Политологът Анастас Стефанов: Радев се озова в политическия ъгъл
l През 2016 г. бе харесван от симпатизанти на всички партии, а сега дори отношенията с БСП са непредвидими
l Късно е да ребрандира политическия си образ
С политолога Анастас Стефанов за четвъртата година от мандата на президента Радев разговаря Митьо Маринов:
- Г-н Стефанов, каква бе изминалата четвърта година от мандата на президента Радев?
- Тя се явява последователна за неговото политическо поведение. Именно през тази четвърта година президентът заяви доста радикални позиции и политическо поведение,
което го постави
отвъд нормата
и характеристиките на президентската институция.
Още през февруари той направи един неформален политически акт, с който сне доверието си от правителството. В следващите месеци също се продължи тази опозиционна риторика. Кулминацията със сигурност бе през лятото. Президентът беше един от комуникационните институционални лидери на самия протест. Той формулира слогана на протеста: “Мутри вън!” Практически това дори се случи пред сградата на президентството.
Може да кажем, че се опита и се яви като говорител на тези обществени настроения, преследвайки отново желаната роля на антистатукво играча. Може да се изкаже и мнението, че през тази година президентът функционираше в режим на предизборна кампания. Неслучайно се появиха и заигравки в този контекст в качеството му на лидер на политически субект. Такива неща в крайна сметка не бяха и отречени от самата президентска институция, когато Румен Радев намекна, че ще подкрепи всеки политически субект, който защитава приоритетите, за които той говори.
От тази гледна точка със сигурност четвъртата година от мандата на президента
премина
в режим
на предизборна
подготовка
- Кои бяха успехите и кои неуспехите за президента през изминалата година?
- Президентът е натоварен с повече легитимност от други институции, защото не е назначаем, а пряко избираем. Тоест към него има очаквания следствие на реализирания пряк избор. Това, което може да направи президентът обаче, е да обединява, да хвърля мостове, да налага инициативи и дневен ред. Разполага с различни инструментариуми за това, включително чрез обръщение в пленарната зала на парламента. Струва ми се обаче, че
беше изкопана
пропаст,
която трудно може да роди нещо конструктивно или да прерасне в колаборация по мащабни теми с управляващите.
Това, което се случи в по-голям план, беше използването на т.нар. извънинституционален инструмент, тоест говорене през улицата, през призмата на антистатуквото. Не може да си четвърта година президент и да продължаваш да експлоатираш успешно тази роля. В крайна сметка си вписан в този политически пейзаж. Буквално със стъпването си Радев влезе в изпълнителната власт. Той вече има политически бекграунд.
Назначавал е служебно правителство, организирал е предсрочни парламентарни избори.
Прекалено късно
президентската
институция успя
да си набави
мрежа от
експерти,
която да произведе някаква добавена стойност в политическия ни дебат. В крайна сметка президентската институция няма оперативна, но има комуникационна власт. За да успяваш обаче с комуникационната власт, ти трябва и по-голяма политическа маневреност и адаптивност. Режимът на перманентна конфронтация те хвърля в политическия ъгъл, от което губиш, когато си в ролята на президент.
- Остава по-малко от година от мандата на президента. Какво да очакваме през следващите месеци?
- Само да си припомним с каква легитимност и с каква широка електорална периферия Румен Радев стана президент през 2016 г. Практически нямаше политическа сила, от която част от симпатизантите ѝ да не бяха гласували за Радев или да не го подкрепяха дори след избирането му. Сега, през януари 2021 г., ние трябва да водим дебата: “Коя политическа сила ще застане зад издигането му за втори мандат?”
На 4 януари, на годишнината на ДПС се излезе с политическа декларация, че движението няма да подкрепи Радев за втори мандат. За ГЕРБ това е повече от ясно, това е немислимо. Остава БСП, но там изглежда непредвидимо, преди да видим следващата политическа конфигурация след парламентарните избори. Независимо че лидерът на социалистите Корнелия Нинова положи усилия по време на консултациите да се разсеят съмненията за тлеещия конфликт.
Очаквам и след изборите на 4 април Радев да продължи с реториката, която води и до момента, а и не виждам време за ребрандиране на това политическо поведение и създадения образ. Това не ми се струва, че ще му донесе каквито и да е електорални дивиденти.
- Има ли шанс Румен Радев за втори мандат?
- Колкото и да е мажоритарен изборът, политическите партии, които застават зад един президент, определят президента. Зависи дали ще успее да акумулира подкрепа на партиите, които да го издигнат. В крайна сметка партийните ядра остават гръбнакът, а електоралният бонус идва от способността да мобилизираш периферии. Струва ми се, че тази есен това ще е далеч по-трудна задача, отколкото през 2016 г.