Тотално възпиране - новият модел на руско-американските отношения
За Америка 2020 бе годината, в която си тръгна Доналд Тръмп, а Русия се прости с една голяма илюзия, нека я наречем "Нашият Доналд". Този "наш Доналд" се оказа съвсем не наш - до последно продължи да руши всичко, оцеляло все още в отношенията между САЩ и Русия през "студената война 2.0". Главният въпрос, породен от идването на новия президент Джо Байдън в Белия дом, звучи така: може ли да разглеждаме управлението на Тръмп като руско-американско "дъно" или още не сме стигнали дъното в отношенията между Москва и Вашингтон.
* * *
В спора какво е донесло на Москва управлението на Тръмп и какво да очакваме от Байдън се намеси към края на годината и гласът на високопоставен руски дипломат - заместник-външния министър Сергей Рябков.
Доколкото дипломацията се хваща като удавник за сламка в опит да види светлина в края дори на най-дългия тунел, песимистичното изявление на Рябков пред Интерфакс съвсем не прозвуча новогодишно. Не буди съмнения обаче убийствената точност на поставената диагноза.
"Нещата отиват от зле към по-зле. Това бе много характерно за последните четири години и засега не се усеща изчерпване на тази тенденция, за да я смени нещо друго, по-ясно и не тъй едноизмерно по съдържание" - така маркира Рябков тенденцията от последните години. И добави: "Администрацията на напускащия президент на САЩ Доналд Тръмп оставя тежко наследство на избрания за лидер на страната Джо Байдън, нещата ще се подреждат още доста време".
По думите на Рябков, след като новата администрация в Белия дом заработи официално от 20 януари, в отношенията с Вашингтон Москва ще трябва да мине към двупистов подход.
Тоталното възпиране на САЩ по всички направления, "тъй като политиката на САЩ е дълбоко враждебна спрямо Русия", трябва да бъде съчетано с "избирателен диалог".
"А щом вече минем на тези релси, тогава според мен може да се появят някакви основания за постепенно нормализиране на отношенията с Вашингтон", опита се все пак Рябков да съзре светлина в края на тунела.
Към края на 2020 г. влошаването на руско-американсите отношения доби толкова застрашителен характер, че шегите и шегичките от предишните години за "нашия Доналд", който все едно си остава юнак и "наше момче", взеха да звучат вече просто нелепо. Затова на годишната пресконференция на Владимир Путин, когато Сергей Шнуров (руски рок музикант, актьор и обществен деец, б. р.), решил да се помайтапи, попита защо руските хакери не са помогнали на Тръмп да спечели изборите от 3 ноември, руският президент не оцени хумора и нарече така поставения въпрос провокация.
Скоро след това търговското министерство на САЩ публикува нов черен списък с 45 водещи руски компании и организации, на които през последната десетдневка от декември бяха наложени американски санкции. Експортни ограничения за пръв път бяха въведени срещу предприятия от структурите на Роскосмос и Росатом, до неотдавна все още виждали в американците потенциални партньори.
Ако оценим щетите, нанесени на руско-американските отношения от Тръмп, откакто управлява, ще излезе, че е разрушил (или поне сериозно е подкопал) три стожера на тези отношения: механизма за срещи на върха, каквито нямаше, дипломатическите канали за взаимодействие, които бяха затваряни, и договорно-правната база за контрол над въоръженията, която постепенно се премахваше.
Практически тази политика намираше израз във все нови санкции под всички мислими и немислими предлози - от Украйна и Сирия до химическите оръжия и енергийното сътрудничество между Русия и Германия ("Северен поток-2").
Безпрецедентната дипломатическа война превърна руското посолство във Вашингтон в един вид обсадена крепост, а като капак на годината администрацията на САЩ обяви, че затваря двете последни американски генерални консулства в Русия - в Екатеринбург и Владивосток.
Необходимо е да споменем тук и твърдия натиск върху ключови партньори на Русия в сферата на военнотехническото сътрудничество - Индия, Турция и други страни, опитите да се използва срещу тях законът "за противодействие на противници на Америка чрез санкции" (CAATSA), по-специално за да бъде изтласкана Москва от традиционните й оръжейни пазари. И накрая, САЩ продължиха напора срещу стратегическите партньори и съюзници на Москва - от Китай и Иран до Куба и Венецуела.
Ситуацията, абсурдна като "Огледалния свят", в която се озоваха през 2020 г. руско-американските отношения, се отрази в историята с 45-те руски апарата за командно дишане (АКД), доставени в Америка на 1 април като хуманитарна помощ с руски военнотранспортен самолет Ан-124 "Руслан".
Месеци след това руските АКД "Авента-М", останали неупотребени в Америка в разгара на пандемията, бяха унищожени.
Източник на РИА Новости съобщи, че те са били утилизирани "според строгите нормативни препоръки за унищожаване на опасни отпадъци, дадени от Управлението на общите служби и Агенцията за защита на околната среда".
Докато Тръмп обогати руско-американските отношения с колекция туитове за значението на Русия, Байдън неведнъж отправи сигнали, че не се кани да обсипва с комплименти Москва. След многобройни антируски нападки през изборната кампания, готвейки се вече да встъпи в длъжност като президент на САЩ, той заяви, че Тръмп се е показал недостатъчно твърд в отговора си на хакерската атака, приписвана на Русия. Става дума за декемврийските съобщения на Вашингтон за кибератака, от която уж пострадали министерствата на отбраната, на вътрешната сигурност, на финансите и на търговията, също и хиляди компании. За разлика от Тръмп държавният секретар Помпейо и главният прокурор Уилям Бар тутакси съзряха тук "ръката на Москва".
Очаква се в сравнение с Доналд Тръмп Джо Байдън да заеме по-радикална позиция по проблема с Украйна, увеличавайки помощта за Киев, и да поставя по-твърдо въпроса за правата на човека в Русия - а в екипа му ще има и доста хора, които виждат в Москва стратегически съперник.
Именно на всички тези фактори се дължи позицията на руското външно министерство, нагласата му за "тотално възпиране на САЩ по всички направления".
При все това най-голям интерес представляват малкото области, в които след смяната на администрацията в Белия дом може да се отворят прозорци от възможности за "избирателен диалог".
Такава сфера ще станат може би проблемите на контрола над въоръженията, във връзка с които избраният президент на САЩ заема по-конструктивна позиция.
Очертава се и поне още една тема за "избирателен диалог" между САЩ и Русия след оттеглянето на Доналд Тръмп - деескалация на иранската ядрена криза, избухнала след едностранното излизане на Вашингтон от Съвместния всеобхватен план за действия (СВПД) - споразумението между Техеран и "шесторката" световни сили, което се очакваше да реши проблема с иранския атом. Да не забравяме, че СВПД бе плод на общите усилия на Москва и Вашингтон, а Тръмп се опита да го погребе.
Съответно, дори ако през управлението на президента Тръмп руско-американските отношения още не са стигнали дъното, което ще стигнат през управлението на президента Байдън, релефът на това дъно ще включва не само падини, но и възвишения.
(БТА)