Поне 3500 лева трябват за гурбет в Англия след Брекзит
Плаща се виза, такса за здравеопазване, искат пари за издръжка в банкова сметка или спонсор
Започването на работа във Великобритания се превръща в сериозно предизвикателство за европейските граждани след излизането на страната от ЕС. Въпреки че социалните медии са пълни със съобщения за търсене на хора в английски ферми, социални домове и куриерски фирми,
шансовете
за наемане
не са големи
В повечето обяви се предупреждава, че е добре кандидатите да имат статут за уседналост в Обединеното кралство и национален осигурителен номер, за да се избегнат някои трудности при сключване на договор. А както показа наша проверка, те не са никак малко.
Заради Брекзит вече е невъзможно да отидеш на Острова и да започнеш да си търсиш работа, ако преди края на миналата година не си бил в страната и не си уредил своя статут. Можеш да влезеш като турист или гостуващ на близки, но при това положение съществува
ограничение за престой до
6 месеца и забрана да се трудиш
Единствената законна възможност за новопристигащи българи, желаещи да работят, е да кандидатстват за трудова виза. И това важи дори за сезонните работници в английски ферми, които обикновено пребивават няколко месеца всяка година в Обединеното кралство. Те например трябва да платят 244 паунда за кандидатстване за 6-месечна виза и да разполагат с 1270 паунда за издръжка първоначално, които да са в банковата им сметка от поне месец.
Тъй като повечето сезонни работници нямат такава сума, е разрешено да сключат договор за спонсорство с бъдещия си работодател за нея и след това да им се удържа от заработеното. Така че е добре да имат предвид, че едни 1514 паунда от това, което изкарат, или 3430 лева, ще отидат за покриване на новите визови изисквания. Отделно са транспортните разходи за стигане до Великобритания, които в най-добрия случай са около 100 лева.
За други професии с дългосрочни договори визовите такси са между 232 и 1408 паунда и има
изискване да изкарват поне
25 600 паунда годишно
и добро владеене на английски език. Също да плащат годишна такса от 624 паунда за здравно обслужване.
Последните дни се разбра, че българските граждани нямат право да кандидатстват и за 55 паунда намаление на всички визови такси – възможност, давана на граждани от 26 държави, сред които 21 от ЕС.
Затова нашенците, отиващи да се трудят в английски ферми например, ще плащат 244 паунда за виза, а колегите им от съседните ни Македония, Турция и Гърция - по 189 паунда. Когато пък кандидатстват за работа в болници или социални домове, разликата ще е съответно 232 и 177 паунда за тригодишна виза, а за по-дълга – 464 и 409 паунда в полза на съседите ни.
Притеснителното е, че и британските им работодатели също не могат да разчитат на отстъпка от 199 паунда за издаване на сертификат за спонсорство, изискван при кандидатстване за виза, което
прави българите “по-скъпи” на
наемащите ги фирми
В подобно неравнопоставено отношение са още гражданите на Румъния, Естония, Литва и Словения. Британските власти обясняват това разделение със списък от държави, които са ратифицирали Социалната харта на Съвета на Европа - международен договор от 1961 г.
Документът задължава подписалите го страни да облекчат същестуващите формалности и да намалят или да премахнат таксите, плащани от чуждестранни работници или техни работодатели. Засегнатите 5 държави също са се присъединили към хартата, но са подписали по-нов неин вариант, който Лондон решава да не спазва след Брекзит, още повече че въпросът не е бил част от преговорите за излизането на Великобритания от съюза.
В момента група евродепутати, сред които и българинът Петър Витанов (виж долу), се опитват да притиснат европейските институции да прекратят тази несправедливост във визовата политика на Лондон.
Петър Витанов: Проблемът с британските визи е като с американските
И в двата случая българите са дискриминирани, казва евродепутатът
- Г-н Витанов, вие сте част от групата евродепутати, които се опитват да убедят Великобритания да не таксува по-високо граждани на България, Естония, Литва, Румъния и Словения, отколкото останалите страни в ЕС при издаването на трудови визи. Смятате ли, че вашият глас ще бъде чут в Лондон, след като Обединеното кралство вече не е част от съюза и не е задължено да се съобразява със становища на Европарламента?
