Владо Пенев: Или съм професор Цонев, или съм Дядо Коледа
Преди няколко дни обичаният актьор изненада хората около себе си, като сложи тениска с лика на д-р Тома Томов от Александровска болница. Това е докторът, който помогна на Пенев да се излекува, след като се зарази с коронавируса.
Защо е решил да направи този жест, какви са празничните традиции в дома му и какъв е животът след COVID-19, разказва един от най-талантливите ни съвременни актьори в интервю специално за “24 часа”.
- Защо сложихте на тениска лика на д-р Тома Томов, който ви излекува от коронавируса, г-н Пенев?
- Оказа се, че никога не съм виждал лицето на доктор Томов. Познавам гласа му и очите му от контактите ми с него. Когато сме се виждали, той винаги е бил с маска и предпазни средства, каквито лекарите трябва да носят. Когато видях негова снима във фейсбук, си казах: О, ето как изглежда. И
образът му стана цял
пред мен
Той проявяваше огромна загриженост, беше изключително мил и внимателен към мен, а и към всички останали пациенти, с които съм го виждал да общува. Реших това да бъде мой личен жест към него. И когато се видим с приятелите, които съм пращал при него да ги лекува, след това да им покажа как изглежда той. Дотам се простираха амбициите ми.
Аз бях на домашно лечение, а всеки ден той ми се обаждаше по няколко пъти, за да ме чуе как съм, да следи състоянието ми. Сега си давам сметка, че не съм бил с толкова лека форма, по лекарствата, които ми е предписал. Оказа се, че те се дават на сериозно болните. Първоначалната информация, която имах, като се заразих, бе, че ще мине бързо и лесно. А то не беше нито бързо, нито лесно. Бях болен един месец почти. Тежката фаза беше около 10 дни. Сега си спомних как, за да отида на контролен преглед и на изследвания, ходех пеша от вкъщи до Александровска болница. Не можех да взема такси, нито да помоля приятел да ме вози, все пак бях в карантина. Опаковах се и тръгвах пеша. В ранната фаза на болестта нямах никакви сили, беше толкова мъчително да ходя дотам, макар да е само на 2 км от дома ми. Аз обичам да ходя пеша, никога не би ми било проблем, а тогава ми беше толкова тежко - спирах, почивах. Та очевидно ми е предписал адекватните за моето състояние лекарства, за което отново му благодаря.
- Близките ви са били доста притеснени, когато сте се заразили. Но имаше ли и хора, които не вярваха, че сте с коронавирус?
- Да, наистина, близките ми от първия момент са убедени, че има такова нещо като коронавирус, и вземат мерки да се пазят. Например още от март моята племенница премина на работа от вкъщи и няколко месеца не беше излизала дори. И дъщеря ми, и аз, и племенницата ми вярваме, че по този начин се предпазваме не само ние, но и вършим това, което всички трябва да направим.
Стараем се да не бъдем
в тежест на здравната
система, която е в
състояние на война и
в крайно напрежение
Потърпевши са българските лекари, които като своите колеги по света изпитват огромни трудности. Няма нито една здравна система в другите държави, която да е облекчена в ситуацията на пандемията. Нашата отговорност е да се опитваме да не ѝ създаваме допълнителни проблеми, като пазим себе си и околните.
Но наистина има огромно количество хора, които не вярват в заразата. Лично се сблъсках с такъв случай. Пътувах в такси и шофьорката ми обясни как според нея COVID-19 не съществува, защото няма нито един познат, нито един клиент, който да е боледувал. Беше през септември, когато не бяха толкова много заразените.
- Вие дадохте ли себе си за пример?
- Да. Казах ѝ - аз съм тук, бил съм болен, има такава зараза. А тя ми отговори: Е, хайде сега,
всички знаем, че на вас и
на Григор Димитров са ви
платили, за да казвате, че
сте болни от COVID-19
Аз не можах да повярвам. “Това не е вярно!”, възмутих се. И я попитах как да я убедя, че е истина. “Е, да де, какво друго ще кажете, като вече сте взели парите”, отговори ми тя.
- Наближава Коледа. Имате ли семейни традиции за празника от детските ви години досега?
- Аз съм израснал в социализма и големият празник беше Нова година, когато идваше и Дядо Мраз. Винаги съм се чудил защо, при положение че всичките ни песни са коледарски, какво е това Дядо Коледа, пък чакам Дядо Мраз.
Баба ми беше много религиозна и спазвахме християнските традиции. Задължително празнувахме и Бъдни вечер, и на следващия ден Коледа. Това бяха семейни и важни празници.
- Кой е бил най-хубавият ви подарък от Дядо Мраз?
- Нямам спомен. Но си спомням много добре за подаръците на моята дъщеря Яна за една Коледа. Тя е родена през 1990 г. и искаше подаръци от Дядо Коледа в едни много бедни години. Сигурно е било 1995-а. Тя си беше поръчала много неща, които не знаех как ще ѝ осигурим. Накрая се оказа, че всичко, което Яна иска, все пак ще го получи. Намерих камера и направих видео как тя се събужда на сутринта, аз ѝ казвам: Янче, тук май е минал Дядо Коледа, виж какво ти е оставил. Това беше най-фантастичното нещо, което съм снимал някога - дете да открие, че всичко, което е поръчало от Дядо Коледа, той му го е донесъл.
- Сега на празника с Яна и с племенничката ви ли ще сте? Ще има ли питки, сарми?
