Монсеньор Румен Станев: Науката върви ръка за ръка с вярата, и папата бе ваксиниран
В пандемията хората ни търсят, но не страхът от COVID те води при Бог, водещото в християнството е любовта, казва в интервю новият католически епископ в София
- Ваше Преосвещенство, как папа Франциск се спря на вас и ви посочи за епископ в София?
- Трудно ми е да кажа. Обикновено има трима кандидати, които се представят на папата. След молитва и след като разгледа кой какво прави, какъв е неговият живот, избира.
- Защо се стигна до разширяване на епархията за София?
- Софийско-пловдивската епархия е за цяла Южна България. Помощните епископи подпомагат главния епископ, когато епархията е по-голяма. Седалището на нашия владика е в Пловдив. Но София все пак е столица и според папа Франциск е една от малкото столици, в която няма епископ от западен обред. Освен това през последните години
много католици
от провинцията
се преместиха
в София
по работа, тук постоянно идват католици от цял свят.
- Защо оценяват като историческо ръкоположението ви?
- Досега не е имало епископ от римски обред в София. Последното ръкоположение на епископ в България е през 1988 г. Дори в нашите среди
се шегуваме, че
по-често идва
папа в България,
отколкото да има
епископско
ръкоположение Сега предстои още едно за Никополската епархия със седалище Русе. Номиниран е монсеньор Страхил Каваленов. Другите епископи - монсеньор Христо Пройков и покойният монсеньор Петко Христов, бяха ръкоположени в Рим, не и в България. Затова се казва, че е историческо събитие. А и за първи път у нас имаме помощен епископ, който ще се грижи за една определена част от епархията.
- Какъв знак разчитате във факта, че на ръкоположението ви присъстваха президентът Радев, шефът на парламента Караянчева, както и представители на всички вероизповедания?
- Стремим се да поддържаме добри взаимоотношения с официалните власти в страната и с всички вероизповедания. Едно от моите задължения ще е да поддържам връзка с официалните власти и с другите вероизповедания.
- Какво означава лично за вас случилото се?
- От няколко дни съм епископ и още е трудно да го възприема. За мен е отговорност. Много хора смятат, че свещенството е власт. Да, имаш власт, защото може да правиш много неща от духовна гледна точка, но аз винаги съм го приемал като служение. Още когато станах свещеник, мотото ми беше такова: няма по-голяма любов от тази да дадеш живота си за другите. Както Исус е дошъл на земята не да му служат, а той да служи. Никога
не съм търсил
лични почести.
Дори някой път
ми е малко
неудобно
Аз казах и в словото си, че въпреки моите слабости, въпреки голямата отговорност съм безкрайно благодарен на Бога за всички благодати, които ми дава. Никога не съм искал нищо лично за мен. И въпреки това никога не съм бил лишен от нищо. Усещам винаги Божията благодат и неговата любов.
- Как приеха близките ви, че станахте епископ?
- В началото бяха много радостни, после малко притеснени. Още преди да стана свещеник, когато им съобщих намерението си, те казаха, че няма да се бъркат в моя живот, важното е да съм щастлив. Това е най-важното за едни родители. Освен това не е нещо чуждо в нашия род. Дядо ми има брат, който е бил свещеник, имал е и сестра монахиня.
- Самият вие казахте, че сте изпитали страх, когато сте разбрали, че сте избран за епископ.
- Да, защото отговорността е голяма. Страхът идва оттам дали ще мога да се справя, дали ще бъда на висота. Един от даровете на Светия дух е страх Божи, но той пак е свързан с любовта. Той е страх да не си провалиш живота, да не е напразен твоят ден, дали си направил нещо добро, страх да не загубиш Бог, страх да не обидиш някого. Аз го обяснявам по този начин. Както се страхуваш да не загубиш някой близък, защото го обичаш, така се страхуваш да не загубиш Бог, да не се отделиш от него и да не загубиш живота си, но то е свързано с любовта към Бог.
- Вие ли сте най-младият епископ?
- В България да, в света - не мисля.
- Търсят ли хората по-често Бог в пандемията?
