Сионий - Съзидателя с мениджърски размах възкреси Троянския и Бачковския манастир
Величкият епископ ще изпълни мечтата си храмът да не е музей, а живо огнище на вярата
120 камиона с боклуци изкарали от Троянския манастир при ремонта му
За да съществува един дом, трябва много обич и внимание. Това важи и за божия дом - за храма на вярата, където човек шепне молитвено и търси упование в най-трудни житейски моменти. За да съществува съграденото дълги години, задължително трябва да има добър стопанин.
Такъв стопанин имат от няколко години два от трите ставропигиални манастира на Българската православна църква - Троянският и Бачковският, в лицето на Величкия епископ Сионий.
Троянската света обител се възроди с грижите на игумена Сионий. А след обновлението ѝ през 2019 г. Негово Преосвещенство бе изпратен от Светия синод със същата мисия в Бачковския манастир.
Да ръководи
два манастира
едновременно,
е прецедент,
непознат досега сред духовенството ни.
Безспорните качества на епископ Сионий са високата му образованост и мениджърски нюх, заради които го нарекоха Съзидателя. Мащабни ремонти, които да покажат истинския блясък на църковната утвар и иконите, грижа за монасите и за поклонниците са в основата на дейността му.
Дядо Сионий пътува непрекъснато и разпределя времето си между Троянския и Бачковския манастир. При неговото управление светите обители се възраждат и стават най-посещаваните.
Сгушен в снежния си покров, Бачковският манастир изглежда пуст и притихнал. В дни, когато малцина поклонници прекрачват портите поради страх от коронавируса, в обителта тече мащабна реставрация на светините.
“Довършват се реставрационните работи в централния храм на манастира”, обясни пред “24 часа” дядо Сионий.
Храмът е разделен на две, като същинската му част е изрисувана от големия български зограф Моско Одринчанин.
“Прочутият иконограф е творил през епохата на Възраждането предимно в Тракия. Има запазени много негови творби в храмове в Гърция, България, Турция. В най-добро състояние са неговите работи тук, в Бачковския манастир, тъй като е съхранено цялостното изписване на храма”, допълва игуменът. По думите му вече 90% от стенописите са реставрирани. Остава да бъдат възстановени тези, които са най-ниско.
“Чакахме да изсъхнат добре след направата на дренажите и новите настилки около храма. Сега реставраторският екип може да започне”, посочва игуменът. Паралелно тече реставрацията и на притвора, рисуван от майстори от Критската школа.
“Тази част впечатлява с интересните ктиторски портрети, както и със сцената на успението на свети Ефрем Сириец. Зографисани са светците и духовните събития по месеци.
Това е
своеобразен
иконографски
календар,
представящ православните светци и евангелските събития”, разказва духовникът.
Продължава реставрацията и в “Свети Архангели”. Зимната църква от XI век е уникална - съхранила е няколко пласта стенописи, които поетапно се възстановяват.
Мащабната реставрация се извършва с благословението на Светия синод и на Института за паметниците на културата. Екипът на реставратора Владимир Цветков изготвя подробна документация - заснемат се и се описват всички дейности. След време братството ще издаде и специален сборник за реставрацията на трите части на храма.
“Има още години труд. Съхраняването на стенописите е достойна работа. Това е наш дълг като хора, които искаме да предадем на бъдещите поколения на православна България светините от древността. Но в същото време е бавен и труден процес. Реставраторите работят по много завишени изисквания, тъй като манастирът е национален паметник на културата”, подчертава дядо Сионий. Той благодари на Бога, че се намират ктитори и дарители, които финансират мащабните строителни работи.
51-годишният духовник е роден в София със светското име Стефан Радев. Родителите му Екатерина и Стефан били силно религиозни, по професия бижутери, в рода му имало много свещеници. Във фамилията царяла искрена почит към Бога, а православните традиции винаги се спазвали. Така че решението му да се посвети на църквата не изненадало никого.
“Като занаятчии родителите ми бяха по-далече от репресивната система на ония години, която учеше народа на безбожие и бездуховност”, обяснява дядо Сионий.
