Ултравиолетовите лампи срещу вируса - какво (не)знаем
Най-важното: отвореният тип облъчватели излъчват UVС светлина, която не трябва да достига до кожата и очите ни
В борбата с вируси, бактерии, гъбички, спори и дори паразити човечеството разчита на радиацията от слънчевите лъчи поне от 100 г. Тогава по време на пандемията от испанския грип санитарите в полевите болници са изнасяли болните пред палатките да ги грее слънцето.
Ултравиолетовите (UV) лъчи от А и В спектъра, които достигат до земната повърхност, имат възможно най-слаб ефект срещу патогените. Според експертите на Агенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ
разликата между
въздействието на
UVА и UVС лъчите
върху патогените
може да е до 1000 пъти
в полза на С лъчите
с малка дължина на вълната, които в обичайните естествени условия не стигат до земята.
За целите на дезинфекцията се използват специални лампи, които генерират С лъчи. Смятат се за част от оборудването на модерните операционни и инфекциозни клиники.
Лампите стават все по-популярно средство за прочистване на помещения от пандемичния вирус, но на повечето места се прави по интуиция и от хора, които нямат достатъчно познания за правилното използване.
Според конструкцията си лампите може да излъчват директна UVС светлина (от отворен тип) или са от затворен тип (лъчите са активни вътре в непропускащо светлината тяло и обработват само минаващия през тях въздух).
Най-важно е по време на работа на директните открити облъчватели да няма хора и животни в помещението, обясни главният асистент Милена Николова, шеф на Лабораторията по дезинфекция и стерилизация към Националния център по заразни и паразитни болести. Тези лампи се ползват за прочистване на повърхности и въздух от болестотворни микроорганизми. Нужно е обаче повишено внимание при прилагане на метода. В границите на UVС светлината лъчите са вредни за човека -
поглъщат се от
ДНК и клетъчните
протеини и ги
увреждат
до степен, в която настъпват мутации.
Но това е и механизмът, по който късовълновият спектър обезсилва вируса. Фактически С-лъчите не го убиват, а повреждат “чипа” му за възпроизводство. Нарушавайки последователността в неговия геном, лъчите го лишават от възможност да се размножава.
При идеални други условия обаче UVС лъчите не могат да дезактивира вирус или бактерия, ако патогените не са пряко изложени на светлината.
С други думи,
вирусът няма
да “пострада”,
ако е покрит с
прах, загнездил
се е в пореста
повърхност,
или е лепнат за предмет отдолу.
Също така лъчите може да разградят определени материали като някои пластмаси, полимери и боядисан текстил. Условието трябва да се има предвид при много разпространената в момента болнична практика за
UVС дезинфекция
на скъпите маски
за многократна
употреба
Лампите в началото са използвани в борбата с туберкулозата и в името им е останало прилагателното антибактерицидни, въпреки че дезактивират и по-широк кръг болестотворни микроорганизми. Това ги прави сравнително евтин и екологичен начин за дезинфекция без химикали, но в същото време представляват потенциални рискове за здравето и безопасността в зависимост от дължината на вълната, дозата и продължителността на облъчване.
Рискът расте, ако уредът не е инсталиран правилно или при използване от хора, които не са запознати с правилата за безопасност. Според ръководителката на лабораторията по дезинфекция инциденти с антибактерицидните лампи съвсем не са рядкост. Последният случай от тази година е с деца, получили изгаряне от директно облъчване.
При хората и животните директната светлина от UVС спектъра може да причини тежко
дълбоко изгаряне
на кожата и на
очите - “слепота
на заварчика”,
която се провокира от фотокератит, известен разговорно и като снежна слепота. Поради късата дължина на вълната целевата тъкан в окото е роговицата, не ретината.
Ултравиолетовите С лъчи са много “по-силни” от нормалната слънчева светлина и може да причинят големи щети на човека и животните. Не допускайте прякото излагане на кожата и никога не гледайте директно в източника на тази светлина, дори за кратко при пускане и спиране, съветва Милена Николова.
Най-безопасно е лампите
да се управляват
с дистанционно,
без влизане при
светещия уред
Друга възможност е устройствата да имат таймер за предварително задаване на времето за облъчване и след достигането му лампите да се самоизключват. При този вариант обаче остава възможността за неволно влизане в помещението при работещ уред. При единични случаи за съвсем кратко време последиците не са фатални, но повтарянето на инцидента залага сериозни опасности. Лъчите се считат за вероятен канцероген - фактор, за който се смята, че има вероятност да породи рак.
В зависимост от начина на създаване на лъчите лампите са живачни, ксенонови, светодиодни (LED). У нас най-разпространени са живачните. Металът е токсичен дори в малки количества и е необходимо изключително внимание при почистване на счупена лампа и при изхвърляне на старите уреди.
Потенциален риск залагат и UVС лампите, които по време на работа генерират озон. Вдишването на газа дразни дихателните пътища. Съветът на специалистите е при лампи от този тип помещението да се проветрява след дезинфекцията. Идеалното е, ако все пак
лампите имат
сертификат
озон фри
- от специално стъкло, което не пропуска продуциращите озон лъчи.
Много от UVС лампите, продавани за домашна употреба, са с ниска доза на излъчване. Това предполага да работят по-продължително за постигане на желания ефект. Но невинаги повече време означава по-голям ефект - спазвайте точно изискванията, посочени в инструкцията за употреба.
Най-безопасният, но и най-скъп начин за използване на С лъчите за дезинфекция е облъчвателят да е от затворен тип, високо на стената или на тавана и във вентилираща се среда. Това означава лампата да е монтирана в различни по форма кухи тела, през които да се прекарва въздухът. Така е по-малко вероятно UVС радиацията да причини случайно увреждане на кожата и очите.
Ефективността
на UVС лампите
намалява
с времето
независимо от техния вид, клас и мощност. Изчислени са да работят със 100% ефикасност определен брой часове, след това гаранцията бавно намалява. Това предполага редовна подмяна особено в болници и в хранителната индустрия, където се цели максимално надеждна дезинфекция.