Треньорът на биатлонистите Касперович: Трябваше да защитя своя състезател
- Здравейте, Александър Владимирович. Първо, разбира се, как сте със здравето, това сега е най-важното?
- Да, най-важното е, че сега всички сме здрави. Лагерът сега е по-скоро възстановителен, всички тренират. Нямаме никакви проблеми, Володя се възстанови (Владимир Илиев - б.а.), днес направи хубава тренировка. Всичко върви по план.
- Къде сте сега?
- В Поклюка, в Словения.
- Да разбираме, че всички спортисти са здрави?
- Илиев се беше разболял, но се оказа някакво натравяне, най-вероятно хранително. Това не е съвсем сигурно, но е най-вероятното. Така поне смята Нарицин (вторият треньор - б.а.) и все още отстраняваме последствията.
- Тоест не е COVID?
- Не, не, не, COVID нямаме. Още по време на първия лагер направихме всички тестове и бяхме отрицателни. После влязохме в т.нар. балон и пак направихме тестове. Всички бяха наред освен Десислава Стоянова, защото тогава по финландските закони не вземаха проби за антитела. Тя беше положителна, после отрицателна, но сега според разпоредбите три месеца може да не ходи на тестове и да участва. Така че в отбора по тази линия всичко е наред. Всички спазват предписанията, започвайки с миенето на ръцете, маските и т.н.
- Но все пак каква беше тази история с отстраняването ви заради нарушаване на въпросните предписания?
- Едуард, вие сте отлично запознат с това...
- Да, но искам от първо лице да обясните на нашите читатели и на всички български любители на биатлона...
- Аз съм педагог, треньор. Длъжен съм да общувам с поверените ми спортисти. Когато спортист, който се е подготвял много сериозно за конкретен старт - вие си спомняте, че Герджиков (приятелят на Стоянова - б.а.) показа веднага след това добър резултат и дори, ако не бяха двете падания, можеше да влезе в най-добрите 25... Именно тогава се случи тази неприятност, когато Деси даде положителен тест, а те все пак са един вид мъж и жена. Бяха сигурни, че не са заразени. И тогава Герджиков написа писмо до Международния съюз по биатлон (IBU), доста рязко и критично. Оттам, разбира се, реагираха и предупредиха, че ще ги накажат. И аз, естествено, бях длъжен да отида при Герджиков и да го подкрепя чисто психологически, защото той е мой спортист. Разговаряхме 30 минути, обсъдихме какво да напише пак до IBU - нещо средно между извинение и обясненение, че случилото се е плод главно на емоциите. IBU отреагира нормално - всичко е наред, няма проблеми.
- Но все пак ви наказаха (практически Касперович няма да е с отбора 2/3 от сезона - б.а.), защото сте нарушили правилата...
- Да, така е. Можех да говоря с него по телефона. Но разбирате ли, не е същото. Аз трябва да го виждам, да почувствам какво изпитва и да намеря най-точните думи, които да му кажа в този момент.
- Генерално как се отразява COVID на спорта в света и на биатлона в частност?
- Със сигурност се отразява и всъщност в момента диктува събитията, а ние трябва да се съобразяваме. Сигурен съм, че скоро това ще мине и пак ще заживеем нормално. Но в момента, разбира се, ни е тежко. Ние - спортистите, на практика не общуваме един с друг, както сме го правили винаги. Плюс празните трибуни. Нали схващате - биатлонът е зрелищен спорт, красив и без зрители е много по-тежко. Същите тези спортисти толкова години са се състезавали пред зрители, а сега пред празни трибуни не е особено комфортно.
- Според вас кое е по-добре? Да няма състезания или да са без зрители?
- Не, в никакъв случай не трябва да спират състезанията. Без състезателна практика спортистът губи мотивация, форма. Състезания трябва да има задължително. Затова и аз настоявам при всички положения да има първенство на България по биатлон. Каквото и да става...
- Насрочено ли е това първенство, за което толкова настоявате?
- Разбрахме се първенството по летен биатлон да е през септември в Троян. За зимното още преговаряме.
- Да не казвам чак, че феновете на биатлона в България са разочаровини, но очакванията от този сезон бяха по-големи. Как си обяснявате сегашните резултати?
- Вижте, трябва като основа да се вземат резултатите, които показват състезателите. Всичко се пресмята много лесно. Резултатите са проектир на скоростта на бягане и точността на стрелбата. Обективни числа. Разбира се, има и субективни фактори. Бих искал да подчертая позитивните моменти. Например най-младите. Ето - Благой Тодев. Без никакъв опит практически в световната купа вече показва резултати. Например в първия си старт за световната купа направи две плюс две грешки, това не е малко. Обаче след това се представи прекрасно в спринта, отлично отработи и щафетата. Това са състезания, които са му в плюс, от които се учи. Той е много мотивиран, има си конкретни цели, към които се стреми. Или Кадева. Тя направи четири нули в едно състезание и въпреки това преживява за резултата си, от който не беше доволна заради бягането.
