Вместо на границата проверки за глоби да се правят на пунктове за технически прегледи
Правим кръгла маса с партиите, за да чуем идеите им за пътна безопасност, казва Владимир Тодоров, председател на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи
- Г-н Тодоров, няколко неправителствени организации, които работят за пътната безопасност, подписахте етичен кодекс. Как стигнахте до това споразумение?
- В последните години в тази сфера възникнаха много огранизации. Те имат голяма професионална експертиза. Всеки е силен в своята област. Целта е да обединим усилия, да си партнираме и да помагаме на хора и групи, както и на държавните и местните институции. В същото време обаче толерантността е ключова.
Не трябва да
има лични
нападки, обиди
Този етичен кодекс е отворен както за неправителствени организации и медии, така и за държавния сектор и частни фирми. За нас медиите са много важни, защото те са средството, с което посланията достигат до хората, но в същото време трябва да се уважава личното пространство на пострадалите. Не трябва да има дезинформация и непроверена информация. Всичко това ни доведе до идеята да подпишем етичен кодекс на пътната безопасност.
- Колко организации сте го подписали?
- Около 10-12. Едни имат експертиза в автосервизите, други в обучението, трети в пътната помощ. Българо-американската камара във Вашингтон ни подкрепи, както и фирмите за билбордове. Ние се познаваме, но когато имаме нещо, сложено на масата, ще си помагаме.
- Кои са основните правила?
- Обединяваме усилия около това да си партнираме, да обменяме информация. Призоваваме медиите да бъдат обективни и да разграничават факти от анализи и коментари. Трябва да се уважават жертвите на тези катастрофи. Призоваваме за добър тон.
- Бихте ли дали пример за нещо, което не отговаря на кодекса?
- За съжаление, сме имали случаи на тежки катастрофи, а телевизии показват брутални кадри на трупове, кървища, спомням си кадри на откъснат пръст.
Има случаи, при които медиите са първи на местопроизшествието. Както се казва, близките още не знаят, че техният човек е починал, а го научават от медиите. Трябва да се въздържаме от подобно поведение.
- А МВР, местната власт нарушават ли го?
- По-скоро не. Но с експертиза ще подпомагаме местната власт.
- Откакто подписахте, има ли вече интерес от държавни и местни органи?
- Изпратили сме самия меморандум. Няколко организации и търговски фирми се запознават. Те се занимават с пътно строителство, медицински транспорт. Предполагам, че скоро ще има и нови организации, които ще го припознаят.
Иначе получихме поздравителен адрес от Държавната агенция по безопасност на пътищата. Предполагам, че ще се присъединят.
- А ще се обърнете ли към партиите за законови промени?
- Да, ще организираме публичен дебат между основните политически сили на тема “Транспорт и пътна безопасност”. За нас е важно освен другите политики като образование, здравеопазване, икономика, да чуем и какви конкретни ангажименти ще поемат партиите, какво ще свършат и какво няма да свършат. Ще организираме такъв дебат, ще има регламент и вече почваме разговорите с щабовете за техни представители.
- Вие вече организирахте такъв дебат преди 4 г. Имаше ли ефект?
- Не. Една от партиите обеща, че ще имаме нов Закон за движение по пътищата, ще имаме Закон за автосервизите. След 4 години нищо от това не се е случило. Ние пазим записа, ще извадим части от него. В крайна сметка НПО секторът е, за да контролира властта.
Този път ще е по-публично, ще има регламент.
- Защо продължават инцидентите на пешеходни пътеки - ето, преди седмица на пешеходна пътека в столичния кв. “Дружба” майка с дете беше блъсната.
- Там пешеходната пътека и другата, която е до голям магазин, трябва незабавно да се надигнат. Там има голям прав участък и шофьорите се засилват. Ако тази пътека е надигната, ще се съобразяват и ще се движат с не толкова висока скорост.
Другото е, че спирката е в непосредствена близост до пешеходната пътека. Когато спре автобус, половината пътека не се вижда. Заобикаляйки спряното превозно средство, водачите нямат видимост. Затова или трябва да се премести спирката, или да се направи джоб за автобусите. Но надигането на пътеката е задължително. Към нас се обърнаха много граждани, които казаха, че това е наложително.
- Като стана дума за пешеходни пътеки, когато Сотир Цацаров беше главен прокурор, нареди проверки на зебрите. Но сме в България и повече не се чу за нея.
- Те бяха свързани с това, че всяка община си ги боядисва в какъвто цвят иска. А според наредбата трябва да са черно-бели. Аз лично не виждам проблем да са жълти или червени, ако са по-видими. За мен е по-важно да са надигнати.
- Как ще коментирате големия спад на загинали през 2020 г.?
- По-голямата причина, естествено, е пандемията. Трафикът все пак беше ограничен през пролетта. Но лятото си спомняте как един турски тир се обърна в насрещното на автомагистрала “Тракия” и уби 6 души.
Трудно е да се направи обективен анализ защо са намалели, но ковидът и локдауните са фактор.
- А рекордните събрани глоби - над 100 млн.?
- Тук е много интересно, че за 2020 г. са събрани 100 млн., а за предишните 3 години са събрани общо пак 100 млн.
Интересното е, че тези пари по закон трябва да се харчат за пътна безопасност. В действителност обаче само 15-20% отиват по това перо, останалите влизат в бюджета на МВР, а това не е редно.
Заплатите на катаджиите например не може да идват оттам. Те си имат друго перо. В закона има изричен текст, че парите, събрани от глоби от камери, отиват за пътна безопасност. Да, купувани са камери, мундщуци и други, но само за 20% от сумата, събрана от глоби. Останалите пари не се ползват така.
- Много се говори за проверките на границите за неплатени глоби. Вашето мнение?
- В крайна сметка съдът каза, че са незаконни. Това важи само ако ги извършва граничар обаче. Пътен полицай може да го прави.
Има много по-елегантен начин, който предложихме на МВР, но те не го възприеха. Вместо да контролираш 9 пункта, може да се прави на пунктовете за годишни технически прегледи. Както, ако не си платил местния данък, не можеш да минеш преглед, така и с неплатени глоби да не може.
На границата хората се изнервят, чакат, а представете си да се проверява цял автобус. Докато на пунктовете за технически преглед се минава задължително веднъж годишно. И няма да има струпване, защото всеки минава по различно време.