От Торино до Париж за 3 часа с влак, 3 млн. тира ще изчезнат от пътя (Графика)
ЕС финансира 40% от проекта за високоскоростна жп линия между Италия и Франция
След 30 години спорове, многократни спирания, потегляния и протести на екозащитници високоскоростната железопътна линия между Лион и Торино (270 км) е на път най-после да стане факт.
Въпреки противопоставянето на движението “5 звезди” новото правителство на Марио Драги ще даде рестарт на шанса Италия и Франция да се свържат скоростно. И когато проектът бъде завършен, от Торино до Париж ще се стига с влак за 3, а не за 6 часа и половина, както е сега.
Това ще доведе и до изчезването от пътищата на 3 млн. тира, които всяка година пресичат италианско-френската граница. Ще означава хиляди самолетни полети по-малко за транспорт на хора и стоки и в крайна сметка ще намали неимоверно замърсяването на атмосферата. Според изчисленията прехвърлянето на товарите от камиони върху жп линии ще се равнява на 3 млн. тона въглероден двуокис по-малко емисии годишно. Това е средното количество, изпускано в атмосферата от един град с 300 000 жители.
Когато скоростните влакове между Лион и Торино станат факт,
Лондон, Париж,
Мадрид, Милано
и Барселона ще
имат скоростна
връзка
помежду си
Оста Торино-Лион придобива още по-голямо значение, като се има предвид, че е възлова връзка от европейския коридор, известен като средиземноморски и дълъг 3000 км. Всяка година между Франция и Италия се транспортират над 40 млн. тона стоки и материали - най-вече автомобили, машини за индустрията, метали, дрехи и др. Това количество е повече от 38-те милиона тона стоки, които преминават годишно през Швейцарските Алпи, и е 60 на сто от тези през границата между Италия и Австрия.
По предварителни изчисления реализирането на международната връзка с високоскоростни влакове между Лион и Торино струва 8,6 млрд. евро. 57,9% от разходите за проекта ще бъдат за Италия, а 42,1 на сто - за Франция. Европа обаче ще финансира 40% от проекта. В крайна сметка
ЕС ще даде
3,328 млрд.
евро, Италия -
2,884 млрд., а
Франция - 2,087
млрд. евро
Как се стигна до проекта?
За TAV (Treno Alta Velocita), или високоскоростен влак, се говори вече от трийсетина години. През 90-те години на миналия век по време на среща на високо равнище на Лазурния бряг между френското и италианското правителство се решава да се даде началото на нова бърза връзка през Западните Алпи. Така ЕС поставя плана за нея сред 14-те приоритетни проекта на трансевропейските транспортни връзки. Торино-Лион е част от коридор 5, който свързва Лисабон и Киев.
През 1992 г. Париж и Рим се договарят за пръв път за своя проект, а 4 г. по-късно се реализира и първото проучване за него. Проектът преминава през десетина фази, свързани с конкретното проектиране на линията, има и пет осъществени оценки за ефектите върху околната среда, седем са международните договора, сключени за осъществяването му, като последният е ратифициран и от двата парламента на Париж и Рим.
Първата копка е през 2002 г., за да се сондира какви точно са характеристиките на планината, през която трябва да мине основният тунел. Четири са тунелите на френска територия и последният е в напреднала фаза в Saint-Martin-la-Porte. Един е тунелът на италиански терен - в Киомонте, в долината Вал ди Суза. Тунелът “Мадалена” е дълъг 7,5 км и неговото издълбаване завърши през 2007 г. Във Франция проектът се реализира благодарение на публични дискусии с местните администрации - обсъжда се всичко, свързано с икономическата сфера и развитие, създаването на работни места, заплащането и др.
В Италия обаче нещата са доста по-сложни заради многото протести. Проектът на Апенините беше обект на силни критики от страна на движението NO TAV, като на 8 декември 2005 г. манифестанти дори блокираха пътищата. Година по-късно обаче се постави началото на диалог с протестиращите. През 2010 г., когато започна дълбаенето на тунела “Мадалена”, движението NO TAV отново се мобилизира. Обявен беше и търг за 37 млн. евро за контрол на околната среда, свързан с реализирането на международната част от проекта - това е галерията, дълга 57 км в сърцето на Алпите.
От този момент нататък обаче нещата около проекта зациклиха и търговете за 2 млрд. евро, свързани с прокопаването на основния тунел, бяха отложени за неопределено време.
Въпреки всичко Франция продължи да изкопава по 18 м дневно в посока към Италия, което означава, че 400 френски работници копаеха денонощно на три смени.
Основният тунел, който ще свърже Италия и Франция, е дълъг 57,5 км, като 45 от тях са на френска територия, а 12,5 - на италианска.
Тунелът е
двуцевен, всеки
коридор е с
еднопосочен
коловоз
Две са международните жп станции в него – Суза и Saint Jeanne de Maurienne. Първоначално се предвиждаше през 2018 г. да стартира последната фаза на проекта, за да заработи през 2029-2030 г. Заради блокирането му в Италия обаче всичко това ще се забави. Според експертите евентуалното блокиране и отказ от проекта ще струва повече, отколкото самото му осъществяване.
Досега са вложени около 2,5 млрд. евро за изследвания и предварителни проучвания.
89% от жп линията е в галерия. 189 км, или 70% от целия проект, са на френска територия, докато останалите 81 км са в Италия.
Критиците на проекта смятат, че той ще окаже вредно влияние на околната среда заради присъствието на уран, радон и азбест в онази част от основния тунел, която е в зоната на Монченизио. Предлагат парите за него да се пренасочат към подсилване на националната и регионалната транспортна мрежа в област Пиемонт, където е Торино.
Торино и Лион от години са свързани с жп линия, по която се движат регионални влакове. Според аргументите на защитниците на проекта новата линия ще бъде много по-кратка, а това стимулира транспортирането на стоки. Ще бъдат открити нови 6000 работни места, докато се строи, и още 500, когато проектът е факт.
А изследванията показват, че всяко вложено евро в реализирането на проекта ще доведе до 3 евро възвръщаемост за БВП на Италия и Франция.