Парламентът прие 10-годишната стратегия за висшето образование
С 81 гласа "за", 16 "против" и 3 въздържали се депутатите приеха стратегията за висшето образование за 2021-2030 г.
Основната му цел е да отговори на нарастващите предизвикателства през XXI век и по-конкретно дигитализацията. Приоритетни теми стават какво и как учат студентите, със свързаността на българските висши училища, научната дейност, интернационализацията на образованието, очакваните още по-мащабни дигитални трансформации, както и намаляване на някои бакалавърски степени за сметка на по-задълбочени магистратури.
Професиите на бъдещето ще изискват от висшето образование да дава знания в техническите програми и да има хуманитарни умения, пише в стратегията. Заложените промени стимулират по-голяма свързаност, консолидация и обединяване на ресурси. Университетите се насърчават да завишат изискванията за учене и да провеждат целенасочени политики към младите преподаватели.
Обвързване на приема с пазара на труда е една от основните цели обясни и простветният министър Красимир Вълчев. Той отчете положителни тенденции като увеличаването на приема на чуждестранни студенти в последните години.
"В стратегията имаме акцент върху личностното развитие. Висшите училища имат и възпитателна роля. Очакваме почти всички професии да искат по-широко спектърни програми. Трябва да подготвим всички деца в ерата на изкуствения интелект. Всички бакалавърски прграми да бъдат по взаимопроникващи, защото професиите това ще го изискват", каза още Вълчев.
Студентите родени в XXI век много вероятно няма да сменят работни места, но и професии, предполага министърът, като отбеляза, че това ще изисква повече хуманитарни умения. Трябва да се върви към свързаност на вузовете, смята още Вълчев. Общи дипломи и общи програми с еврпейските университети трябва да е целта на образованието в цяла Европа, добави той.
Критики към стратегията не липсваха отс трана на опозицията. Мрачни прогнози направи червеният депутат проф. Иво Христов. От година на година нивото на образованието у нас пада, смята той. "Българското образовнаие няма идея, няма качество, движи се инерционно", каза Христов и добави: "Висшето образование има основната задача не даването на компетенстоности и осигуряването на умения в дигиталната епоха. Най-важната задача е какъв тип човек искаме да създадем."