Кирил Вълчев: БТА става безплатна, внасям промяна в закона още другата седмица
Изобщо не смятам да млъкна, ще продължа с коментарите си в 10 в събота по “Дарик”, казва новият генерален директор на БТА
С достоверността си БТА може да бъде и балканската информационна
агенция
Срещнах се с лидерите на всички политически сили и видях подкрепа
Избраха ме в деня на свети Йоан Златоуст, който също е бил адвокат. Той казва: “Ако имаш добри дела, които могат да се застъпят за тебе, ти непременно ще бъдеш чут”
- Г-н Вълчев, веднага след избора ви (27 януари - б.а.) пристигнахте в БТА в 11 ч, защо?
- В 11 ч в БТА са планьорките за деня, каквито има във всички медии. Сега заради ситуацията с COVID-19 те се правят онлайн.
Истината е, че аз познавам добре БТА, тъй като от 1993 до 1995 г. бях сътрудник в редакция “Информация за чужбина”. По онова време, а и досега тя на практика е почти единственият източник на информация за света за това какво се случва в България. Най-малкото защото е емисия на английски език. Всички останали медии говорим на български. А така светът ни разбира.
- Амбицията ви е да направите безплатни информациите на БТА, за което обаче е нужна промяна в закона. Казвате, че вече сте говорили с всички политически сили за това. Ще се случи ли?
- Ще предложа още следващата седмица на Комисията по културата и медиите промени в закона в две основни посоки. В момента има 8 точки в закона за това чии актове и обръщения БТА отразява безплатно - на няколко институции. Всички останали трябва да плащат.
БТА трябва да разпространява безплатно съобщенията на всички финансирани с публични средства организации. Нещо повече - и на организации, които извършват каквато и да е общественополезна дейност от нетърговски характер, даже да не са финансирани с публични средства. Това са юридически лица с нестопанска цел, синдикални организации, работодателски, религиозни, професионални, политическите партии. Също и културни, образователни, научни и спортни. Става дума за нетърговски съобщения. Така искам да се създаде една платформа на информацията за публичните организации в услуга на всички медии в България. Това няма да бъде конкурент на “24 часа” и на Дарик радио.
Става дума за стотици хиляди информации на ден. За другите медии ще остане основната отговорност - да подбират коя информация е важната новина, да подреждат новините, да правят връзките между новините, да ги анализират, да ги коментират. В това
БТА няма
да замести
останалите
медии
Втората ключова реформа обаче, която засяга медиите, е, че те трябва да могат свободно да ползват тези информационни продукти. В момента БТА има собствени приходи до 1,5 млн. лв. в добрите години, в по-лоши години, каквато беше 2020-а с COVID-19, падат до 1 милион.
В 13 точки от закона са посочени институциите, които сега имат свободен достъп до информацията. Извън тях остават всички държавни и общински институции, които плащат за информацията. Общо взето, се въртят едни държавни пари между институциите. Плащат посолствата на чуждите държави в България, част от които просто не го правят и България се лишава от възможност да информира достоверно за събитията и позициите в нея. Плащат българските медии, включително финансираните от държавния бюджет БНТ и БНР, които заради недофинансиранията при тях се отказаха от БТА. Плащат всички частни медии, както и чуждестранните. Искам това да се промени.
Остава обаче платеният характер на няколко групи информация - тази, която е свързана с чужди права. Световните агенции, препредавани от БТА, ще останат платени, също и архивите, и специализираният тип услуги като есемес съобщения с новини примерно или проследяването на новини по определена тема.
И да, истина е, срещнах се преди избора с лидерите на всички политически сили и видях подкрепа за това. Заради това се и ангажирах.
Когато представих вижданията си в Комисията по културата и медиите, много ясно казах, че изборът ми върви с промяна в закона в този смисъл - България да осигури достоверна информация за всички медии. Не си представям БТА да бъде пропагандна агенция.
Голямата полза за България би била да се представят по света различията в убежденията, сблъсъците на мнения. Защото така всъщност се представя съдържателен обществен дебат и
светът ще вижда
в България
демократична и
свободна страна
Вече съвършено друга линия е, че БТА може да бъде и балканската информационна агенция - с достоверна информация от целия Балкански полуостров.
- Вие предлагате съвсем различен модел на управление на БТА със свободния достъп до информацията ѝ. Какво още ще промени това в агенцията?
- Ключово за бъдещето на БТА е технологичното развитие. Поставям си реалистични цели - в рамките на 5 години всяка новина от БТА да бъде в 4 формата - текст, снимка, видео и аудио. И сега БТА има подобни практики. Максим Минчев беше направил инвестиции във видео.
Ако прибавим към това, че БТА е пълната, точната, безпристрастната, достоверната, навременната информация, ако прибавим и по-голямото богатство на форми, с които присъства, като се стигне и дотам аудиото и видеото да бъдат дублирани на английски, БТА наистина може да стане информационният център на България.
Знам, че някои медии изпреварват дори новината, преди да се е случила. Да, винаги трябва да се стреми човек към подобрение. Включително и в бързината на информация, но пред бързата лъжа винаги е по-добре да има закъсняла истина. Така че е много важно БТА да остане достоверната медия.