- Заедно с колеги от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент изпратихме писмо до зам.-председателя на Еврокомисията Марош Шевчович. В него призоваваме да бъдат използвани всички институционални механизми, за да се реши този проблем, тъй като нарушава един от основните принципи на ЕС за недискриминация на страни членки.
Казусът не опира толкова до отстъпката от 55 паунда от цената на визите, макар за много хора в България това да е голяма сума, а по-скоро за неравнопоставено третиране на европейски граждани от страна на Великобритания. При новия визов режим на Лондон някои държави се ползват с привилегии, а други биват ощетявани. Затова искаме да се приложи една политика за всички граждани на страни от ЕС. Европейският парламент разполага с достатъчно инструменти, които могат да убедят Великобритания да го направи.
- За решението си британските власти се позовават на социална харта, която потърпевшите държави не са подписали във варианта, в който Великобритания го е направила. И след като този въпрос не е бил поставен по време на преговорите за Брекзит, те са свободни да не прилагат отстъпки за всички държави. При това положение има ли наистина шанс тази несправедливост да се поправи?
- Не смятам, че тези аргументи са основателни, тъй като петте пострадали държави са подписали нов вариант на хартата, който разширява първоначалния. Има шанс да повлияем на решението на Великобритания, тъй като тепърва ЕС ще сключва с нея редица секторни споразумения, и разчитам, че по време на преговорите за тях Европейският парламент и Еврокомисията твърдо ще отстояват и правото на визова недискриминация. Смятам, че не трябва да се подписват никакви документи, докато този проблем не бъде решен.
- Въпросът с британските визи много прилича на този с американските, при който Европарламентът не успя да убеди Еврокомисията да наложи реципрочно въвеждане на визи за американски граждани в ЕС, след като САЩ продължават да изискват такива за влизане на граждани от четири европейски държави на своя територия, сред които и България. Няма ли да се случи същото и с британския двоен визов стандарт?
- Наистина въпросът с американските визи стои по абсолютно същия начин и отново се касае за дискриминация. В случая със САЩ сме ощетени заедно с гражданите на Румъния, Хърватия и Кипър. Само за тях от целия ЕС се изискват визи за влизане в Щатите. Съгласно европейското законодателство ЕК е длъжна да предприеме санкции, когато има подобно неравнопоставено третиране на страна - членка на ЕС. С други думи, всички държави от ЕС трябва да наложат визи за американски граждани като ответна мярка. Тъй като имаме 5 г. отказ от страна на Еврокомисията да издаде такъв делегиран акт, Европейският парламент трябва да сезира Европейския съд в Люксембург и да подаде жалба срещу ЕК за това, че не е изпълнила европейското законодателство.
Дали това ще се случи, предстои да разберем съвсем скоро, тъй като крайният срок е 4 март. Ние, социалистите, бихме подкрепили едно такова решение, което трябва да бъде взето от председателя на Европарламента. Мотивът ни е, че ЕС се основава на принципите на солидарност и равнопоставеност. Неща, които бяха нарушени с визовата политика на САЩ, а сега и на Великобритания. И двете държави прилагат двойни стандарти.
- Като представител на българските граждани в Европарламента как ще им обясните, че в случая, с британските, и с американските визи те винаги са сред ощетените?
- Тук е ролята на ЕС, тъй като България сама по себе си е относително малка държава с ограничени възможности за дипломатически натиск. Европейските институции разполагат с достатъчно механизми да накарат и страни извън организацията да преосмислят своето поведение. Ние сме наясно, че едва ли визите за САЩ ще паднат скоро, тъй като един съдебен процес отнема време, но за нас принципът на солидарност в ЕС е изключително важен и в такива моменти той безусловно трябва да се проявява.