- Може би го има този момент, защото човек остава сам и малко или много си прави равносметка на живота. Но не бих казал, че водещото, за да се стигне до Бог, е страхът. В смисъл - страх ме е от някаква болест и ще стана вярващ. Водещото за връзката с Бог е любовта. Аз разбирам какво е направил Бог за мен - че е умрял, че е възкръснал, че е жив. Аз съм в контакт с една конкретна личност. Общувам с него. Любовта е водещото в християнството. Водещото, защото ние знаем, че Бог е жив. Не е нещо далечно, горе в небесата. Исус е конкретна личност, конкретна любов.
- Вашето ръкоположение се отложи, защото прекарахте COVID, как мина?
- Понеже имам много контакти с хората, почти всяка година ме хваща грип. Не си спомням някоя година да ме е подминал. Карал съм и по-тежки грипове. Някои го карат по-леко, други - по-трудно. Моят COVID не беше от най-тежките.
- Какво мислите за ваксините?
- Ние сме ваксинирани още като малки, не е нещо, за което църквата е против. През последните дни папа Франциск и папа Бенедикт са били ваксинирани. От една гледна точка, е добре, защото науката върви с вярата ръка за ръка. От друга, не знам дали не е прекалено рано, но ще се разбере. Медицината работи, за да спасява хората. Надяваме се скоро коронакризата да се разреши с ваксини, с лекарства. Защото на никого не му е приятно да стои затворен и да живее в страх да не се случи нещо лошо с него и с близките му. Дори страхът не е толкова за теб, а да не навредиш на някой близък, особено на по-възрастните.
- Какво ще кажете на тези, които са болни в момента?
- Да не се предават, най-вече психически. Много хора изпадат в паника, мислят си, че ще умрат. Може би не е толкова голям проблем самата болест, колкото психическият момент. Много малък процент от хората умират от грипа и от COVID.
- Как ще коментирате датата на изборите 4 април, която съвпада с католическия Великден?
- Католическата църква излезе с официално становище, че ние не се бъркаме в политическите дела. Църквата се грижи за душите на хората, за тяхното духовно развитие. Не е наша работа да определяме датата на изборите. Моето становище е като на църквата. Който желае да гласува, ще гласува. Може би проблем ще има за тези, които са заети в комисии, но винаги може да се вземат хора от други места.
- Знае се, че обичате да пътувате по света. Кои са любимите ви места?
- Не бих определил място, което ми харесва повече от друго - където и да отида, ми е интересно. Да опитам местната кухня, да видя местните традиции, култура, да науча нещо от тях. Преди пандемията исках да посетя Босна и Херцеговина и Албания. Иначе навсякъде се чувствам добре и ми е интересно.
- А в България?
- Обичам много да ходя по планините, да гледам красивата природа, каквито са водопадите. Много често организирах от енорията групови посещения. Ходили сме в различни красиви и интересни градове като Велико Търново.
- Как си почивате?
- Обичам да ходя за гъби. Когато отида в планината или в някоя горичка и вървя сам, моля се, размишлявам, в същото време се наслаждавам на красотата. Обичам и футбола,
харесвам да ходя
на мачове
- Остава ли ви време за любимия отбор “Ботев” (Пловдив)?
- Когато имам възможност, гледам мачовете. Разбира се, на първо място са задълженията ми. Старая се обаче винаги да помагам и да бъда с любимия си отбор.
- Какво най-много обичате да готвите?
- То ми личи сигурно, обичам всичко да ям. Когато готвехме като ученици, първото нещо, което трябваше да направя, е да задуша лук с масло. Когато учителят ме попита дали е готово, отговорих, че не знам, защото лук не ям. Каза ми: щом си готвач, трябва да ядеш всичко. Трябва да опиташ, може да е сурово, безсолно или безвкусно. Аз се престраших, опитах и много ми хареса. Тогава си казах, че може би предразсъдъците са в главата. Казах си, че щом хората ядат нещо по местата, където ходя, и аз ще го опитам. Може да не ми хареса, но ще видя какъв е вкусът.