Цветан Цветков: Ще проверим сферите, където се харчат пари за справяне с COVID-19
Изцяло електронно извършихме 80% от одитите през тази година, казва председателят на Сметната палата
- Г-н Цветков, 2020 година не бе като другите – за хората, за институциите, за бизнеса. На фона на пандемията успяхте ли да направите планираните одити?
- Мога да я определя като година на професионална издръжливост за Сметната палата. Заради пандемията се наложи институцията да промени начина си на работа и да извършва одити от разстояние, като използва съвременни начини за получаване на информация по електронен път.
Изцяло в електронна среда са извършени 80% от одитите благодарение на специализиран софтуер, който прилагаме. От друга страна, може би точно препятствията помагат да се отворят нови възможности. От много време се стремим към пълна дигитализация на одитния процес, за да се превърнем в институция от 21-и век, и мисля, че вече го постигаме.
Преди няколко дни получихме и международен сертификат ISO/IEC 27001:2013 - атестат, че системата ни за управление на информационната сигурност е защитена и надеждна, че се грижим за информацията, която ни се предоставя, спазвайки всички международни норми. Сметната палата е една от малкото организации в публичния сектор, които са защитили такъв сертификат.
Работихме при извънредни условия, но въпреки това успяхме да приключим около 360 одита – това не е никак малко, и съм много благодарен на всички колеги за усилията им. И в този смисъл искам да поясня – дигитализацията на процеса е много важна за технологичния напредък, но тя никога няма да измести компетентността и знанията на добрия одитор, а само ще му помогне лесно да систематизира, обобщи и съпостави информацията. Другото е изцяло негово дело.
- Вече е готова програмата ви за дейност през 2021 година. Ако се върнем към темата, с която започнахме – пандемията, контролът върху разходите за COVID –19 ли ще са най-открояващите се одити?
- Безспорно преодоляването на пандемията е най-важната цел, към която се стреми целият свят. Нашият ангажимент е да дадем на гражданите отговор как са похарчени огромните средства, които се заделят за овладяването на пандемията. Това е в момента може би най-важният въпрос на отговорното управление.
През лятото Сметната палата измени одитната си програма за 2020 година, за да може да си осигури професионален ресурс и да фокусира усилията си върху разходите за мерките, които предприема правителството за намаляването на тежестта от кризата за хората и за бизнеса. Започнахме одити в съответните министерства и агенции в три основни посоки - икономическите мерки за микро-, малки и средни предприятия, социалната подкрепа и заетост и подпомагането на земеделските производители.
В програмата през 2021 г. заложихме още три одита в други посоки. Едната е за това как се изпълняват мерките за преодоляване на последиците от пандемията в здравеопазването – безспорно водещата сфера за здравето и физическото оцеляване на хората от този коварен вирус.
Другият одит е върху мерките в подкрепа на туризма, тъй като отрасълът е сред най-засегнатите от кризата. И още един ключов одит – ефективността на мерките за преодоляването на последиците от кризата и подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката (REACT-EU). Това е нов инструмент на ЕК с голям финансов ресурс и с възможности за силен възстановителен ефект, ако правилно се управлява.
- Кои разходи срещу пандемията ще проверявате?
- Основните акценти при проверките са няколко - набелязаните мерки от правителството достигат ли до максимален брой бенефициенти своевременно,
подпомагат ли се
всички засегнати
и дали те са
равнопоставени
Смятаме, че отговорите на тези въпроси са много важни за обществото ни.
- Харчовете срещу пандемията са извънредни, извършват се в момента. Как Сметната палата, която прави последващ контрол, ги следи?
- Това е новият ни подход – следим извънредните разходи в момента на извършването им. Периодите на одит по темите за пандемията в голяма част са от февруари 2020 г. до края на 2021 г. Такъв подход са прилагали нашите предшественици от Върховната сметна палата през различни периоди от 140-годишната история на институцията. Например по време на войните са създали войскови сметни палати, инспекторите им са вървели с армията и са следили да не се краде храна, патрони и т.н., така са предотвратили огромни разхищения.
- По какъв начин определяте дали дадено министерство или община ще бъдат одитирани?
- Приемаме критерии, като определяме дали при дадено министерство, община или сфера на обществения живот има повече риск за неправомерно или неефективно харчене на средства.
