Защо в България антисемитизмът е невъзможен
Една бележка по повод чудесното изказване на Яков Джераси
На фона на колективното и индивидуално самобичуване по повод на изказването в ефира на национална телевизия на утвърдения и обичан Орлин Горанов най-после да се чуе глас на истина!
Яков Джераси не е кой да е и това е пределно ясно и у нас и по света, така че неговото мнение има съвсем определена тежест и очевидно дежурните обвинители на България и българите има защо да си мълчат.
Къде бяха те, пита Джераси, когато българското правителство, сателитно на съветското, „осъди“ Израел по време на Шестдневната война и войната от Йом Кипур? Ами, бяха си вкъщи. И не само това, ако човек се разрови в забравените броеве на соцпресата, може и да се изненада от подкрепа за осъждането на Израел от страна на някои престараващи се да изобличават несъществуващия български антисемитизъм. Но нека бъдем християни и не съдим, защото това ще направи Бог и за вярващи и за невярващи!
Кой от днешните обвинители си спомня възловия факт, че Роберт Фишер, когото Орлин Горанов цитира, е също евреин! Така че това, което той казва, следва да се разглежда в светлината на един духовен и душевен проблем на неговата сложна личност. Аз съм от поколението, което следеше в епоха без интернет и сателитна телевизия неговите срещи с бившите световни шампиони Петросян и Спаски. В тях Боби Фишер се показа гений на шахматната игра с всичките странности и неприспособимост към нормалния живот за такава необичайна индивидуалност. Между тях е и отношението към собствения му народ.
Ние нямаме ли такъв пример, при това в лицето на герой, когото народът ни безрезервно почита? „Не сме народ, а мърша!“ – писа Ботев и мнозина днес го цитират, без обаче да предизвикват гневни отрицания. Дори напротив, ботевият цитат е като че ли любим за илюстрация на премълчаването, на несъпротивата срещу административното насилие и корпоративната репресия.
Кой обаче е казал, че Боби Фишер не може да бъде цитиран? Въпросът е в какъв контекст.
Моите уважения на Яков Джераси, че го казва ясно. Вие, които не пропускате да очерняте народа, в чиито недра сте отгледани, хулите само когато това е безопасно за вас. При това хулите задължително този, който не може да се защити.
В последните няколко години имах две случайни срещи с възрастни български евреи, живеещи в Израел, които ме убедиха, че ако някъде има чист български патриотизъм, то е сред тези хора, помнещи как Пловдивският митрополит Кирил (Царство му Небесно!) е прескочил през нощта оградата на училището, където са събирани евреи, за да бъдат отправени в Германия. Владиката заявил, разказваха тези хора и всички, които чухме това свидетелство се просълзихме, че ако властта качи тези български граждани на предназначените за това вагони, то той ще легне на релсите!
Вие забравихте ли, или никога не са ви казвали, че главният равин Даниел Цион е бил укриван в апартаментите на Софийския митрополит Стефан?
Преди повече от петнадесет години прочетох, че една задгранична организация, спомената от г-н Джераси, обвини Православието, че във всяко богослужение хули евреите и еврейството. По-голяма глупост от това не може да се изрече, но за всеобщата полуграмотност това минава за истина.
Православието никога не е твърдяло, че „евреите са разпънали Христа“, просто защото Христос по плът е евреин, както и Божията Майка и Апостолите и светиите от Йерусалимската Църква! Когато на Ден Петдесетница Апостолите, евреи по плът, са се заключили в „йерусалимската горница“, то те направили това, „поради страх от юдеите“, не от евреите. За същите тези юдеи, от които християните евреи се страхували, Господ казва, че само наричат себе си юдеи, а са едно сатанинско племе, защото понятието юдеин включва верен на Бога.
Вие, които донесохте вода от девет дерета, за да докажете, че българите са виновни за съдбата на евреите от Беломорието и Вардарска Македония, на кой народ принадлежите, щом мислите и говорите различно от българските евреи в Израел и се отричате от народа, сред който живеете? Може да не отговаряте. Въпросът е риторичен.