- Да, заедно ще сме. Но в нашето семейство не правим питка с късмети. Моят дядо Васил - бащата на майка ми, е албанец, който идва в България. Те са албанци християни и от тях сме наследили да си правим постно ястие, което прилича на лазаня. Прави се от постни палачинки - без яйца и масла, а само с брашно и вода. То е бедно ядене, казва се петула и в него се слагат паричката и късметите. Аз слагам на всяко парче - да има богато. На всеки искам да има късмет. Това на Бъдни вечер, а на Коледа готвим месата.
- Децата много ви се радват. Често заради бялата брада ви свързват и с Дядо Коледа. Знаят ли децата, които идват при вас да ви заговарят, какво всъщност работите?
- Децата обикновено ме свързват с един образ - било с Дядо Коледа, било с герой от сериал - “Под прикритие” или “Откраднат живот”. Само с един, не с повече мои герои. Или съм професор Цонев, или съм Дядо Коледа. Телевизията е нещото, което бързо те прави популярен - влизаш в домовете на толкова хора, но истинската проверка за това колко добър си в тая професия се случва в театъра.
- Случвало ли се е някое дете да ви каже какво иска за подарък, като си мисли, че вие сте Дядо Коледа?
- Случи ми се нещо друго. Беше преди година. Разговарях с едни хора по работа и тяхното детенце ме извика и ме попита: Може ли да ти кажа нещо на ухото. Да, разбира се, отговорих. Тя се приближи, аз я вдигнах да седне до мен и
прошепна на ухото ми:
Аз знам, че ти си
Дядо Коледа! Но няма
да казвам на другите
Искаше да ми го съобщи само на мен, да си остане между нас, че тя знае кой е истинският Дядо Коледа. Беше толкова мило!
- Въпреки пандемията тази година успяхте да попътувате малко - на рождения си ден отидохте в Дубай.
- Започнах годината фантастично. С дъщеря ми Яна бяхме в Аржентина, на водопада Игуасу. Там пристигнаха от Бразилия Теодора Духовникова със съпруга си и двете им сладки момиченца. Беше фантастично. През април трябваше да заминем за Италия същата група колеги артисти, които бяхме в Испания миналата година. Но пандемията дойде и отпадна това пътуване. За Дубай се организирах, защото имах възможност да празнувам рождения си ден там. Оказа се, че дотам летят самолети.
- Трябваше ли да си направите изследвания, преди да пътувате?
- Да, трябваше да си направя PCR тест 72 ч преди пътуването, след това при пристигането там няма карантина. Въпреки че са отворени за туристи, голяма част от заведенията, от хотелите не работят. Навсякъде се ходеше с маска - и по улиците, само на плажа можеше да си без маска. Сутрин закуската не е на шведска маса, а ти носят храната в стаята, за да намалят контактите между хората.
- Поне вечерта на рождения си ден празнувахте ли в ресторант?
- О, да. Бяхме на заведение, беше много хубаво. Ходихме и до пустинята.
Аз исках да отида до
Абу Даби, който
е в съседство,
за да видя Лувъра там, но се оказа, че имат други правила. Ако вляза в Абу Даби, трябва задължително да изкарам 14-дневна карантина. Аз бях там за 4-5 дена и се върнах за представление в Народния театър. А когато кацнах, разбрах, че представлението пада.
- Хареса ли ви в пустинята?
- Да, яздих камила, пробвах всички атракции. Получих от приятели за рождения си ден подарък - тяхната национална дреха, която е като роба, много луксозна - от коприна, с шал от кашмир. И реших на вечерята в пустинята да отида така облечен.
- Какъв е животът след COVID?
- Нямам идея, не е дошъл. Имам колеги, които са свободни артисти и в момента нямат никаква реализация, тоест никакви доходи. Това е съвършено неясна перспектива, защото никой не знае докога ще продължи пандемията и дали, като свърши, ще можем да се върнем към нормалния си живот и по какъв начин ще стане това.
Как да планираш какво да
правиш след 2-3 месеца,
когато не знаеш какво
ще стане утре?
Но не ми се струва добре да се отказваш от действителността и да се прикриваш в измислени теории.
- А по-леко ли му е на човек, който вече е бил болен от коронавирус, изпитвате ли по-малко притеснения?
- Продължавам да спазвам всички мерки. Никой не знае колко време не можеш да се заразиш, след като си го прекарал. Твърдят, че има памет в клетките и при евентуално повторно заразяване би трябвало да мине по-леко.
- Трябваше ли да се отдалечим на два метра, за да осъзнаем колко е важна близостта ни с хората около нас?
- Очевидно, да. Ние всъщност осъзнаваме положителните, важните неща чак когато ги нямаме. Тогава си даваме сметка колко е важна близостта, когато ни е забранена. А иначе я приемаме за всекидневие.
- Някои актьори казват, че много искат с работата си да накарат хората да се чувстват по-малко самотни. При вас така ли е и как става сега, когато малко хора ходят на театър, а и салоните работят при 30% заетост?
- Във време на криза сериозните мерки трябва да се отнасят за всички. Разбирам желанието на някои хора да поддържат относително нормален начин на живот и да имат необходимост да ходят на театър. Това е великолепно. Само че, макар и с маска, макар и с предпазни средства, е рисково, ако не за публиката, то със сигурност за актьорите. Предпочитам да няма представления за определен период от време, за да можем след това да се върнем към нормалното им провеждане. В този им вариант сега е нарушена цялостта им. Най-ценната в театъра е енергията, която се обменя между актьорите и публиката. А така - през маската на зрителите, през напрежението на актьорите дали са здрави колегите, във всяка свободна секунда зад кулисите да се дезинфекцираме, се създава друго нещо, което за мен не е театър.
В същото време, ако забраняваме да се ходи на театър, държавата трябва задължително да помисли за свободните артисти. Те са най-уязвими.
- Какво си пожелавате за Коледа?
- Да сме здрави. Това е най-важното.