K2 - двама българи на върха, двама - завинаги под него
10 ноември проваля идеята за първата ни експедиция
К2 е един от най-митичните върхове в Хималаите. Защото е най-трудният и най-отдалеченият от всички осемхилядници. Около него е такава пустош, че дори няма местни хора, които да го кръстят по друг начин. И до момента е известен като георграфската си марка. Двама българи са го изкачвали - Боян Петров и Стефан Стефанов и двама загинаха под него - Петър Унджиев и Атанас Скатов.
За първи път К2 е изкачен на 31 юли 1954 г. от Лино Лачедели и Ачиле Компаньони. Двамата са в италианската експедиция на Ардито Десио, който изкарва близо година в изследване на топографски карти, за да намери правилния път.
52 г. трябват на човечеството, за да покори втория по височина връх. През 1902 г. Оскар Кщайн, Алистър Кроули, Жюл Жако-Гилмарод, Хайрих Хпанъл, Виктор Уесли и Ги Ноулс след 14 дни преход успяват да стигнат до подножието на върха и след това до 6525 м надморска височина. В опитите по-късно се включва дори и престолонаследникът на Испания принц Луиджи Амадео, дук на Абруци. Той и неговият екип достигат до 6250 м, но завинаги оставят името на италианската провинция Абруци на място. Днес всички алпинисти минават покрай Шпората на Абруци.
Интересът на българите към К2 датира от края на 80-те години на ХХ век. През лятото на 1988 г. Тодор Григоров и Петър Берон достигат до северното подножие на върха откъм Китай. Те събират информация за провеждането на бъдеща национална експедиция от север, която не се осъществява заради политическите промени у нас, настъпили след 10 ноември 1989 г.
През 2005 г. се провежда българо-полска експедиция на К2. Тогава заминават Дойчин Боянов, Боян Петров, Иван Темелков и д-р Любомир Младенов. На 22 юли Боян Петров и Дойчин Боянов достигат 8150 м, но времето се влошава и атаката е прекратена. Никой не успява да изкачи
К2 същия сезон.
През юли 2010 г. към К2 се отправя казахка експедиция, в която се включва българинът Петър Унжиев, неколкократен победител в планинския ултрамаратон “Обиколката на Витоша”. Достига лагер 2 (6700 м), където умира от височинна болест, изоставен от своя водач.
“Тази сутрин трескаво се опитвах да намеря някого в лагер 2 да провери как е един българин, който пристигна там след мен. Лицето му показваше, че е напълно дезориентиран и физически изчерпан. Изглеждаше като зомби. Запомнил бях този мъж, защото ме следваше от самото начало. Няколко пъти сме говорили. Той все ме питаше - къде е лагер 1, къде е лагер 2. Показвах му, но той продължаваше да задава същите въпроси отново и отново. Изглеждаше неспособен да разбере, въпреки че английският му не беше много лош. Но повече за него ще разкажа по-късно”, разказва румънецът Джордже Думитреску, свидетел на трагедията.
“Вечерта в петък, 16 юли, чухме странни шумове, идващи от малката му палатка. Видяхме двама мъже - българина и още един - добре екипиран, за когото първо помислих, че също е българин. Оказа се, че е шибан пакистански водач Причината да го нарека така е, че изостави българина в лагер 2 и слезе надолу към базовия лагер. Тази сутрин умолявах водача на корейската експедиция да се обади по радиото на своите хора, които току-що бяха слезли от лагер 3 в лагер 2. След безкраен комуникационен кошмар отговорът дойде. Кореецът, както си седеше на масата, ме погледна и прокара показалеца си по врата си, все едно се коли. Не разбрах какво иска да ми каже, но Исак - готвачът, каза: Край, мъртъв е. Излязох от палатката и се разплаках. Тази смърт ще допълни лошата слава на К2, но върхът не беше виновен, времето този път беше хубаво. Върнах се до радиото и казах на Ринджин и Минма - нашите двама шерпи, които бях оставил на изчакване в лагер 1, в случай че българинът се нуждае от помощ: “Тръгвайте, той е мъртъв, потвърдено е.” По-рано Ринджин ни беше съобщил по радиото, че сутринта е викал пред палатката на българина, но не получил отговор. Умрял е, каза той. Иво Майер, член на нашата експедиция, който слезе от лагер 2 тази сутрин, потвърди, че раницата, котките и секачът все още стоят до палатката на българина, където ги бях видял предишния ден - когато вече имах лошо предчувствие за този човек, след като го погледнах в лицето. Ние с Иво сечахме в леда място за неговата палатка, когато българинът пристигна в лагер 2.
Той се взря в мен, сякаш търсеше помощ. После влезе в палатката си. По-късно оттам започнаха да се чуват шумове - стенания и пъшкане. Честно казано, не знаех как да ги тълкувам в онзи момент. Сутринта реших да сляза от лагер 2. Природата ме подгони първо към тоалетната. Спуснах се до нея покрай палатката му, но не почуках. Държах секача с две ръце, защото не си бях сложил котките, и затова се качих обратно в моята палатка. Реших, че ще проверя палатката на българина, когато събера нещата си и тръгна да се спускам. За съжаление, след като си събрах багажа, увиснах на въжетата и почнах да се спускам - бях забравил за първоначалното си намерение да проверя палатката на българина. Безкрайно съжалявам за това - никога няма да разбера дали по това време българинът е бил още жив. Бях сам в лагер 2 по това време, имах една кислородна бутилка и една маска с регулатор. На семейството на падналия мъж казвам: “Моля за огромно извинение. Ще съжалявам за действията си до края на живота си!”, написа още румънецът. Мингма днес е един от собствениците на “Севън Съмитс Трекс”, фирмата, която организира експедицията на Скатов.
На датата на първото изкачване, но 60 години по-късно, през 2014 г., Боян Петров става първият българин, изкачил втория по височина връх на планетата.
“К2 - една стара българска мечта, просто вчера я докарах докрай” - съобщава от базовия лагер Боян Петров в интервю за БНР и посвещава това изкачване “на българския алпинизъм”. Само 8 дни преди това той е покорил и Броуд Пийк.
Второто българско изкачване е на Стефан Стефанов, който стига до върха на 25 юли 2019 г. Казва за себе си, че не е алпинист, а
бивш елитен джудист и настоящ успешен адвокат, баща на 3 деца. Многократен републикански шампион по джудо, състезавал се с успех и по карате-киокушин, победител и в състезания по конен спорт. Запален колоездач на дълги разстояния, плувец, а от няколко години - и катерач. Роден в Силистра, но практикува и живее в София.
Стефанов е единственият българин, изкачил трите най-високи върха на планетата - Еверест (през май 2018 г.), Канчендзьонга (май 2019 г.) и К2 (25 юли 2019 г., второ българско изкачване).
Макар и винаги добре подготвен, Стефанов прави изкачванията си с допълнителен кислород. Винаги подчертава, че не е алпинист и се отправя към високите върхове за лично удовлетворение. След изкачването на К2 задълбочава обучението си по катерене и алпинизъм и признава, че лично за него “е много по-страшно да висиш на някоя стена в Алпите, отколкото да се изкачиш на К2 с комерсиална експедиция”.
На Канчендзьонга се запознава с Нирмал Пурджа и после на К2 заедно се движат до лагер 2. Непалският рекордьор го кани в своя екип за планираното през есента на 2019 г. изкачване на Шишапангма от юг. Междувременно обаче китайските власти затварят върха за експедиции. Българинът споделя, че не е затворил за себе си вратата към високите върхове, и призовава да се следват добрите ни примери .