Кога ще са у нас новите европари - прогнозите на Томислав Дончев и 4-ма евродепутати
Близо две трети от общите 50 млрд. лева за България трябва да бъдат вкарани в изпълнение през следващите 2 години, стана ясно по време на първата от серия дискусии "Тренд Европа"
"До 2030 г. България ще разполага с 50 млрд. лв. безвъзмездна помощ и достъп до почти 9 млрд. лв. заемни ресурси, ако реши да го използва." Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев по време на първата дискусия “Европейските пари в България - инструменти за възстановяване, грантове заеми, фондове от програмния период”, организирана от "24 часа", в рамките на проекта "Тренд Европа".
"Поради инструмента "Следващо поколение ЕС" този ресурс е доста повече от обичайните средства, които България ползва в рамките на един програмен период. Допълнителните средства, включително и по плана за възстановяване и устойчивост, ще бъдат разходвани в един доста по-къс времеви интервал - до 2026 г.", обясни вицепремиерът.
Дончев уточни, че огромна част от средствата - близо две трети, трябва да бъдат вкарани в изпълнение през следващите 2 години, което означава, че ефектът от тези пари ще се усети още през 2021 и 2022 г.
"Този пакет финансиране е добър за България по много причини. Страната ни е една от тези, които ще получат над 1 млрд. евро повече от новата Многогодишна финансова рамка в сравнение с изтичащия програмен период. Ако сравним средствата за различните държави членки по цени за 2018 г. спрямо БВП на глава от населението България стои на първо място като размер на получените средства. За първи път в историята на европейското си членство България получава целеви средства от 200 млн. евро, предназначени за най-слабо развитите райони на страната", посочи Томислав Дончев.
Такива дискусии се организират сравнително рядко, което е грешка, посочи Дончев, защото темата е толкова сложна и детайлна, че всеки обществен дебат би позволил не само на гражданите, но и на част от политиците да разберат за какво става дума. За съжаление, в тази сложна политика и сфера властват до голяма степен клишетата, много от които са неверни, заяви вицепремиерът.
Участници в дискусията на "24 часа" бяха още европейският депутат Ян Олбрихт (ЕНП, Полша), българските евродепутати Андрей Новаков (ЕНП, ГЕРБ), Цветелина Пенкова (С&Д, БСП) и Илхан Кючюк (Обнови Европа, ДПС), както и журналистът и финансов анализатор Владимир Сиркаров.
Евродепутатът от ЕНП Ян Олбрихт хвърли светлина върху това как ЕС ще съберат пари за финансирането на амбициозните си цели за възстановяване след кризата.
"Финансирането от Европа за страните членки ще дойде от цял пакет от мерки. Ние критикувахме този пакет, защото не е достатъчно голям. Бюджетът за 2021-2027 г. е резултат от много голям дебат за последиците от Брекзит плюс тежестта на пандемията от коронавируса. Така 7-годишният бюджет, който включва кохезионната и селскостопанската политика, е дългосрочната реакция на ЕС. За усвояване на средствата по тази линия България трябва да подпише споразумение за партньорство и да подготви правната част, за която отговаря г-н Андрей Новаков. Очакваме това да бъде свършено до април", каза Олбрихт.
"Втората част от пакета е т.нар. Фонд за възстановяване "Следващо поколение ЕС". Дългосрочният бюджет се събира основно от националните вноски на страните-членки. Затова най-богатите държави не искаха тези вноски да бъдат променяни и повишавани. Фондът за възстановяване е средносрочна реакция и е планиран за 3 години. Той има обаче много сериозни последствия за бъдещето. Става въпрос за промяна на цялата система на европейските фондове", каза полският евродепутат.
Олбрихт подчерта, че макар хората често да мислят, че парите са налице, в случая има процедура, по която проектите трябва да бъдат подготвени и одобрени. "Политически погледнато, не мога да изключа възможността някои партии да се опитат да блокират или да забавят процеса. Като оптимист мога да кажа, че се очаква одобрение през април. И, ако всичко е наред, през третото тримесечие на годината, или през юли, август и септември, евросредствата ще бъдат налични", добави той.
