Стигат ли ни 20 години на Бойко Борисов? Той си иска поне още 2-3
След като оцеля през трудната 2020-а, премиерът и лидер на ГЕРБ има поне 3 сценария, така че 2021-а да не е последната му година в политиката. Включително и пряк сблъсък с Румен Радев за президент
20 години политиката в България е доминирана от Бойко Борисов. Влезе в нея през 2001 г. като главен секретар на МВР. И харесван или не, Борисов промени най-висшия професионален пост във вътрешното министерство и го превърна в политически и много важен.
Последваха мандат като кмет на София и близо 10 години като министър-председател, при това с кратки прекъсвания, колкото да се завърне начело на три правителства.
Нормално е след 20 години на първите и най-видими места в политиката да има умора от Борисов. Особено след като за годините след 1990-а той е май единственият с такова политическо дълголетие.
През тези години Борисов премина през прекалено много въплъщения - отмъстител и борец срещу престъпниците и корупцията (като главен секретар и в първия мандат като премиер), строител на магистрали, пазител на финансовата стабилност и дори международен фактор поне на Балканите.
От година насам
пък Борисов
се представя
като единствен
пазител срещу
пандемията
и човека, способен да изведе страната от трудна ситуация. Но в същото време изчезна основното му добро качество - да е готов да отговаря на въпроси, да не се страхува от трудни отговори.
Борисов не се е изправял пред журналисти близо година, а последното му появяване на пресконференция преди седмица бе 17-минутен монолог по адрес на президента Румен Радев, след който си нахлупи маската и напусна залата за брифинги на Министерския съвет.
Някак си естествено е след толкова години и роли много от противниците на Борисов да привиждат 2021-а като последната му година на върха. Виждат основание дори в това, че неизменният гуру на премиера в управлението на страната германската канцлерка Ангела Меркел се оттегля, а оставащите на върха на десните в Германия като че ли не са толкова благосклонни към Борисов. И нито биха делили пържола с него на вечерите на Европейския съвет, нито биха гледали мачове заедно.
Шефът винаги
има нещо
в джоба,
обичат да отговарят приближените на лидера на ГЕРБ. Имат предвид варианти за излизане от трудни ситуации, а не лентичките, с които Борисов пълнеше джобовете си при първия си мандат като министър-председател.
Основание в надеждите си, че това не е финалната им обиколка, герберите виждат и във факта, че вместо да изглежда притиснат в ъгъла, Борисов в последните месеци се върна към обичайно високото си самочувствие, действа по някакъв негов план и не прави резки движения. Сякаш забрави обещанията си, че след края на този управленски мандат ще се върне към партийното строителство на ГЕРБ, за да овладее процесите в партията. И в последната седмица обяви, че му трябват още 2-3 години управление на държавата, за да може да бъде довършена и магистрала “Хемус”. Иначе опозицията ще спре строителството и няма да има добри дни за Северна България.
Допълнително 2021 г. може да се окаже историческа за Борисов, като го направи най-дълго управлявалия министър-председател в историята на България. В момента само със 148 дни му води премиерът по време на комунистическия режим Станко Тодоров. Но този рекорд е с реално да бъде подобрен от Борисов.
9 юни е
сакралната
дата, на която
ще стане това,
а в помощ на
Борисов идва
конституцията
Независимо дали президентът Румен Радев ще насрочи изборите за първата възможна дата 28 март, или за последната - 23 май, напълно реален сценарий е поне до средата на лятото да продължи третият мандат като министър-председател на Бойко Борисов.
Очакваната конфигурация на новия парламент, която дават социологическите проучвания, е за 6-7 партии в него, почти пълен паритет на ГЕРБ и БСП с лек превес на сега управляващите.
Парламент, на който ще му е много трудно да състави бързо правителство, примерно в рамките на месец след свикването му.
А през това време конституцията казва, че макар и в оставка, продължава да управлява завършилото редовния си управленски мандат правителство на Борисов.
Пак конституцията позволява разтягане на срока, в който да стане ясно, че следващият парламент не може да излъчи правителство. Защото основният закон задължава президента да връчи мандат на излъчен от най-голямата партия кандидат за министър-председател, но не казва в какъв срок трябва да бъде посочен този кандидат. Това дава шанс на ГЕРБ да водят реални или фиктивни разговори с евентуални коалиционни партньори поне в рамките на 2-3 месеца. През които да управлява сегашният кабинет на Борисов. Срок за водене на преговори и излъчване на кандидат за премиер няма и за втората политическа сила, която се очаква според сегашните проучвания да бъде БСП.
