Ходът на Радев засили Манолова и ерозира ДБ
Коалиция “Воля” - НФСБ? Явно ще има регионална черноморска партия
От заявката на президента да олицетворява платформата “всички срещу ГЕРБ” или “всички срещу Борисов” поне засега има два видими ефекта.
Първо, защото декларацията на президента всъщност бе апел за формиране на надпартийно движение, формацията на Мая Манолова, която няма ясна партийна идентичност, акумулира подкрепа.
Второ, защото декларацията апелира към участниците и симпатизантите на протеста от лятото на 2020-а, които са ограничен брой, другият ефект от нея беше ерозиране на гласовете за “Демократична България”.
Декларацията на ВМРО, че ще се яви самостоятелно на изборите, неизбежно води до препозициониране на партии и коалиции - “Атака” и НФСБ трябва да намерят свои нови политически партньори, като трите националистически формации трябва да определят новото си място и роля в партийната система.
Какви са възможните коалиции оттук нататък?
Първият важен въпрос е “Демократична България” как ще реагира на разрушителния ефект, който декларацията на президента имаше върху заявената преди януари електорална подкрепа. Ясно е, че заради Радев
“Демократична
България” губи
лявоцентристките
си избиратели, които се преориентират към Мая Манолова. Това поставя ДБ пред дилемата дали да се бори за лявоцентристкия електорат, или да потърси мобилизация и разширяване на подкрепата вдясно. Така декларацията на президента поставя много болезнено и въпроса за идентичността на “Демократична България”. До този момент ДБ можеше да се идентифицира с протест, със заявка за реформа на съдебната система и дори, ако щете, с лозунга “Мутри, вън!”, сега тя трябва да формулират специфични послания, които ще ги отграничат от Мая Манолова. Трябва да реши и дали ще запазят центристката си позиция, отворена към леви и към десни избиратели и формации, или ще търси разширяване на подкрепата вдясно.
Нито ДБ, нито Мая Манолова могат да търсят нови коалиционни партньори, но ключова за изборния резултат ще бъде способността им за привличане на знакови лица или някаква нова програмна заявка. Но например по темата за честността на изборния процес те едва ли могат да имат съществени различия. В последна сметка декларацията на президента направи
ДБ и Мая
Манолова не
партньори, а
конкуренти
на едно поле с ограничен програмен и електорален ресурс. Така формацията на Манолова и “Демократична България” се оказват с изравнени сили, като вече се борят да си гарантират прескачането на прага от 4%.
Виждаме и ефекта от обявеното независимо явяване на изборите на ВМРО. Заявката за коалиция между “Воля” и НФСБ всъщност е опит за формиране на регионална партия. Знаем, че Черноморското крайбрежие не само има известна икономическа автономност, но и че там е формиран и специфичен мироглед, със специфичен тип житейска стратегия. И това не е свързано само с летния туризъм и с развитието на този отрасъл, а отива много по-назад във времето - океанските пътувания, различния начин на живот. Затова формирането на коалиция, която обединява
“бургаската”
мрежа от
симпатизанти на
Валери Симеонов
с “варненската”
на Марешки,
е един шанс за тях. Дали чрез тази коалиция ще се появи втора регионална партия в България след ДПС, зависи изцяло от предизборната кампания. И двамата лидери имат скандално присъствие в политическия живот, което им е носило не само негативи, но също и електорални позитиви.
Към момента е ясно, че Слави Трифонов и неговата партия “Има такъв народ” едва ли ще търси някакъв вид коалиционно обединение. Формацията му функционира като движение и това е нейната сила.
Така че Трифонов е вторият и по-силен конкурент на движението, олицетворявано от президента и организационно осъществено от Мая Манолова. В този смисъл всяка ерозия в авторитета на Мая Манолова и “отровното трио” гарантира по-силна подкрепа за Слави Трифонов.
Чрез заявката за предизборна коалиция със СДС ГЕРБ затвърждава своята стратегия да търси нова идентичност - продължител на традиционното дясно в България.
Корнелия Нинова запазва формата на коалицията около БСП, като тук основният проблем са водачите на листи или по-точно какви позиции ще получат коалиционните ѝ партньори. При съществуващото напрежение вътре в БСП този въпрос става още по-деликатен.