На 8 юни 1991 г. той с радост приел монашеския постриг в Клисурския манастир, а година по-късно става негов игумен. Преди да отиде в Троянската обител, е бил ректор на Семинарията, викарий на покойния Видински владика Дометиан, игумен на Лопушанския манастир.
През 2014 г. никой не предполагаше какви промени ще настъпят в Троянския манастир. Времето сякаш бе спряло на това място, приютило една от най-ценните и чудотворни икони на християнството - на Света Богородица Троеручица. (Виж карето.) Скандали с непристойни монаси отекваха и огорчаваха преданите на вярата. Затова първото, с което се захвана дядо Сионий като игумен, бе да прогони надалече петнящите името на манастира. Когато пристигна, се почувствал тягостно. Дворът зад храма бил отделен с ламаринена ограда. Зад нея - струпани всевъзможни отпадъци.
“Това бе за мен потресаващо.
Под боклуците
бе погребан
олтарът
на древния храм
“Рождество
Богородично”
- свято място. Леко се уплаших, да ви кажа честно. Новото крило пък бе оставено само на груб строеж”, спомня си дядо Сионий.
“Над 120 камиона с боклуци изкарахме от манастира, преди да пристъпим към обновлението му. Заварих Патриаршеското крило на груб строеж. Когато го видях за първи път, си казах, че няма да мога да го направя никога. А думите на патриарха, когато получих благословение и назначение като игумен, бяха: “Новото крило, дай Боже, да го завършим!”, спомня си Сионий.
Сега Патриаршеското крило е гордостта му, то стана факт с помощта на държавата.
За пореден път Патриаршеското крило било съборено в края на 90-те години от покойния игумен Григорий. Тогава започнал и новият градеж. Сега върху четирите етажа са разположени 45 помещения - 25 от тях са двойни стаи, всяка с баня и тоалетна. Патриаршеските покои, покоите за синодалните старци, архондарика (място за високите гости) - всичко в новото крило е в искрящо бяло, цвета на духовната и физическата чистота.
“Не аз съм преобразил манастира - това е работа на братството. Манастирите се ръководят от своето братство, което съвместно взема решенията за дадените дейности и всички добри постижения са общо достояние на братството. Наше синовно послушание към българския патриарх Неофит и Светия синод е да се грижим за тези достояния от нашето минало”, отсича Сионий.
Другата колективна задача на монасите е
поклонниците
да бъдат
добре посрещани,
да видят повече
неща, да
се поклонят
на повече
светини
Миналата година в Бачковския манастир бяха открити две мултимедийни зали за посетителите. В тях се прожектират кратки филмчета на български и на английски. Лентите представят историята на манастира и разказват за светините, които се съхраняват.
Величкият епископ е добавил и православни богословски послания. Старо складово помещение в Троянския манастир пък бе превърнато в зала “Архимандрит хаджи Макарий”, която да посреща поклонниците, за да гледат филми за историята на обителта.
С благословението на патриарха и синода бе направен цялостен ремонт и на музея в Троянския манастир. Той заема цял етаж и в него са показани изключителни експонати, които десетилетия са били скрити за очите на християните.
Има зали по иконография, ръкописни старопечатни книги, представяне на монашеска килия от 1850 г.
“Отвсякъде идват наши православни братя и сестри, които са изключително вдъхновени и радостни, че могат да се поклонят на чудотворния образ на Света Богородица Бачковска. Древната икона е тук още от основаването на манастира през XI в.
Те са щастливи, че могат да се докоснат до великите светини, които се пазят в храма. Самата архитектура и стенописи и всички проявления на православното изкуство също много ги впечатляват”, посочва Сионий.
В посланието си Величкият епископ особено набляга на факта, че тук е бил заточен и погребан последният първосвещеник на Второто българско царство - патриарх Евтимий.
Завършването на реставрацията и постоянните ремонти в Бачково и Троян остават основен приоритет на игумена.
“Тези свети обители изискват всекидневна грижа, постоянни поправки и опазване на ценностите.