Допълнително лидерът на ГЕРБ съвсем
не е загърбил
варианта
да намери
партньори
в следващо
Народно
събрание
въпреки прогнозите, че досегашните му най-харесвани другарчета от “Обединени патриоти” май ще гледат пленарната зала по телевизията.
“В тази пандемия спасението на държавата в следващите една-две години е в това и най-непримиримите врагове и опоненти да работят заедно, за да се измъкнем от кризата. Шансът е да запазим единството, защото съединението прави силата”, каза миналия петък Борисов при една от обиколките си в страната, излъчвани на живо във фейсбук.
Което накара базираното в Брюксел издание Euractiv да провиди намек от премиера за голяма управленска коалиция с БСП.
Вариант, който засега ГЕРБ категорично отричат. И го отдават по-скоро на желание на социалистите да влязат във властта през задния вход. Основният им мотив е, че главен редактор на българската част на изданието е Георги Готев, който е изключително приближен до социалистите. Но и вариант, който веднъж вече Борисов е опитвал да направи по германски модел, макар и тогава да му бе отказано.
Между другото, тази неделя в интервю за БНР и шефката на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова на въпрос за хипотетична коалиция със социалистите след изборите каза: “Ние нямаме врагове, наш враг е коронавирусът... Винаги сме държли на това да се запазят възможностите за постигане на консенсус, да не се горят всички мостове, дори с политическите ни опоненти, защото в моменти на криза България има нужда точно от това.”
Невъзможността да бъдат накарани два остри камъка като Борисов и Корнелия Нинова да мелят заедно обаче прави засега сценария за коалиция по-скоро близък до невъзможното. И всъщност като че ли удря социалистическата лидерка, докато е заета с продължаващото разчистване на БСП. Именно обвинения за колаборация с ГЕРБ прозвучаха при прогонването на Георги Гергов.
Не са изключени обаче коалиционни партньори от “Демократична България”, които да влязат в доминирано и сформирано от ГЕРБ правителство.
Темата се повдигна още през септември миналата година, когато съпредседателят на коалицията Христо Иванов допусна, че все пак е възможна коалиция с ГЕРБ, но без Борисов да е премиер.
Впоследствие, за да има очи да се появи на протестиращите площади, Иванов се обясни пред “Дневник”, че не е бил разбран правилно и ГЕРБ не били годен за коалиране субект.
Вратата обаче всъщност е открехната, особено ако Борисов удържи на думите си, че след края на този управленски мандат повече няма да иска да е министър-председател. Бяха лансирани и доста приемливи за коалиционен премиер имена като бившият президент Росен Пленелиев, евродепутата Андрей Новаков или кмета на Враца Калин Каменов - добре образование хора, срещу които трудно може да бъдат извадени големи компромати, но лесно може да бъдат лансирани като ново лице на ГЕРБ. Освен това и тримата дължат кариерата си на Борисов и за него ще е лесно да ги насочва, докато формално се е оттеглил от участие в изпълнителната власт. Не е тайна, че от години Борисов завижда на ролята на почетния председател на ДПС Ахмед Доган.
Отделно “Демократична България” е доста сложен политически проект, в който различните части на моменти трудно се търпят една друга.
Хората на Иванов са ако не левеещи, то центристки либерали, докато другата основна част - ДСБ, опитват да са дясно консервативни. И неслучайно лидерът им Атанас Атанасов почти изцяло пропусна антиправителствените протести през миналата година. Липсваше и като присъствие на площада, и като някакви значими политически позиции. Позиция, която би му дала възможност да осигури парламентарна подкрепа на ГЕРБ, без да му се налага да е прекомерно повратлив. Все пак “трикчетата” в отношенията с ГЕРБ вече веднъж бяха пробвани.
Като евентуален коалиционен партньор за четвърто правителство на ГЕРБ не се изключва и партията на Слави Трифонов “Има такъв народ”, като според твърдения на хора от управляващата партия вече е имало дори неофициални разговори в тази посока. На хората на Слави засега социолозите определят ключовата трета позиция на следващото Народно събрание и евентуално броят депутати, които биха имали, да е достатъчен за двупартийна управленска коалиция. А и както при всеки от другите варианти,
подобен
колаборационизъм
лесно
се обяснява с
трудните
времена на
пандемията
от COVID-19 и нуждата от работещо правителство, което да овладее кризата, вместо страната да се хвърля в политически хаос от поредица избори. Засега хората на Слави не коментират варианти за коалиции.
