати се изваждат от кандидатската листа на съответната партия или коалиция и образуват списък А. Останалите от листата запазват първоначалното си подреждане в нея и образуват списък Б.
Когато в списък А има двама или повече кандидати с еднакъв брой преференции, редът им в списъка се определя от ЦИК чрез жребий. Ако броят на кандидатите с валидни предпочитания е по-голям от мандатите, които е получила партията, избрани са първите кандидати от списък А по реда на тяхното подреждане до попълване на всички мандати.