Третата вълна зараза? Какво ще срине, как ще затегне колана ни
Голямото увеличение на спестяването през декември съвпада със затварянето на молове и ресторанти
Има обаче висок растеж на жилищните кредити
Явно семействата и бизнесът се приспособяват към новата среда
Ако има трета вълна на заразата у нас, как ще се отрази на семейните бюджети и на трендовете на различните пазари?
Да видим фактите дотук. Най-новите данни на БНБ показват, че през декември депозитите на нефинансови предприятия и домакинства надминаха 90 млрд. лв. Кредитите за тези два сектора се увеличиха до 61,5 млрд. лв. Общо фирмите и гражданите имат близо 10 милиона банкови сметки – включително 9,4 милиона депозитни сметки на домакинства. Броят на кредитите е 2,9 милиона, като от тях 2,8 милиона са на домакинства.
Броят на банковите (депозитните) сметки продължава да намалява,
но се увеличават
общите суми,
държани на
депозити в банки
В края на 2011 г. имаше над 13 милиона депозитни сметки, докато в края на 2020 година те са вече 9,96 милиона – или спад от над 3 милиона сметки за 9 г. Причината е много проста – преди много хора и фирми имаха по няколко сметки в различни банки, но
това губи
икономически
смисъл предвид
месечните такси, които трябва да се плащат за всяка сметка.
При кредитите ситуацията е циклична – в добрите времена броят им расте и надминава 3 милиона (това се случи през 2008-2009 г. и след това десетилетие по-късно, през 2018-2019 г.), а в останалото време има въздържане от кредити и по-нисък брой. Затова и не е учудващо, че през 2020 година броят на кредитите отново намалява предвид кризата. Разбира се, има и друг ефект -
обединяването на
няколко кредита
в един понякога
е по-изгодно
за длъжника. (Виж графиката.)
Но не е толкова важен броят на депозитите и кредитите, а абсолютните суми, които се отчитат по тези пера в баланса на банковата система и тяхната динамика. При депозитите се забелязва ускорение на темпа на спестяване, като растежът на депозитите на фирми и домакинства достига 9,7% през ноември и декември спрямо 7,8% през март. Това се случва въпреки рекордно ниските лихви и въпреки растежа на алтернативни форми за спестявания и инвестиции на капиталовите пазари.
Причината е увеличената склонност към спестяване заради икономическата несигурност. Имаше известно успокояване през есента (когато икономическата ситуация беше изключително благоприятна), но с началото на втората вълна на вируса отново се засили растежът на средствата по банковите сметки на физически и юридически лица.
По-силно ускорение има при спестяванията на домакинствата през декември, което не е учудващо при затворени молове и ресторанти.
Кредитирането е още по-силно зависимо от икономическата ситуация, но с обратен знак.
Докато депозитите растат в криза, кредитите намаляват в неблагоприятна среда. Това се вижда особено отчетливо през пролетта на 2020 г., когато
за периода
март-май
практически
нямаше
кредитиране -
дори през април общият обем кредити намаля (т.е. повече кредити бяха погасени, а почти нямаше ново кредитиране).
За целия период от март до юли растежът на кредитирането намаля близо 10 пъти спрямо предходната година. Но и тук ситуацията се подобри – през август, септември и октомври растежът на кредита тази година е практически колкото през миналата година.
Това не е изключение само за кредитирането. В края на лятото и началото на есента повечето икономически индикатори имаха висока степен на възстановяване спрямо предкризисното ниво.
Интересна е ситуацията при втората вълна на вируса. За разлика от първата вълна, когато кредитирането изцяло спря за около 3 месеца, сега няма такова нещо.
През ноември и
декември има
над 600 милиона
лева растеж
на кредита
за частния сектор на икономиката. Това е по-малко от миналата година, особено през ноември, но все пак кредитирането продължава. Негативният ефект от втората вълна върху кредитирането е много по-малък, отколкото при първата вълна.
Има и нещо още по-положително – леко събуждане на кредита за фирмитe. През декември растежът на кредита за бизнеса се увеличи до 3% на годишна основа от 2,2% през ноември. Това не са високи темпове на растеж, но фактът, че въобще има някакъв растеж на кредита за бизнеса, е добър знак. В същото време остава висок и растежът на жилищните кредити, 11,6% на годишна основа спрямо 11,8% миналия месец. За разлика от първата вълна сега жилищното кредитиране остава солидно и
няма срив на
жилищния пазар Отново втората вълна има много по-малък негативен ефект от първата.
Фактът, че всяка следваща вълна на вируса има по-малък негативен ефект, показва, че домакинствата и бизнесът бързо се приспособяват към новата среда. Особено при наличие на антикризисни мерки, които подпомагат доходите на физическите лица и ликвидността на фирмите.
Както и през миналата година, през 2021 г. отварянето на икономиката ще донесе по-солидно възстановяване на кредитите и успокояване на тенденцията към свръхспестяване заедно с общото икономическо подобрение. За следващата зима обаче ключово ще бъде докъде е стигнала ваксинационната кампания.