Проф. Галин Цоков от ПУ: По 2 ч. на ден средно родителите помагат на децата с уроците онлайн
68% от майките и бащите активно участват в подготовката на учениците
Студенти да влязат като виртуални ментори на семействата
- Проф. Цоков, екип от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” под ваше ръководство е написал и внесъл в просветното министерство ръководство за подкрепа на родители, чиито деца работят в електронна среда. Кое наложи подготвянето му?
- Проблемите, които съществуват при дистанционното обучение. В този момент децата съчетават две среди, към които трябва да се адаптират – домашната, която е специфична, и учебната. И тук
мястото и ролята
на семейството е
много важна
При подготвянето на ръководството включихме някои основни моменти по различни теми – особености на ученето от разстояние, поведение на родителите и контролът от тяхна страна, взаимоотношения на семейството с учителите, онлайн безопасност на децата.
Последната част от помагалото е свързана с възможностите за подкрепа на родители при работата на децата им в електронна среда. Разделихме учениците в зависимост от възрастта – начален етап, прогимназиален, гимназиален и такива със специални образователни потребности. Ползвахме над 190 литературни източника, които са излезли през последните месеци в различни образователни системи – в Европа, Австралия, САЩ, както и ръководства на големи фирми, свързани с електронни платформи.
Обобщихме цялата тази информация, за да дадем определени съвети за родителите, тъй като в момента те са в специфична ситуация, в която стереотипът се променя и в рамките на детската стая трябва да се организира обучение. Изработвайки помагалото, направихме и емперично изследване по отношение на това какви са дефицитите и проблемите на семейството при работата на децата в електронна среда.
- Какво представлява това проучване?
- В него обхванахме две групи - родители и учители. На базата на изследването излязоха основни дефицити на този тип обучение и положителни страни. Чрез електронни форми интервюирахме общо 10 379 души. От тях 8767 са родители, а 1612 учители. Те са разпределени поравно от столицата, големите градове и малките населени места. Затова можем да твърдим, че
проучването
е национално,
включено във въпросното ръководство, което предадохме в МОН.
- Посочете основните изводи от изследването.
- Най-важното заключение е, че работата на учителите стана видна за родителите. От друга страна, проблемите във фамилиите и ангажираността им спрямо децата вече са ясни за педагозите. Положителното е, че 68% от родителите активно подкрепят децата си в процеса на обучение вкъщи.
Другото позитивно е, че са изградени в голяма степен добри взаимоотношения между семейството и преподавателите - между тях има активно сътрудничество.
12% от родителите заявяват, че има елемент на съвместна работа с учителите, особено при по-малките деца.
Проучването показа висока степен на ангажираност на майките и бащите при дистанционната работа - отделят средно 2 часа при подготовката на децата си. Повече време се занимават тези, които имат ученици в начален курс – над 2 часа. При по-големите е под час.
Анализът дава и предизвикателствата, пред които са изправени родителите. Един от основните проблеми е липсата на достатъчно електронни устройства при семейства с две и повече деца. Този недостиг съществуваше още от пролетния локдаун, но смятаме, че е на път да се преодолее, тъй като в момента се купуват нови лаптопи.
Друг проблем е, че
30% от родителите
изпитват затруднения
при работа с електронните платформи. Затова предлагаме студенти в последните курсове по информационни технологии и математика, както и в специалностите предучилищна и начална педагогика, да се включат като виртуални ментори на родители и на деца. А ако се отворят училищата през януари, да подпомагат децата реално. Учениците в I, II и III клас ще се нуждаят от сериозна подкрепа през следващите месеци.
Изследването показа, че болшинството родители отделят повече време за обучението в електронна среда, отколкото при присъствената.
Семействата на по-малките признават, че изпитват затруднения от гледна точка на педагогическите компетентности. Затова предлагаме да се създаде програма за изграждане на такива способности у родителите.
- Как един родител без дигитални умения да се справи с онлайн уроците?
