Димитър Ганев: Правителството след изборите може да е и програмно
Томахавките между БСП и президента не са съвсем заровени
Съдбата на Радев зависи от резултата от парламентарния вот
Изненадата на вота може да дойде от избирателната активност, но ако е ниска, печелят ли автоматично партиите с твърди ядра? Не мисля
- Г-н Ганев, какви са основните изводи от новото ви проучване? Колко партии ще видим в следващото Народно събрание? Може ли да има разместване на първото място? Допускате ли, че има време за нов играч на терена?
- С колегите от “Тренд” се придържаме към формулата 5+2. Пет партии ще имат сигурно представителство в следващото Народно събрание – ГЕРБ, БСП, ДПС, “Има такъв народ” и Демократична България. Две формации имат реални шансове да прескочат бариерата – “Изправи се, БГ” на Манолова и “Обединени патриоти”. Другите по-малки формации остават по-скоро далеч от 4%-ия праг. Дистанцията между двете големи партии се запазва, но остава по-скоро крехка. Ключови ще са оставащите 2 месеца на интензивна кампания.
За нов играч вече няма
достатъчно време
- Къде може да се крие изненадата на предстоящия вот?
- В избирателната активност. Намираме се в напълно непозната изборна ситуация – вот по време на пандемия.
Изборите, които се проведоха в последната година в различни европейски държави, показаха активност, която е по-ниска от традиционната. Ако трябва да изхождаме от опита на нашите съседи, то в Румъния бяха проведени парламентарни избори в началото на декември и пред урните излязоха едва една трета от избирателите. Ситуацията, разбира се, тогава беше тежка.
Намирахме се в пика на втората вълна на вируса. Но въпреки това и отсега може да сме сигурни, че в началото на април COVID-19 ще си го има в страната. Това неминуемо ще накара немалко хора да си останат вкъщи, притеснявайки се от зараза.
И не можем да виним тези хора, че няма да гласуват. Те имат своите основания – в крайна сметка изборите се провеждат в затворени помещения, през които за ден минават стотици избиратели.
Дано съм лош пророк, но
избирателната активност
на тези избори може да
се окаже доста по-ниска
от традиционните 50-60%
на парламентарни избори.
- А как по-ниската активност ще повлияе на резултатите?
- Много трудно е да се каже. В социологическите проучвания около половината декларират, че ще гласуват, но няма как да знаем как ще се отрази пандемията и в каква фаза ще е тя в началото на април. Ако моментната картина на електоралните нагласи е такава при 50% активност, кой може да каже как би изглеждала подкрепата за партиите при 40% активност?
Свикнали сме да разсъждаваме по следната схема – по-ниската активност дава предимство на партиите с твърди ядра, защото те винаги гласуват и така относителната им тежест се вдига. Но може ли сега да разсъждаваме по същия начин? Не мисля.
Ето един пример – БСП има твърд електорат, който е дисциплиниран и винаги гласува. Но твърдите привърженици на червените са преимуществено по-възрастни хора, което означава и че са в по-рискова група. Те имат по-големи основания да се притесняват да излизат и да имат контакти.
Вижте, че е по-сложно, отколкото изглежда.
- Каква ще е политическата траектория на БСП до изборите?
- БСП влиза в изборната надпревара привидно консолидирана. Нинова успя да удържи силна победа на вътрешнопартийния избор и си гарантира мнозинство в Националния съвет. Но казвам привидно, защото разломите в партията си стоят.
Упорството на Нинова да елиминира всеки един отявлен или потенциален вътрешен опонент обезкървява малко или много БСП. Конфликтът със Станишев остави Нинова без европейски гръб. Пълната изолация на Кирил Добрев лишава БСП от организационен мотор. Изключването на Гергов гарантира, че пловдивската организация на партията, меко казано, няма да даде всичко от себе си на предстоящите избори.
Противоречията с очевидно харесвания кмет на Перник пък въобще не виждам как ще помогнат за един по-добър резултат на БСП в града. Мога да продължа с изреждането. Ако Нинова за тези 5 години беше приобщавала тези и други фигури, а не ги беше дистанцирала, то
ГЕРБ трябваше да бъдат
доста по-притеснени за
предстоящите избори
- А напрежението с Радев може ли да го поставим в този ред?
- Напрежението с президента е от по-различен характер. Това не е вътрешнопартиен въпрос.
Радев имаше стъпки, които нямаше как да се харесат на “Позитано”. Той видимо не искаше да изключи възможността за създаване на нов политически проект. Несъмнено Нинова е привидяла в това, и с право, някакъв потенциален конкурент, а не съюзник.
Но социалистическият лидер тактически правилно видя в този конфликт опасност за партията преди изборите. Още един вражески фронт, и то с харесвания сред социалистите Радев, и то по време на предизборна кампания, щеше допълнително да хаби политическа енергия.
Затова на консултациите, които президентът организира, Нинова предпочете да затвори тази тема поне за следващите 3 месеца. Но там томахавките не са напълно заровени. Много е вероятно да се върнем към този сюжет след парламентарните избори, когато на хоризонта ще дойде президентският вот. А
в тази ситуация вече
Нинова ще е в по-силна
позиция спрямо Радев
Тогава той ще иска подкрепа от БСП, защото добре знае, че без социалистите вторият му мандат е повече от несигурен.
- “Има такъв народ” вървят към следващия парламент с добър резултат. Стремежът да е равно отдалечен от БСП и ГЕРБ ще го превърне ли в алтернатива на всички, каквато е амбицията му?
- На всеки парламентарен вот в България има поне една нова партия, която се заявява, че е срещу всички, срещу статуквото.
Явления от такъв тип са както Сакскобургготски и Борисов, така и Янев, Бареков и Марешки. Първите пометоха партийната система, а втората група бяха малки играчи без особено политическо значение.
Данните сочат, че
Трифонов няма да е нито
от първите, нито от
вторите, а
някъде по средата
За сметка на това обаче парламентарната конфигурация може да му отреди много изгодна позиция. Вижте процентите само – ако се формира коалиция след изборите около ГЕРБ или около БСП, “Има такъв народ” се оказва незаобиколим фактор.
- Какво правителство очаквате? Изобщо ще може ли да се сформира кабинет?
- Задачата няма да е лесна. Важен въпрос е кой ще е победител. Това освен, че ще му даде психологическо предимство при преговорите, именно първата политическа сила получава първа мандат от президента за съставяне на кабинет.
Два са най-вероятните
сценарии за съставяне на
кабинет – коалиция около
ГЕРБ или около БСП
Простата аритметика изключва други. И понеже всяка партия се кълне, че няма да прави коалиция с другата, вероятно следващото правителство ще го кръстят нещо като “програмно”. За да може като ги питат защо се коалирахте с тези, да се казва “Ама ние само подкрепяме програмата”. Виждали сме го вече това.
Е, да, голямата коалиция също е теоретично възможна, но политически е трудно постижима. Ако се стигне до нови избори веднага след редовните, поради невъзможност да се състави кабинет, чак след тях ще може да се говори по-сериозно за голяма коалиция.
- Задава ли се втори мандат за президента Радев?
- Политическите разговори за президентските избори ще започнат след парламентарния вот. Резултатите от него, както и конфигурацията, която евентуално ще родят, ще начертае първите хоризонти за вота за държавен глава. Ключово е да видим коя формация с каква тежест разполага. Да, президентските избори са мажоритарни избори, но до балотаж стигат кандидатите на големите партии.
Като питат “Защо се коалирахте с тези”, ще казват “Ние само подкрепихме програмата”