Перперикон пресъздава историята на кулинарията от дълбока древност
Находките от Перперикон могат да пресъздадат историята на кулинарията от дълбока древност до средновековието, твърди ръководителят на разкопките в скалния град проф. Николай Овчаров. Той и екипът му при всяка експедиция се натъкват на следи, свързани с храненето на обитателите на скалния връх - като се започне от бронзови куки за риболов и се стигне до складови помещения с огромни питоси /делви/, в които се съхранявали различни хранителни продукти.
"Храната на обитателите на Перперикон е била не особено богата и почти не се е променяла през вековете", твърди проф. Овчаров. Според него с малки изключения в различни периоди повечето хранителни продукти са били местно производство.
"Най-вероятно менюто на древните е включвало лапад, киселец, други зеленини, корени", допуска археологът. Според него преди стотици години реките в района са били много по-пълноводни от сега и речната риба често е присъствала на древната трапеза, за което говорят големия брой куки за риболов и тежести за рибарски мрежи от различни епохи, открити от археолозите при разкопките.
В праисторически времена на Перперикон все още не е имало град, а само светилище, твърди археологът. От този период са скалните пукнатини, запълнени с парчета от керамика. Хипотезата на археолозите е, че те са части от съдове, в които древните са поднасяли различни храни като дарове на божествата си. След ритуалите съдовете не са били прибирани, а слагани в пукнатините.
"Интересното е, че сред даровете не е присъствало месото, защото никога не сме намирали дори парче от кост, твърди проф. Овчаров. Не така обаче е било на древното светилище край момчилградското село Татул, където археолозите разкриха голям брой ритуални ями с кости от различен добитък. Според Овчаров на Перперикон принасянето на животни в жертва е било заменято с фигурки на различни животни - бик, свиня и дори мечка, които днес излизат при разкопките. Това обаче не означава, че хората в праисторическия период на Перперикон са били вегитарианци. Според Овчаров изпичането на месо на огън е познато на човека от незапомнени времена. Примитивното приготвяне е изпичане на животното на кол или в трап с жарава.
В по-късни времена жертвоприношенията се променят, сочат следи открити от ареолозите. Те са се натъквали на кости предимно от едри жертвени животни като бикове и коне. От този период са отлично запазени еленови рога, които са открити при разкопките на скалния връх. Вероятно едрият елен също е бил принесен в жертва. Месо от овце и кози също е било част от менюто на местните хора.
Значително повече сведения за храната на обитателите на Перперикон има за периода от класическата античност до приемането на християнството. Тогава от светилище Перперикон се превръща постепено в добре укрепен град.
"От този период имаме много голям брой кости от различни животни - говеда, овце и кози. Със сигурност менюто на древните освен растения, риба и месо е включвало мляко, сирене, извара, масло. Причина за това е и добре развитото скотовъдство в района. Наносните почви край близката Перперешка река пък са били предпоставка за развитието и на земеделието.
"Отглеждани са зърнени храни и лозя", твърди проф. Овчаров. Той е категоричен, че в района на Перперикон са познавали древната пшеница лимец, лещата, елдата, тиквата, лукът, чесъна, гроздето и виното.
В ежедневието си обитателите на скалния връх и района са слагали на трапезата си предимно варива - каши и чорби, за което говори огромния брой различни по големина гърнета, откривани от археолозите. И в античността, и в средновековието се е готвело на домашното огнище, което е използвано и за отопление. Най-разпространените на Перперикон са откритите огнища, които в основата си били изграждани с едри речни камъни, които са задържали топлината от огъня. Те са измазани с няколко пласта глина. При разкопките са откривани и друг вид огнища - сводести, но до този момент археолозите не са попаднали на запазен свод и не може да се добие представа каква точно е била конструкцията.
Древен аналог на съвременния котлон от преди 18 века е атракция за туристите на Перперикон. Готварското съоръжение предизвика видим интерес дори у американския посланик Джеймс Уорлик при посещението му в скалния град през есента на миналата година. Лично проф. Николай Овчаров демонстрира пред дипломата как работи древния котлон като затопли на него гърне с вода.
Аналогът на готварска печка е изсечен в скалата и представлява скална ниша с 2 отвора с различен диаметър. В своеобразната фурна се е пълнела с жар, а не се е палел огън, защото няма следи от опушвания, твърди проф. Николай Овчаров. В двата отвора над нишата са се поставяли глинени съдове, в които са готвени гозбите.
Древният котлон е датиран от 3 век и е бил ползван в от обикателите на Перперикон през римската епоха. Според проф. Овчаров древното техническо чудо е уникално, защото досега подобо приспособление не е откривано.
Хлябът е бил основна част от храната на древните. Зърното се е стривало на брашно с хромели /ръчни мелници/, които археолозите откриват със стотици при разкопките в района. Хромелите са различни по размер - от диаметър половин метър до съвсем миниатюрните култови, които представляват своеобразни умалени макети. Хлявът е бил от известния до днес тип арабски хляб, който се приготвя без мая или квас. Изпичан е върху подници, които представляват глинени тави. Хлябът е обръщан с огрибки /предмет с формата на шпатула/, които се откриват изключително често при проучването на върха.
Другото приспособление от бита на древните, на което се откриват изключително често от изследователите са шарапаните. Това са изсечени в скалите съдове, в които се е приготвяло свещено вино. Приспособленията са с два и повече свързани помежду си басейни. Едни от тях са за тъпчене на грозде, а други за събиране на сока.
"Натъкваме се на стотици шарапани с различна форма и големина от 40-50 сантиметра до 3 метра", твърди проф. Овчаров. Според него част от находките са на самия връх, което означава, че изсечените в скалата съдове освен чисто битово са имали и култово значение. Една от хипотезите на проф. Овчаров е, че всеки род е имал собствена шарапана, в която се е приготвяло вино за различните религиозни обреди.
Виното, както зърното и останалите храни са били съхранявани в килери с питоси /делви/ с различна големина, твърди проф. Овчаров. Той и екипът му са разкрили няколко добре запазени складови помещения.
"Питосите са вкопани в земята и над нея се показва само гърлото на съда", обяснява археологът. Според него по този начин се е използвала постоянната температура на пръстта, за да се съхраняват по-добре продуктите. Питосите са с различен обем. Най-големите могат да поберат десетки литри. В тях са се съхранявали зърно и вино. По-малките, които хващат 6-7 литра са били за зехтин, който е бил една от малкото вносни храни на Перперикон. Според проф. Овчаров вносният продукт е бил доставен от района на днешното гръцко пристанище Портолагос. Основания за твърденията му са намерените раковини от мидата "Дяволски нокът". Този вид мекотело се среща в района на Портолагос. Друга вносна стока на Перперикон е средиземноморската мида "Спондилос", чиито раковини също се срещат при разкопките в района. Проф. Овчаров допуска, че мекотелите са били пренасяни за богатите обитатели на Перперикон в делви със солена вода.