Да, Вирджиния, има Дядо Коледа
Историята на най-прочутия редакционен коментар
На 21 септември 1897 г. авторитетният за времето си нюйоркски вестник The Sun публикува редакционния коментар „Има ли Дядо Коледа?“. Материалът е отговор на писмо, изпратено до редакцията от 8-годишната Вирджиния О‘Ханлън.
Коментарът е публикуван на последната от трите страници с редакционни статии, а авторът му – опитният журналист Франсис П. Чърч, дори отказва да сложи името си върху него.
Материалът се превръща в най-препечатваната редакционна статия на английски език в историята, въпреки че първоначално е пренебрегнат от вестника. Ето защо.
Писмото
През 1897 г. Вирджиния О‘Ханлън пита баща си съществува ли наистина Дядо Коледа.
Вместо отговор той й предлага да пише до редакцията на The Sun и Вирджиния прави точно това:
„Драги редакторе,
Аз съм на 8 години. Някои от малките ми приятели казват, че не съществува Дядо Коледа.
Баща ми казва „Ако го видиш в The Sun, значи е истина“.
Моля ви, кажете ми истината. Има ли Дядо Коледа?
Вирджиния О‘Ханлън“
Ето какво й отговаря Чърч:
„Вирджиния, малките ти приятели грешат. Те са повлияни от скептицизма на една скептична епоха. Те вярват единствено в това, което виждат. Мислят си, че ако не схващат нещо с малките си умове, значи то не съществува. Всеки ум, Вирджиния, било то на възрастен или на дете, е малък. В нашата велика вселена човекът е просто насекомо, мравка по своя интелект в сравнение с безграничния свят около него, измерен спрямо интелигентността, необходима за да се обхване цялата истина и знание.
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа. Той съществува със сигурност, както така със сигурност съществуват любовта, великодушието и предаността, а ти знаеш, че те изобилстват и изпълват живота ти с най-висшите красота и радост. Уви! Колко тъжен би бил светът без Дядо Коледа. Толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Нямаше да я има детската вяра, поезията, романтиката, за да прави съществуването ни поносимо. Нямаше да изпитваме наслада, освен усетеното и видяното. Вечната светилна, с която детството изпълва света, щеше да угасне.
Да не вярваш в Дядо Коледа!? Сигурно не вярваш и във феите! Може да накараш баща си да наеме хора, които да гледат във всички комини в нощта на Коледа, за да хванат Дядо Коледа, но те няма да го видят да слиза. Това какво би доказало? Никой не вижда Дядо Коледа, но това не значи, че не съществува. Най-истинските неща в света са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не е доказателство, че не съществуват. Никой не може да измисли или да си представи всички чудеса на света, които са невиждани и невидими.
Можеш да строшиш бебешка дрънкалка и да видиш какво произвежда шума вътре в нея, но има було, което покрива невидимия свят, който нито най-силният човек, нито дори обединената сила на всички най-силни хора, живели някога, може да разкъса. Само вярата, въображението, поезията, любовта и романтиката могат да открехнат завесата, да видят и да си представят превъзходната красота и великолепие отвъд. Реалност ли е всичко това? Ех, Вирджиния, на този свят няма нищо по-истинско и трайно.
Няма Дядо Коледа!? Слава Богу, той е жив и ще живее вечно! След хиляди години, Вирджиния, не, дори след десет пъти по десет хиляди години той ще продължи да радва детското сърце.“
Волята на читателите
В продължение на 10 години The Sun игнорира „Има ли Дядо Коледа?“ и не го препубликува. Причината се крие не в материала, а в политиката на вестника – изданието е против практиката да се публикува което и да е съдържание повторно.
Редица читатели, предимно родители, обаче изпращат писма до редакцията на вестника през годините с молба редакционният коментар да се публикува отново.
„Верен читател съм на The Sun и имам малко момиченце, Анна, което се съмнява в съществуването на Дядо Коледа. Казах й, че ако погледне на коледното утро в The Sun, ще се убеди, като прочете прочутия отговор на един от журналистите ви към малката Вирджиния О‘Ханлън, който аз често препрочитам с наслада. Моля ви, не пропускайте да го препечатате в коледния си брой“, пише един от читателите.
Първоначално материалът е публикуван отново през декември 1902 г. Публикуван е още веднъж след смъртта на Франсис Чърч през 1906 г. По-късно отново е публикуван няколко пъти.
В крайна сметка от The Sun се съобразяват изцяло с желанието на аудиторията си – след 1920 г. не пропускат да препубликуват коментара на Чърч всяка година около Коледа чак до 1950 г., когато вестникът спира да излиза.
Части от коментара, а понякога и пълният текст, се появяват на различни езици в книги, филми, други редакционни коментари, плакати, печати.