Едновременно с това се насочваме към обекти и теми, които засягат широк кръг потребители, към организации с национално и регионално значение. Взeмаме предвид и постъпили сигнали. Задължително одитираме организации, при които с предходни одити сме установили несъответствия или нарушения, или не са одитирани през последните три години.
Имаме предвид и размера на публичния ресурс и обхвата на услугите. Ще направим одит на “Топлофикация София” - дружеството предоставя изключително важна услуга. То постоянно е критикувано от гражданите за сметките им, в същото време през последните две години е с отрицателен финансов резултат, включено е в националния план за инвестиции, но през 2018-а и 2019 г. не са реализирани проекти.
Ще одитираме и Държавната консолидационна компания – мотивът ни е, че управлява значителен финансов ресурс, което също е вид риск. Собственият капитал на дружеството през 2019 г. е около 1,2 млрд. лв., а на управляваните активи – около 1, 5 млрд. лева. Важен за обществото аспект от дейността му представлява възлагането на ремонти и реконструкция на язовири, във връзка с което през 2018 г. капиталът на дружеството е увеличен целево с половин милиард лева.
- Какво най-много ви притеснява в управлението на публичните средства?
– Установихме, че бюджетирането на
принципа “пари
срещу резултати”
у нас на практика
почти не работи
и е въведено предимно на хартия. Промените в разпределението и размера на разходите не са обвързани с постигане на полза от конкретната политика или програма. Това може да доведе до финансиране на неефективни и неефикасни функции и дейности.
При одита на Държавния спортен тотализатор установихме 5 г. работа на загуба заради нелоялна конкуренция от частните конкуренти. Резултатът е намаляващи средства за спорта и никакви пари за физкултура в училищата, а това е една от основните му обществени задачи. От близо 2600 училища в страната едва около 700 имат физкултурен салон с площ според изискванията, а 478 училища са без помещения за спорт.
Много притеснително е също, че при 16 общини констатираме опасна тенденция - влошаване на бюджетните показатели, свързани с финансовата им стабилност. Причината са увеличени размери на поетите ангажименти за разходи, които не трябва да надвишават 15% от средния размер на разходите за последните 4 г.
Най-малко още толкова са и общините с просрочени задължения или пък надхвърлили лимита на общинския дълг, който могат да поемат. В резултат
тези общини е
вероятно да
изпаднат във
финансова
нестабилност
и ще им са нужни държавни субсидии, за да бъдат спасявани.
- В последно време парламентът ви възложи одити в края на годината, какво е обяснението?
- По Закона за Сметната палата Народно събрание може да ни възлага до пет одита годишно. За одита на “Автомагистрали” ЕАД вече сформираме екип и започва подготовката. Одитът ще е обемен, защото решението на парламента е да проверим всички обществени поръчки от 2016-а до края на 2020 г., включително и поръчки, възложени при условията на изключения по Закона за обществените поръчки. Срокът е кратък – одитът трябва да приключи до края на март 2021 г. и докладът да е готов до края на април.
Готвим се и за другия възложен ни през последните дни одит от НС - на договорите за обществени поръчки на Агенция “Пътна инфраструктура” във връзка с проектирането, изграждането и експлоатацията на системата за толтакси. Ще разгледаме периода от началото на проектирането на системата до края на 2020 г.
Народното събрание ни възложи и още един одит, който приключихме - на Българското национално радио, предстои да обявим резултатите.
- След трудната 2020 за всички каква ви се иска да е 2021?
- Надявам се не само за Сметната палата, но и за държавата 2021-а да е година на възстановяване чрез отговорно управление – това се отнася за всички нива на управление на публичен ресурс. Повече от всякога е необходимо да бъде изпълнена и приходната част на бюджета, иначе ще закъсат всички системи.
Сметната палата
стана на 140 години
Сметната палата през тази година има два юбилея – 140 г. от създаването си и 25 г. от нейното възстановяване в годините на прехода.
Създаването на Сметна палата е предвидено в Търновската конституция, приета през 1879 г.
Официално палатата започва да работи на 1 март 1881 г. Функционира до края на 1947 г., когато е преустановена дейността ѝ.
На 27 юли 1995 г. Народното събрание приема Закон за Сметната палата, с който се възстановяват традициите на бюджетния контрол в България.