България се готви да приеме еврото от 2024 година (Обзор)
Страната ни пише национален план за всяка стъпка към общата европейска валута
“Очакванията ни са да се присъединим към еврозоната през 2024 г. Основните ни задачи по пътя към тази цел са свързани с изпълнението на ангажиментите по пътната карта след присъединяването на българския лев към ERM II от 10 юли 2020 г.”
Това заяви финансовият министър Кирил Ананиев по време на годишния форум на Euromoney за Централна и Източна Европа. За първи път в 26-годишната си история той се провежда виртуално и ще продължи до 14 януари. В него участват представители на Европейската комисия, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, инвестиционни посредници, банки, министрите на финансите на Полша и на Република Северна Македония, съобщиха от финансовото министерство.
Ананиев подчерта, че за да бъде успешно членството ни в еврозоната, трябва добра подготовка на всички стопански субекти и обществеността за безпроблемно и за бързо преминаване от разплащания в левове към разплащания в евро. Той съобщи, че ще се
подготви
национален план
за въвеждане
на еврото
в България
В него ще бъдат описани всички стъпки на българските власти и бизнеса за успешното въвеждане на единната европейска валута в страната.
“Работим интензивно, така че да спазим времевата рамка и определения минимален срок за престой в ERM II. Към момента не се очертават сериозни рискове от неизпълнение на някой от поетите ангажименти. Разбира се, изпълнението на критериите от Маастрихт е относително спрямо динамични параметри, формирани от държавите членки в еврозоната, които е трудно да бъдат прогнозирани в рамките на настоящата несигурна среда”, подчерта Ананиев. Според него пандемията е много голямо сътресение за световната и европейската икономика, в това число и за българската, с много тежки социално-икономически последици, но вярвам, че тя няма да бъде фактор за удължаване на престоя ни в ERM II.
България ще запази и ще поддържа фискална устойчивост в средносрочен и дългосрочен план, за да продължи да бъде международен партньор и страна, която спазва установените повече от 20 г. принципи на дисциплинирано и разумно управление на публичните финанси. Към това се стремим и с бюджет 2021 г., залагайки едни от най-ниските нива на дълг и дефицит в ЕС, увеличавайки подкрепата за засегнатите от пандемията икономически сектори и граждани”, увери участниците във форума министър Ананиев.
Преди дни от Европейската централна банка заявиха, че има много голям прогрес в овладяването на макроикономическите дисбаланси, но все още трябва да направим значителни стъпки по посока по-добри институции и управление. Това щяло да е решаващо, за да се даде зелена светлина за въвеждането на еврото.
От ЕЦБ посочиха, че има постигнато съгласие
България да
въведе еврото
при настоящия
курс на лева
Но уточняват, че страната ни трябва да държи под контрол инфлацията, защото е по-висока от референтната за приемане на еврото. През март 2020 г. 12-месечният среден темп на инфлацията в България е 2,6% при референтна стойност от 1,8%. Подобно на предходния доклад, и в този от ЕЦБ обръщат внимание на факта, че “съществуват опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в България”, като отново се взима предвид и значителното увеличение на разходите за труд на единица продукция в страната през 2017 и 2018 г. Според ЕЦБ процесът на догонване е много вероятно да поддържа инфлацията в България по-висока от тази в еврозоната, тъй като БВП на човек от населението и ценовите равнища в България още са значително под тези в еврозоната”.
Освен рисковете от по-висока инфлация
според ЕЦБ
има нужда
от реформи
за подобряване на бизнес средата, качеството на работа на институциите и борбата с корупцията. Както и със законовите гаранции за независимост на централната банка.
Най-сериозен обаче остава проблемът с качеството на институциите и управлението. Това можело да породи рискове за икономическата стабилност и за устойчивостта на конвергенцията.
Основните предизвикателства са свързани с институционалната рамка, включително борба с корупцията, подобряване на функционирането на съдебната система, намаляване на административната тежест за бизнеса и подобряване на качеството на публичните услуги.
Въпреки това се предприемат действия за подобряване на бизнес средата, по-специално по отношение на рамката на несъстоятелността и управлението на държавните предприятия, гласеше първата оценка за нас преди приемането ни.