Черквите са новите музеи и галерии в пандемията
Обикалянето на пълните с шедьоври храмове е хит сред италианците
Изкуство? История? Археология? В Италия не е необходимо да гледате документални филми или клипове в интернет, за да се насладите на шедьоври, когато музеите и галериите са затворени заради епидемията. Достатъчно е да излезете навън и да се разходите из някои черкви, за да напълните очи и душа с красота.
Това е така, защото векове наред църквата наред с най-богатите знатни фамилии е била най-големият спонсор на изкуството. Гениите на Ренесанса, и не само, са развихряли фантазия и талант, за да красят с шедьоврите си религиозните храмове. Днес всички могат да им се насладят, за разлика от музеите и галериите, които са заключени.
Като оставим настрана световноизвестните църкви с шедьоври на Микеланджело, Караваджо и Рафаело, ето с какво изненадват някои други храмове в Рим, които са по-малко познати за масовия турист.
“Санта Праседе”, в чийто
манастир са живели
светите братя Кирил и Методий
при римския си престой, е истинска съкровищница на историята и културата. Влизайки в нея, се оказвате в своеобразна художествена галерия. И всичко това – на стотина метра от базиликата “Санта Мария Маджоре”.
“Санта Праседе” е с древен произход и това, което виждаме сега, е възстановената от папа Паскал базилика върху античен храм от V век. Той пък бил свързан с историята на сенатора Пуденте, който се смята за първия човек, приел християнството от апостол Павел. Това направили и дъщерите му Пуденциана и Праседе.
Пуденте притежавал вила – нейните останки се намират на 9 метра под базиликата. В нея укривал преследваните християни, а според мнозина – и самия апостол Павел. Именно на това място е изграден храм за покръстване на новите християни. По-късно Праседе използвала богатството на семейството си, за да изгради храм отгоре, в който укривала телата на преследвани и убити християни. През 817 г. папа Паскал изгражда нов храм, в който събира телата на близо 2300 мъченици от извънградски гробища.
Още влизайки в храма,
човек остава
поразен от мозайките,
покриващи стените. По цветове, символика и разнообразие те нямат равни на себе си в римското Средновековие. Прелестна е капелата на свети Зенон, изградена от папата като параклис на майка му Теодора и наречена Градината на Рая. Тя е рядък пример за римска капела от IX век, покрита изцяло с мозайки във византийски стил.
В друга капела пък е изложена изключително важна реликва – 63-сантиметрова колона, на която се смята, че е бичуван Исус Христос. Тя е донесена от Йерусалим през 1223 г. от кардинал Джовани Колона.
В базиликата се пази и погребалният бюст на Джовани Батиста Сантони, който се смята за ранна творба на Джан Лоренцо Бернини.
Едва ли разхождащият се
турист би прекрачил прага
на “Сан Марчело ал Корсо”
на централната Виа дел Корсо в Рим, ако не знае какво има зад него.
Тук се намира античното и смятано за чудотворно дървено разпятие от XV век. Чудесата, които му приписват, са цяла серия. Тя започва през нощта на 23 май 1519 г., когато пожар срива черквата до основи. На сутринта, когато стотици римляни притичват пред нея и плачат отчаяни, всички остават поразени, когато виждат как дървеното разпятие стърчи непокътнато сред отломките на главния олтар.
Изумените от случилото се вярващи започват да се събират всяка вечер до него, за да се молят. С течение на времето се създава и Компанията на Светото разпятие. На 8 октомври 1519 г. папа Лъв X заповядва възстановяването на разрушената църква.
Три години след пожара
Рим е поразен от епидемия
- Голямата чума
Хората се чудят какво да правят и се отнасят до Светото разпятие на “Сан Марчело”. Разнасят го на процесия из улиците на Рим, противопоставяйки се на забраната на властите за струпване на хора с цел да не се разнася заразата.
Шествието продължава 16 дни, като крайната цел е базиликата “Свети Петър”. Всеки квартал, през който минавало разпятието, опитвал да го задържи за по-дълго, защото чумата спирала. Когато разпятието се върнало в “Сан Марчело”, заразата била спряна напълно. От 1600 г. процесията с разнасянето на разпятието до Ватикана става традиция по време на Светата година. На 12 март 2000 г. папа Йоан Павел II отбеляза Деня на прошката, с която от името на Римокатолическата църква поиска публично опрощение за вината и прегрешенията ѝ от миналото. По този повод светият отец прегърна чудотворното разпятие, изложено в “Свети Петър”.
Милиони по света още помнят незабравимите телевизионни кадри от 27 март 2020 г. в кулминацията на пандемията от коронавирус. Тогава папа Франциск се моли сам на дъжда пред чудотворното разпятие на площад “Свети Петър”.
“Сант Иняцио ди Лойола”
е култово място за
всички любители на
оптическите измами
В бароковата църква на йезуитите на централния римски площад “Сант Иняцио” (Свети Игнаций Лойола е основател на Йезуитския орден през 1534 г.) смайват геометриите и илюзиите, сътворени в гигантските фрески на Андреа Поцо. Той се смята за царя на оптическите илюзии.
Достатъчно е да застанете в кръга, очертан в мраморния под, и да погледнете нагоре към свода. Изглежда така, сякаш изписаната през 1600 г. фреска от йезуита Поцо “продънва” тавана и го прави двойно по-вдлъбнат. Това е заради изключителната оптическа измама, създаваща илюзията за триизмерен таван. На гигантската фреска е изобразено “Величието на свети Игнаций”.
Всичко това може да се наблюдава и с помощта на огромното наклонено огледало за обратно виждане, поставено на пода. Малко по-навътре в църквата ви очаква и друга оптическа измама - изобразен чрез перспектива купол, който иначе не съществува.