- В ръководството сме включили препоръчаните от различни образователни институции електронни платформи.
Посочили сме
линкове към
самоучители и помагала
Освен това в третата част сме дали съвети и препоръки към родителите. Те са в посока установяване на определена рутина в поведението на децата, изграждане на специфична учебна среда в рамките на детската стая, установяване на графици. Препоръчваме след първите 3 часа да има почивки, свързани с физическа активност, дори и в апартамента вътре могат да се правят упражнения. Когато е топло, децата да излизат на разходка.
Много важно е вкъщи да бъде избрано добро място за обучение. То не трябва да е на леглото, а да е ергономично оформено като стол с маса. Родителят трябва да има възможност да наблюдава детето особено когато то е в началните класове. Желателно е самият ученик да участва в оформянето на своя обучителен кът – чрез оцветяване или внасяне на елементи в интериора. Необходими са сутрешни и следобедни срещи на родителите с децата, в които те да споделят проблемите и основните трудности в ученето през деня. По този начин децата се чувстват подкрепени и по-спокойни.
- Какви проблеми очертаха интервюираните учители?
- Един от основните е липсата на заинтересованост на част от родителите. Да, 68% са активно заети с електронните уроци, но има и 30%, които не участват в подготовката. Те не бяха ангажирани и при традиционното обучение.
49% от педагозите
смятат, че семействата
качествено подпомагат
децата си. Други 17% са на мнение, че подкрепата е различна в зависимост от особеностите на фамилията. Около 30% от учителите посочват, че родителите не подкрепят достатъчно децата си.
Питахме педагозите и колко време отделят на ден, за да подпомагат бащите и майките. 30% от тях са заети с това 1 час, 16% – 2 часа, като тук болшинството преподават в начален етап, а 12% - повече от 3 часа. Особено при по-малките ученици учителите са единствените хора, които могат да подкрепят родителите по отношение на електронните платформи. Те получават почти по всяко време съобщения и обаждания от семействата.
19% от учителите са участвали в различни форми на съвместна работа с родителите. Според преподавателите, когато фамилиите не могат да осигурят компютри на децата си, тогава процесът на общуване се пренася по телефона или чрез хартиени материали.
- Ще бъде ли полезно ръководството за баби и дядовци?
- Надяваме се, че ще е от полза и за тях. Ще могат да прочетат за платформите, както и къде допълнително да се научат на определени техники. Защото изследването показва, че макар много родители да познават платформите, те не са усвоили добре техните функционалности.
По тази причина е добре да се проведат по-мащабни обучителни електронни семинари. Университетите, както и неправителствени организации могат да бъдат доброволци в тази област.
CV
- Роден на 12 март 1962 г. в Шумен
- Професор по управление на образованието в ПУ “Паисий Хилендарски”, доктор по педагогика
- Ръководи Департамента за квалификация и професионално развитие на педагогическите специалисти
- Член на постоянната комисия по педагогически науки и социални дейности, на Националната агенция по оценяване и акредитация и на комисията по иновативните училища към министерството на образованието
- Главен редактор е на сп. “Педагогика”
- Специализирал е в Испания, САЩ и Нидерландия
- Участва в повече от 10 международни и национални научни и образователни проекта. Автор на над 110 научни публикации у нас и в чужбина
Проектът “Образование 4.0” на вестник “24 часа” и VIVACOM, който стартира през 2018 г., изведе темата за трансформацията на класната стая в синхрон с революцията в дигиталните технологии.
Като част от инициативата беше популяризирано използването на облачни платформи за обучение и споделяне на ресурси, правене на тестове и оценяването им онлайн и дистанционно, използване на елекронен дневник, мултимедийни платформи за учебно съдържание като видеоуроци и други начини за по-ефективен учебен процес.
Ползите и предимствата на дигитализацията се доказаха на практика по време на извънредното положение.
Продължаваме да разказваме за добрите примери при използването на технологиите в българското образование.