Наш дълг е да
се грижим за тях
и надграждаме,
да дообогатяваме създаденото през вековете, така че храмът да не се превръща в музей, а да стане живо огнище на вярата, жив образ на християнския живот”, подчертава дядо Сионий.
Той е планирал цялостна реставрация и на стенописите в Троянския манастир. Една пета от образите в храма вече са възобновени със средства, осигурени от Министерството на културата. Сега се появил и дарител, който ще финансира реставрацията на останалите.
Последното предизвикателство пред духовника е Антимовото крило в Троянския манастир, което започва от манастирското гробище и свършва със скривалището на Левски. Направена му бе цялостна реконструкция, а то не бе пипвано от построяването до наши дни.
Вдигнато е на 5 етажа с дървени сглобки - уникално строителство от началото на XIX в.
“Изказвам най-съкровена и молитвена благодарност към г-н Бойко Борисов, защото ние винаги ще го споменаваме в молитвите си. Той направи изключителен жест за светата обител и Българската православна църква, като се застъпи за отпускането на 1,5 млн. лв. за обновлението му.
Благодаря и на българския народ, който е най-големият ни дарител”, изрича епископ Сионий.
“В един голям
духовен дом
постоянно
има работа
Важно е, че успяхме през последните години да пренаредим целия покрив на манастирските сгради.
Това е огромен труд, тъй като покривите са направени от каменни плочи”, разказва духовникът.
Според сведения на Българската строителна камара и Института за паметниците на културата Троянският манастир е най-големият обект у нас със запазен оригинален каменен покрив от 9000 кв. метра.
“Тези места винаги са били много посещавани, те са обект на национално поклонение. Наша грижа е да посрещнем достойно поклонниците, да им покажем повече духовни аспекти от светата обител и нейния живот. С най-простото християнско смирение да им кажем:
Добре дошли и бъдете благословени. Идете с радост и мир и живейте в духа на Светото евангелие, което е спасението на всеки човек”, заключава игуменът на двата манастира.
Преди 20 години иконата на Света Богородица Троеручица просълзи миро, поклонници очакват ново чудо
Особен център на манастирския духовен живот са поклонението и почитта към чудотворните икони в двата манастира.
Тази на Света Богородица Троеручица се съхранява в Троянската обител от XVII век. Всяка година на 15 август, Успение на на Пресвета Богородица, иконата е пренасяна с литийно шествие от църквата до параклиса. Да се докоснат до чудотворния лик, идват миряни от цялата страна.
Все още се говори за чудото през 2001 г. Тогава иконата започнала да пръска благоухания и да сълзи миро. Очевидци станали множество миряни, дошли в манастира в навечерието на големия християнски празник на св. св. Константин и Елена. Когато служителка, почистваща светия лик, посегнала да изтрие замъгленото стъкло, се оказало, че по кърпата остава божествен мирис.
Уханието изпълнило целия храм и се усещало дори в манастирския двор. От капките миро, сълзящо от иконата, стъклото над нея станало мазно.
Седмици след това хора се стичаха в обителта, за да се поклонят пред Света Богородица. Това е рядко чудо, случи ли се веднъж, продължава, твърдят монаси, посещавали Атон, където били свидетели на подобни явления. Никой не може да каже кога пак ще заплаче Божията майка, но вярващите чакат следващото потвърждение за чудодейната мощ.
Бачковската чудотворна икона на Пресвета Богородица е на територията на манастира вероятно от времето на неговото основаване и винаги е оставала център на вниманието на монаси, вярващи и посетители.
Не секва потокът от поклонници, които искат да получат благословията на чудотворния образ, да споделят болката си и измолят защита. Самото разположение на Божията майка е свързано със скриването и намирането й.
По време на трудните начални години на турското господство иконата е била скрита в местността Клувията, където е намерена отново в началото на ХV в. и донесена в манастира. За почуда на монасите тя изчезнала и отново била намерена на същото място в планината и върната.
Съществува и предание, че чудотворната икона е копие на легендарната икона на св. Богородица, нарисувана от Лука и прелетяла сама от Грузия до манастира.