Същевременно трябва да излезе от тази ера на различна информация за различни нива в държавата, както е имало поверителни бюлетини за определен кръг лица от властта. Това не е било само през комунизма, и в царско време се е правило. Но БТА не е разузнавателна служба, за да информира определен кръг лица. Нека разузнаването ползва БТА. Но да се правят различни нива на достъп, е нелепо в съвременния свят.
- Всички тези неща обаче са свързани с пари. Преди малко споменахте, че държавните медии са недофинансирани.
- При тях става дума за десетки милиони. За БТА става дума максимално за 2 милиона лева, за да стане достъпът до агенцията свободен и да се мисли за развитие на кореспондентска мрежа в съседните ни държави. Това са възможности, които България може да си позволи.
Вече друг въпрос е, че в БТА трябва да се правят и дългосрочни инвестиции в хората и в технологиите. Имам амбицията достатъчно рано през тази година да представим план за 5 години напред какво трябва да се инвестира в БТА.
Въпросът е да имаш ясен хоризонт какво трябва да се свърши. Като част от него са и кореспондентите в съседните страни, впрочем това беше идея и на Максим Минчев. Това означава петима кореспонденти - в Скопие, Атина, Букурещ, Белград и Анкара. Разбира се, България трябва да има по-големи цели, да мисли за кореспонденти в страни, които определят световния ред. Журналистите там ще трябва да пречупват през българския интерес това, което се случва по света.
Всичко това няма да стане веднага като с магическа пръчка. Но нека си поставяме по-големи цели и нещата ще се отплатят.
Днес (27 януари - б.а.) денят на избора ми е много символен, защото е празник на свети Йоан Златоуст. Това е най-големият богослов и църковен писател. Впрочем той е бил като мен първо адвокат, после се е посветил на това, с което е останал. Той казва: “Ако имаш добри дела, които могат да се застъпят за тебе, ти непременно ще бъдеш чут”. Надявам се в новата ми работа да имам такива добри дела, които да се застъпват, така че
тези златни уста
на БТА, които
сме получили
като традиция
вече 123 години,
да се чуват още повече.
- Как ви посрещнаха в БТА? Синдикатите в агенцията ви подкрепиха още преди да бъдете номиниран за поста.
- Те всъщност бяха и причината да взема крайното решение, че ще сменя работата си. Аз наистина чувствах дълг към БТА. Първо заради собствената ми биография. В последните години - от 2018-а, Максим Минчев ме покани отново за юридически консултант на агенцията. Т.е. познавам нещата вътре в нея. Може би и това беше водещото колегите да ме подкрепят.
Чувствам и личен дълг към Максим Минчев. С него бяхме приятели. Шегувахме се заедно, че когато изтече мандатът му, аз мога да се кандидатирам. Господ така направи, че това стана по-рано. Сега имам един месец, в който трябва да приключа всичко, което съм правил досега като адвокат с добра практика.
- Какво ще стане с адвокатската ви кантора?
- Колегите ми ще продължат да работят с клиентите, които и досега имахме. Те са в сферата на творчеството - големи културни организации от всякакви сфери, големи български артисти. При адвокатстването не е като при акционерната собственост. Това е работа intuito personae, както се казва на латински - лично обвързана. Така че колегите ми ще поемат работата, която преди съм вършил или сме си поделяли.
- Какво ще стане с авторското ви предаване “Седмицата” по Дарик радио?
- Няма да продължа да водя “Седмицата”. Какво ще стане, ще решат Радосвет Радев, Константин Вълков, колегите в “Дарик”.
Ще съхраня обаче коментара си в 10 в събота по Дарик радио, защото законът за БТА ми дава право на 2 неща - авторство и преподаване и научна работа Ако разсъждавам в адвокатски стил, “Седмицата” е авторско предаване. Но ми се струва нелепо всяка седмица при остри политически противопоставяния генералният директор на БТА да води разгорещени политически интервюта. Прекалено е, макар и да не е недопустимо авторското предаване да продължи.
Но изобщо не смятам да млъкна. Напротив. Смятам, че от тази позиция мога да продължа да присъствам в обществения живот с коментарите така, както виждам аз нещата. Винаги съм се стремил и в тези коментари, и в интервютата, които правя, да следвам един основен принцип - никога да не раздавам персонални оценки и да не слагам етикети на хората. Ако критикувам или одобрявам нещо, да бъде действието на този човек, защото съм убеден, че у всекиго преобладава доброто.
CV
Роден е на 24 май 1973 г. в София.
Завършва с отличие Националната гимназия за древни езици и култури, след това и право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Автор и водещ на обзорното предаване “Седмицата” по Дарик радио.
От 2000 г. е постоянен правен консултант на Дарик радио. Също и на БТА от 2000 до 2003 г. и от 2018 г. насам.
Участва в писането на закона за БТА през 2003 и 2011 г.
На 27 януари 2021 г. бе избран със 105 гласа от Народното събрание за генерален директор на БТА.