Средствата от ЕС за възстановяване няма да дойдат преди лятото
Досега само 6 от 27 държави са ратифицирали решението, което ще отпуши финансирането
От Брюксел предупреждават, че не може да се вземе решение за освобождаване на паричната помощ, преди така нареченото решение за собствените ресурси да бъде одобрено от всяка от страните от ЕС. Новият лимит на собствените ресурси, договорен от правителствата на ЕС миналата година, позволява на Еврокомисията да набира средства от финансовите пазари, за да финансира възстановителния фонд. ЕК вероятно ще се обърне към пазарите в края на пролетта, заяви по-рано икономическият еврокомисар Паоло Джентилони.
Досега само шест държави са ратифицирали решението за собствените ресурси от 27-те членки на ЕС.
Междувременно националните правителства трябва да представят своите собствени вътрешни планове за това как планират да използват средствата. Те ще бъдат оценени от Еврокомисията, преди Съветът на ЕС да даде своето одобрение. Финансово по-консервативните държави членки, които са и нетни вносители в бюджета на ЕС, искаха
да имат думата при
одобрението на фондовете,
за да следят страните,
които са бавни в реформирането на икономиките си. Съгласно фонда общо 312,5 млрд. евро са на разположение като безвъзмездни средства и още 360 млрд. евро под формата на заеми за държавите членки. Грантовете са за ангажименти, поети до края на 2022 г., а заемите могат да бъдат поискани до август 2023 г.
Плащанията ще се извършват, след като дадена държава изпълни целите в своите планове за реформи и инвестиции. Членките обаче могат да поискат до 13% предварително финансиране за своите планове. Мерките на правителствата на ЕС, които се прилагат от февруари 2020 г. до август 2026 г., могат да бъдат взети предвид при искане за финансиране от Фонда за възстановяване.
Шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен призова членките да ускорят изпълнението на националните си планове, за да се възползват от Фонда за възстановяване. Целта на Брюксел сега е да помогне на всички страни да са готови с плановете си до края на април.
В кратка реч на официалната церемония по подписването на споразумението между институциите за пакета Фон дер Лайен призова “всички държави членки да ратифицират” решението за отключване на фонда “възможно най-бързо”, добавяйки, че институциите на ЕС работят усилено, за да подготвят националните планове за възстановяване.
Неправителствени организации обаче предупредиха, че насоките на ЕС за разходите могат да отворят вратата за изкопаеми газове, а липсата на обществен - до политически спорове. Плановете трябва да включват
минимум 37% разходи за
климатични действия и
поне 20% за цифровизация
Инвестициите и реформите трябва да имат трайно въздействие върху икономиките на ЕС, като ги направят по-устойчиви, цифрови и по-екологични.
“Комисията позеленява замърсяващи проекти като газова инфраструктура и пътища и им предоставя достъп до Фонда за възстановяване. Чрез финансиране на индустрии, разрушаващи климата, този план за възстановяване е зелен само от името си”, заяви пред “Юроактив” Ариадна Родриго, съветник по политиките на ЕС в “Грийнпийс”.
За да получат финансиране от ЕС за газови проекти, националните правителства ще трябва да докажат, че газът е част от по-широк план за преход към възобновяеми енергийни източници, обясни служител на ЕС. Всичко това трябва да бъде част от “много ясен и надежден план за декарбонизация” с етапи и крайни срокове, подчерта той.
“Като общо правило мерките, свързани с изкопаемите горива - включително газът - не се считат за съответстващи на принципа “да не се нанася значителна вреда” на околната среда и не трябва да бъдат подкрепяни от фонда за възстановяване”, каза говорител на ЕК. Разходите за газ обаче ще варират в различните страни, като някои като Полша планират да използват изкопаеми газове и така да заменят въглищата.
Групи за опазване на околната среда изразиха загриженост относно липсата на обществени консултации относно националните планове за възстановяване, като някои казват, че това противоречи на Орхуската конвенция, която налага обществено участие в програми, свързани с околната среда.
Досега 18 държави членки имат проект за план, шест държави са споделили елементи от своите планове с комисията, а три държави са участвали само в “обща дискусия”, казаха представители на ЕС. Една от тези три е Холандия - която ще проведе общи избори на 17 март, позволявайки на новото правителство да финализира плановете си. Оценката на съществуващите проекти на планове вече е започнала.
Като цяло плановете са добре съгласувани с целите на Фонда за възстановяване на ЕС, като поставят силен акцент върху зелените и цифровите разходи наред със социалните аспекти, като образованието и уменията, посочва ЕК. Тези зелени разходи включват водородни проекти, възобновяеми източници, горско стопанство и управление на водите, устойчив градски транспорт и обновяване на сгради. Надеждата на ЕК е, че плановете ще доведат до реформи и по-устойчиви икономики, но има опасения, че това не е отразено в проектите на национални планове, представени от държавите членки.
“В шепа планове имаме проблеми, че няма достатъчно зелени инвестиции. Има твърде много от нещо друго - от традиционната инфраструктура - твърде много пътища и не достатъчно, например усилия за възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност или други по-чисти технологии”, обясни висш служител на ЕС.
Испания е сочена за като добър пример за реформа. Публикуваният през октомври испански план включва
възстановяване на
10 000 хектара влажни зони
и 5000 км речни корита,
както и 100 000 електрически пункта за зареждане и 250 000 нови електрически превозни средства до 2023 г. Коментирайки плана на Испания, “Грийнпийс” заяви, че предложените инвестиции са в правилната посока, но пораждат опасения относно инвестициите в големи инфраструктури, като пристанища и газ.
Комисията предупреди Унгария да реформира своя закон за обществените поръчки, за да ограничи системните измами в страната, преди да има достъп до фондовете за възстановяване. Към момента Унгария има един от най-високите проценти на “един-единствен участник” при обществени поръчки, а законите ѝ за конфликт на интереси са помрачени от вратички.
Унгария, която вече влезе в сблъсък с Брюксел заради върховенството на закона, е имала нередности при почти 4% от изразходваните средства от ЕС първа сред страните членки, сочат данни на агенцията на ЕС за борба с измамите - ОЛАФ.
Страната е отбелязала и най-рязък спад сред страните от ЕС в годишния индекс на корупция, съставен от глобалната неправителствена организация “Трансперънси интернешънъл”.
“Конкуренцията при обществените поръчки е недостатъчна на практика”, се казва във вътрешен документ на ЕК, видян от Ройтерс. “Комисията от много години настоява за по-добър анализ и контрол на рисковете за обществени поръчки”, се казва в документа. “Но изглежда, че има политическа опозиция на най-високо ниво. Тези мерки са лесни за изпълнение от техническа гледна точка и се вписват в целите на цифровизацията”, казва ЕК, цитирана от Ройтерс.