Всъщност единствените, за които Борисов засега се е заричал, че не могат да управляват заедно, са ДПС. Поне не биха могли да изпълнят обявеното си в края на годината намерение да влязат официално в правителството.
Коалиция
“Всички
срещу Борисов”
всъщност е
единственият
песимистичен
сценарий
за първата половина на годината. И в ГЕРБ, а и самият партиен лидер осъзнават, че тогава не е изключено и прокуратурата да се намеси в политиката срещу сегашните управляващи. Веднъж вече го е правила през 2013 г., макар и при друг главен прокурор.
За да се стигне до този вариант обаче, е нужно изпълнението на две предварителни условия, които към момента изглеждат невероятни.
Първото е ГЕРБ да не успее да е първа политическа сила. Засега управляващата партия отново води пред основната си опозиция от БСП. Да, само с 2% според проучванията, но всъщност за да вземе първи мандата, на Борисов му стига дори само един глас повече. Второто условие е ГЕРБ да хвърлят бързо кърпата и да се откажат от съставяне на правителство. Борисов обаче игра в този филм през 2013 г., когато бе съставен кабинетът на Пламен Орешарски. Едва ли ще допусне такъв сценарий лесно.
Сформирането на правителство, което да е само анти-ГЕРБ, много бързо и лесно ще доведе до вълна от масови протести в подкрепа на сегашните управляващи. Още повече ако президентът и опозицията продължат да нагнетяват напрежение, че изборите няма да се проведат по честен начин - тогава същите основания за открадната победа ще имат и привържениците на Борисов. Макар да се отказа от такъв ход през лятото, тогава той предупреди, че не е изключено при смяна на правителството заради протестите да видим и големи контраакции на привърженици и членове на ГЕРБ. А предизвикването им е доста лесно и зависи дали при този сценарий у Борисов ще надделее чувството за съхраняване на държавата или нараненото его.
Ако е второто, то животът на анти-ГЕРБ правителство няма да е въобще дълъг и лесен. Финансисти от опозицията вече изказаха опасения, че веднага след края на сегашното управление ще се наложи прекрояване на бюджета. А както добре се помни, протестите срещу кабинета на Орешарски пламнаха заради назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, но истински се разгоряха в нощта на белия автобус заради поисканата актуализация на бюджета и вдигането на тавана за поемане на дълг.
Третият и
най-реалистичен
коз в джоба на
Борисов е
повторни избори
за парламент
още през есента
на тази година,
като те бъдат съчетани с президентските - края на октомври и началото на ноември. Този сценарий е реализируем както при трудно съставен коалиционен кабинет на ГЕРБ с някого, така и при тотален провал на следващото Народно събрание да излъчи правителство или пък при кратко правителство на принципа “всички срещу ГЕРБ”.
Борисов никога не се е отказвал от варианта сам да се кандидатира за президент. По-скоро винаги е давал уклончив отговор в стил, че не му е сега времето да се обсъжда. През октомври 2021 г. обаче той ще има възможността да се впусне в пряка генералска битка с Румен Радев. За 20-годишното си пребиваване в политиката Борисов не е имал човек, който да го е дразнил толкова много и да е фиксирал цялото му негативно внимание. И личен бой със сигурност ще му достави удоволствие, още повече съчетан с нови избори за парламент. Защото тогава дори Борисов да не спечели президентството, мажоритарното му кандидатиране ще доведе до напомпване на резултата на партията му и ликвидиране на малките формации, които сега загряват да влязат в Народното събрание. Което пък отваря вратата за четвърти кабинет на ГЕРБ, независимо дали Борисов ще е негов премиер, или ще бъде президентът, който ще го надзирава бащински от другата страна на столичния булевард “Дондуков”.
През всичките си 20 години в политиката Бойко Борисов никога не се е отличавал със стратегическо мислене. Напротив, винаги е приличал на човек, който връща ударите, има тактическо съобразяване, но се води главно от текущата ситуация. И е изключително вероятно в непредсказуема година като 2021-а да изнамери още много ходове за заявените от него още 2-3 години на власт. Все пак оцеля през 2020 г., когато наистина беше притиснат в ъгъла през лятото, а според близки негови сътрудници - на моменти дори паникьосан.