Кървав Никулден в армията преди 53 години
Млад войник уби 6 и рани още 6 от караула на Голямата звезда на 19 декември 1967 г.
Редник Ангел Костадинов изстрелял 55 патрона с автомат "Калашников" по другарите си, тормозели го
Осъден е на смърт и разстрелян в Пазарджишкия затвор, още не бил навършил 20 години
Ранените тогава досега помнят ужаса в тъмнината на караулното помещение
"Нашето момче го убиха, къде е вашето?". Писмо с такова съдържание получават в началото на 1968 г. родителите на войника Цанко Трифонов във врачанското село Габаре. По това време Цанко е войник втора година в кашишкия полк в град Марица, днес Симеоновград. Пишат им техни познати от друго врачанско село - Лик, чийто син Никола Бояджийски служил в същото поделение.
Преди половин век информационните технологии все още не са добре развити и новините не се разпространявали с днешната скорост. На хората от Габаре никой не бил съобщил за ужасната драма, която се разиграла на 19 декември 1967 г. в полка, където бил техният син. Нещо повече, свидетелите на онези кървави събития сочат младши сержант Цанко Трифонов за един от виновниците, които ги предизвикали. Но се оказва и един от оцелялите потърпевши.
По онова време на 19 декември по християнски празнували Никулден, макар че времената били атеистични. На тази дата е извършено най-голямото престъпление в историята на Българската народна армия - млад войник от състава на караула на погребите в района на "Голямата звезда" край Тополовград напуска поста си, влиза в караулното помещение и с автомат "Калашников" убива 6 души от другарите си, ранява други шестима. Изстрелва по тях общо 55 патрона - два пълнителя. И прави неуспешен опит да избяга с оръжието си в Турция.
Стрелецът е Ангел Григоров Костадинов Велков. Заловен, по-късно е осъден на смърт, а в затворите било практика смъртните да бъдат представяни с 4 имена, за да е сигурно, че няма съвпадение на имена с други затворници и в суматохата покрай изпълнението на присъдите да не бъде разстрелян неосъден човек. Роден е на 28 юли 1948 г. в софийското село Градец, но живеел в работнически квартал на София - баща му бил строител.
В казармата влиза през есента на 1967 г. - на 1 октомври, като шофьор в шеста рота на 49-и мотострелкови полк в град Марица. Този полк е известен в българската история като "Черният полк". Но не защото войнишката служба в него е била тежка - тя наистина е била тежка, а защото през Първата световна война загиват 85 процента от личния състав на полка. Тези, които остават живи, след завръщането си от фронта боядисват в черно оградата на казармите в знак на траур и почит към паметта на убитите.
На 3 декември 1967 г. е армейската клетва на младите войници, на 19 декември за първи път те са изпратени, заедно с хора от стария набор, на въоръжен наряд. Трябвало да охраняват погребите в района на Голямата звезда край Тополовград, където били част от складовете с оръжия, боеприпаси и гориво-смазочни материали на тогавашната Втора армия. Според армейската терминология - обект от особено важно военно значение "Чайка".
По този начин - Голямата звезда, местните наричат и до днес кръстопътя, където се срещат пътищата за Тополовград, Харманли и Свиленград. Но погребите вече ги няма.
Не успях да открия делото срещу редник Ангел Костадинов, гледано от Пловдивския военен съд. В описа на делата на този съд, който се пази в Държавния военноисторически архив във Велико Търново, старателно е записано, че той е осъден на смърт на 25 януари 1968 г., лишаване от права завинаги и конфискация на цялото му имущество заради това, че умишлено умъртвил 6 длъжности лица и се опитал да убие други шест. По същото дело редникът получава и други две присъди: 10 години лишаване от свобода за опит да премине незаконно държавната граница и още 20 години затвор, защото се отклонил от военна служба, с което нарушил дадената от него военна клетва, като самоволно напуснал поста си в караула на обект от особено важно значение.
След делото войникът е приведен в Пазарджишкия затвор, където трябвало да дочака потвърждение на присъдата си или евентуално помилване. Тогавашният началник на затвора Ангел Топкаров пише в книгата си "Записки на началника на затвора", че това била първата му среща с масов убиец. "Въведоха го. Погледнах убиеца, но той беше още дете. Вероятно нямаше навършени и 20 години, а такъв масов жесток убиец!", спомня си Топкаров.
Още тогава той забелязал няколко странни съвпадение с личния му живот. Редникът бил роден на същата дата, на която се бил родил и синът му. Началникът и войникът били адаши - и двамата се казвали Ангел, отгоре на всичко престъплението било извършено на 19 декември - рождения ден на началника на затвора. /Днес, 19 декеври 2020 г., Ангел Топкаров е жив и здрав и навършва 92 години - б.а./.
На неизбежния въпрос защо е направил всичко това, редник Костадинов отговорил с въпрос: "Гражданино началник, били ли сте някога млад войник? Ако не сте били, това е ужас". И разказал на извращенията, на които бил подлаган от старите войници - от "патешко ходене" и безброй лицеви опори до "побой за награда". Особено се оплакал от командира си на взвод старшина школник Димитър Димитров и отдельонния командир младши сержант Цанко Трифонов.
За тези извращения признават и командирите на войника от Марица в официалните си рапорти и донесения за извънредното произшествие, които се съхраняват в архива във Велико Търново. Началникът на политотдела на Втора мотострелкова дивизия в Стара Загора, към която е полкът в Марица, подполковник Милчев пише в своя информация до началника на Главното политическо управление на армията: "Друга причина, която е съдействала за произшествието, е и неправилните взаимоотношения на старшина школник Димитров към младите войници в ротата, в това число и към редник Костадинов. Той е допускал грубости и извращения към тях. Карал ги е да правят лицеви опори в канцеларията, класната стая и на плаца. Удрял е отделни войници със синджирчето си и с плесници. Към редник Костадинов не е проявявал отношение, различно от това към останалите млади войници. Своеволията, допускани от него към войниците, се отнасят с еднаква степен към всички.
Старшина школник Димитров е допуснал в караулното помещение младши сержант Трифонов да удари две плесници на редник Костадинов под предлог, че е откраднал кутия с бонбони".
Нещастието не разбило семейството им. През 2018 г. Дойчин и Стефка Гълъбови отпразнуваха "златната" си сватба - 50 години семеен живот. Година по-късно "златна" сватба имаше и Стоян Колев - той и неговата Стоянка се взели през 1969 година.