"Това, което се случи преди няколко месеца в Брюксел, докато водехме преговорите, е, че Европа направи солиден преход. Европа осъзна, че не може да поддържа един стар автомобил и да се опита да се състезава срещу САЩ или Китай. Тя обаче реши изцяло да обнови превозното си средство и затова се инвестират толкова много пари - почти двойно в сравнение с това, с което разполагахме през предходния програмен период", каза българският евродепутат Андрей Новаков.
"20 години в България слушахме на почти всеки един зададен въпрос, на всяко едно изпратено предложение един и същ отговор - няма пари. Е, сега пари има. Моят апел към абсолютно всички, не само към хората, които ще се занимават с европейско финансиране, е да мечтаят дръзко. Видно е, че традиционните инвестиции във високоскоростни жп линии, в пътища, в нови училища, в болници ще продължат. Това, което ще направи качествената разлика, са големите иновации, високите технологии, за които ни трябват мечти", подчерта Новаков.
Евродепутатката от С&Д, БСП Цветелина Пенкова акцентира върху критериите, по които ще се усвояват тези средства.
"През тази година и през следващия програмен период се отпуска безпрецедентен обем от средства от Европейския съюз за всички държави-членки, включително и за България. Важно уточнение е, че средствата по "Следващо поколение ЕС" не са поредният транш финансиране и не се полагат на всяка една страна в съюза. Те ще бъдат отпускани в зависимост от качеството на националния план, който ние представим, и в зависимост от това дали този национален план отговаря на политиките и дългосрочната икономическа стратегия на ЕС", каза Пенкова.
"Числата, които цитираме като предвидени за България, няма да бъдат отпуснати просто така. Ние трябва да представим адекватен план и проекти. И спрямо доста сериозна процедура в рамките на европейските институции и оценка дали всъщност сме спазили всички необходими изисквания, може да имаме достъп до част от тези средства", уточни българската евродепутатка.
Илхан Кючюк от "Обнови Европа"/ДПС подчерта, че когато говорим за Европа на следващото поколение, говорим за поколенията след 10, 20 и след 30 години.
"В политически план всички имаме интерес България да има силен национален план, който да бъде защитен и всички гледни точки да бъдат чути. Този план няма да се изпълнява само от следващото правителство, а от следващите няколко правителства и ще има отражение десетки години напред", каза Кючюк.
"За първи път от 2007 г. насам имаме възможност да модернизираме страната си, както икономически, така и в обществен план. Да я видим в перспектива - къде искаме тя да изглежда сред европейските народи и как да бъдем ние - политиците, в услуга на гражданите", добави българският евродепутат.
Финансовият анализатор Владимир Сиркаров предупреди, че общата картина е изключително сложна. "Не осъзнаваме, че сегашната ситуация, преплитаща много сложна здравна, икономическа и социална криза, ще има сериозни последствия години напред в бъдещето. Разрешаването на здравната криза няма да доведе мигновено до решаването на икономическата и социална кризи", каза той.
"Точно сега евросредствата са изключително важни. Със сигурност има една теза, която е съвсем аргументирана, че европейските пари пречат на естественото икономическо развитие от гледна точка на ефекта на избутването - т.е. публичните инвестиции избутват частните.
Все пак е важно да се отчете, че тези средства не са в голям обем", посочи Сиркаров.
Очаквайте и следващите дискусии по проекта "Тренд Европа", който "24 часа" изпълнява в партньорство с Европейския парламент.
"Тренд Европа" си поставя за основна цел да повиши осведомеността и разбирането на българската аудитория за европейските икономически политики и заложените в тях визии за развитието на общността. Тематичната рамка ще постави акцент върху специфични за България "чувствителни точки" и ще разгледа ролята на най-бедния член на ЕС в европейската икономика на бъдещето.