- Тоест вие смятате, че трябва да ги стегнете в бягането?
- Не точно. Ние сме наясно с всички моменти, които им пречат да дадат нужния резултат. За всеки един състезател. Но все пак има неща, които мога да ви споделя, а има и такива, които не мога. Но най-главното е, че днес, в този момент, ние имаме отбор. Отбор, който работи и се стреми към конкретен резултат. Да, може би сме разочаровали някого от привържениците. Но задачите, които са ни поставени, ние гледаме да ги изпълняваме.
- Е, задачата ви е ясна - олимпийските игри...
- Разбира се. Наясно сме. Именно затова решаваме поетапно възникващите проблеми. С тренировките, с оръжието, с мунициите, с нахъсването на спортистите, ако искате. Лека-полека. Нека вземем Тодорова. Милена - нашата красавица. И Владимир Илиев, нейният приятел. Аз направо съм изумен от тяхната работоспособност, от фанатизма им в тренировките, от предаността им на спорта. Та погледнете бягането . Да - ние не сме вълшебници, няма как с магическа пръчица да оправим всичко за един миг. Затова действаме постепенно. Същото е и с Кадева, там има какво да се подобри в бягането. Работим. И с Герджиков, и със Синапов, с Оряшков също. Да, имаме проблеми с четвъртия човек при жените, но това може да се разреши. Имаме две млади момичета, които са в групата на Захаров. Те са в малко по-различни условия, но все пак ги наблюдаваме. Основното е да осигурим пълна квота за олимпийските игри - четирима мъже и четири жени.
- Доволни ли сте от подкрепата на федерацията?
- Каквито въпроси изникнат, федерацията ги решава. Но просто има въпроси, които практически са нерешаеми. Но имам предвид друго. Примерно в момента женският биатлон в България - по-точно този при девойките, върви страшно добре. Бях в Берковица, условията са страхотни. Аз съм си поставил за задача да се разходя през всички бази в България. Не е важно дали ще работя при вас, колко ще работя, но е важно българският биатлон да го има.
- Въпрос малко встрани. Защо руският биатлон така сдаде позиции напоследък?
- Вижте, Едуард, не бих искал да коментирам този въпрос. Руският национален отбор си има треньор, който е представил своя стратегия за развитие. Бих могъл да ви отговоря за Логинов, на когото съм треньор...
- Кажете за него тогава, той все пак е лидер на руския национален отбор.
- Има ред причини. Примерно в последното състезание се видя, че той вече влиза във форма, бяга нормално. Но нещата са свързани. Функционалното състояние - от стрелбата. И обратно.
- Вероятно е така, но аз гледам руска телевизия и имам чувството, че най-голямата звезда на руския биатлон в момента е коментаторът Дмитрий Губерниев...
- Да, вие сте абсолютно прав. В момента той упражнява натиск. Слава богу, в България ситуацията е съвсем различна. Нито от федерацията, нито от вашите колеги няма подобен натиск. Аз по принцип следя какво се пише в българските медии, особено след състезания, чета коментарите. Няма място за сравнение с нашите.
- Четох голямо интервю на великата скиорка Елена Вялбе. Тя смята, че не е честно, че норвежците са се отказали от ски бяганията през този сезон заради коронавируса, че са предали спорта. Какво е вашето мнение?
- Да, и аз много не го разбрах това.
- Но в биатлона норвежците останаха...
- Да, в биатлона останаха. Но, разбирате ли, в тези спортове е
все едно футбол без Бразилия. Нали спортът е битка между най-силните.
- Освен това много се говори за сополите, които се виждат на снимките на финиширащите норвежци. Че това е заради определени медикаменти, които са им предписани заради астма...
- Не знам кой го пише това. Всеки може да си говори, но трябва да го докаже. Аз имам приятел, прекрасен приятел, Миша Иванчев. На една негова снимка той финишира и ей такъв сопол му виси. И какво? Бил е допингиран? Стига глупости.
- Но не ви ли смущава, че почти всички норвежци в тези спортове са астматици?
- Това е друг въпрос. Винаги съм казвал - в спорта има две направления. Едно са олимпийските игри, а другото са параолимпийските игри. На вторите участват хора с увреждания. Тогава, ако обичате - астматиците там. Или Коукалова. Идва справка, че тя има някаква болест и затова може да ползва някакво лекарство със забранена субстанция. Нека да го ползва. Но докато оздравее, да не участва в състезания.
- И накрая какво предстои на националните отбори по биатлон?
- Сега сме в Поклюка, ще си проведем всички предвидени мероприятия. След това се местим в Оберхоф, там има два етапа от
Световната купа. После отиваме в Антхолц, след това идват европейското и световното първенство.
- Няма ли да имате проблеми с изискванията за отделните страни по повод пандемията?
- Не, ние спазваме всички изисквания, правим си тестовете, на границите ни проверяват, всичко е точно. И защото чувствам, че разговорът ни е към края си, искам да благодаря на всички, които обичат и подкрепят българския биатлон, за отношението. Нисък поклон. И весели празници.