Какво всъщност пише в македонските учебници
Те не споменават, че комит Никола, бащата на Самуил, е висш функционер на българската държава
Не съм и предполагал, че у нас имало толкова подмолни познавачи на македонския въпрос, работещи досега под прикритие. И историци, и икономисти, и културолози, и политолози, и всякакви други “-лози”. Аз самият, грях ми на душата, като студент се бях зарекъл да нямам нищо общо с него.
Дразнеха ме
фанатичните
пламъчета
в очите на острастените привърженици на едно или друго течение. Намирисваше ми на политически натиск. Пък и бе трудно да се ориентираш в обърканите и заплетени премеждия на революционното движение в Македония. Трудно ми бе да запомня дори поредността на названията на революционната организация (да вметна, че и нашите северомакедонски колеги в българо-македонската комисия са затруднени, та нерядко ги объркват). Човек от съдбата си обаче не може да избяга. И в заниманията ми с дипломатическа история, и в биографичните очерци, които пишех, и в изследванията ми по история на журналистиката, на политическата пропаганда и политическите внушения Македония упорито надигаше глава.
В последните седмици Самуил и неговата държава се настаниха на първите страници на вестниците и в телевизионните новини. Естествените спорове в българо-македонската комисия за общата история в представата на обществеността придобиха епични размери. Как да я изучават учениците - особено по-малките. И у нас, и при съседите.
Не съм специалист по средновековна история, не бих искал да съм и “специалист по всичко”, както го изигра незабравимият Апостол Карамитев, та ще се опитам да напиша нещо за това, от което поне донякъде, разбирам. Какви внушения се правят по тази тема и някои свързани с нея въпроси в учебниците на република Северна Македония (РСМ) и тези на Република България. При демокрация изследователите са в правото си да издигат всякакви тези и да ги публикуват където искат, но учебниците се пишат според изискванията на съответните министерства на образованието. Сиреч волю-неволю авторите трябва да се придържат към идеята на държавата или поне на управниците ѝ, как изглежда миналото ѝ. Независимо дали е права, или не. Така
учебникът
се превръща
в специфична
форма за
контрол
на обществото. Ако авторите не са съгласни с предлаганите им тези - прав им път, никой не ги принуждава да пишат.
В самото начало искам да направя някои уговорки. Не зная защо, но в състава на комисията аз комай се оказах от малцината писали учебник по история. Не разбрах защо в нея не е включен, да речем, професор Христо Матанов - един от най-добрите специалисти по история на Балканите, който има зад гърба си десетки, мисля, учебници.
Подтик да се заема с този анализ бе една фраза от скорошна декларация на историци от бивша Югославия - най-вече сърби: “Създаването на македонската нация не се различава от начина, по който са създадени всички други нации”, на която исо държеше австрийският историк Улф Брунбауер - между другото, жестоко обиден от България преди петнайсетина години. Той сравни създаването на македонската нация с това на австрийската.
Безсмислица,
недостойна за
професионални
историци,
които си затварят очите за режима в Северна и Егейска Македония между двете световни войни и откритите насилия срещу всички с българско съзнание след Втората световна война в Югославия.
Ще анализирам не точността на историческите факти - това оставям на медиевистите, а най-вече как се изграждат внушения в учебниците, предоставени на комисията от министерствата на образованието на двете държави, т.е. меродавните учебници, по които учат децата в шести клас - сиреч 12-13-годишни.
В самото начало трябва да призная, че материалът за анализ не е равностоен. В северномакедонските учебници на държавата на Самуил и донякъде на създаването на кирилицата, възприемано като нейна предпоставка, са отделени няколко урока - или общо 10-15 страници. В нашите - 2-3 страници. Обяснимо е -
именно при
Самуил в
съседната
държава дирят
основание за
съществуванието ѝ, докато у нас става въпрос за един значим и двама не толкова значими владетели от общо петдесетина в средновековната ни история. Затова и управлението на цар Петър и Самуил при нас са обединени в един урок. Внушението е ясно - държавата на Самуил е пряко продължение на България на цар Петър. Друг е въпросът, че ми е трудно да разбера какво учениците ще осъзнаят и запомнят от текст, който е само две машинописни страници.
В общи линии, макар вероятно несъзнателно, авторите се придържат към основни схеми, разработени от един от първите теоретици на пропагандата и политическата манипулация Ленард Дууб още в края на 30-те години на ХХ в.
Любим прийом при представянето на материала най-вече при нашите колеги, но и ние не сме чужди на него, е пропускането или премълчаването на факти, които ни изглеждат неизгодни за предпоставената картина, т.нар. от Дууб “минимализиране”.
Така например те и не споменават, че комит Никола, бащата на братята Давид, Моисей, Арон и Самуил, е висш функционер на българската държава. Според тяхната версия още през 969 г. по време на грабителското нашествие на руския княз Светослав в България в Македония започнало въстание срещу “българската власт” и като резултат била създадена “македонската държава”. През 976 г. самите българи вдигнали въстание против византийската власт “и признали властта на македонските владетели”. (1, 37 стр.), “цяла България до Дунав паднала под македонска власт” (3, 43).
А насочващият въпрос в друг учебник към децата е: “В коя година синовете на македонския княз - напомням комит Никола не е княз, а управител на част от Западна България - отхвърлили българската власт?”. (3, 42). За първи път, поне в моята практика, “комит” е преведено като “княз”, а синовете на княза - “комитопулите”, били “млади князчета”. Всъщност не знаем колко млади са били и дали въобще Моисей и Давид са били млади.
При подробния разказ за завоеванията на Самуил в нито един учебник няма и дума за това, че чак след повторното пленяване или след вестта за смъртта на цар Роман комитопулът поел останалата без наследници царска корона (1, 65). Авторите изграждат канава на история, останала непозната за повечето европейски специалисти:
през 976 г.
“македонската
държава станала
монархия”
(1,63), “самостоятелна и независима” (2, 46). Самуил бил обявен за цар, а Македония за царство. Точната година не е спомената в нито един от трите учебника, вероятно, за да не възникне логичният въпрос защо и какво чака двадесет години преди да се обяви за цар. Всъщност го прави след смъртта на Роман, но това учениците в РСМ няма как да разберат.
Глаголицата била създадена от братята Кирил и Методий. Вероятно авторите са ползвали непознати за нас извори, защото
казват твърдо
“славяни
от Солун”
(3, 23). Или по-мъгляво: “по потекло били славяни от Солун”, (3, 35). В българските учебници, за съжаление, има сходни недоказани тези, макар и изказани по-предпазливо, “по майчина линия произхождали вероятно от виден българо-славянски род” (4,42). В (5) изобщо не се правят догадки за произхода им, а се подчертава вече съвсем вярно, че добре знаели “езика на солунските славяни” (5, 50). От Македония славянската писменост (да не забравяме - до този момент глаголицата няма нищо общо с Македония, създадена е за Великоморавия и се разпространява там) била пренесена в други държави, в които живеели славяни - България, Сърбия (3, 35). Учениците на братята, според учебниците били едва ли не свободни валенции. За миг не се казва как и защо всъщност Климент идва в Македония (2, 40). “Климент дошъл в Македония в областта Кутмичевица” - както личи от текста едва ли не по собствено желание. В другия учебник “св. Климент решил да замине за Македония” (3,37). Бил и назначен за епископ. От кого и кой е имал властта да го хиротоняса, не се споменава. Единствената връзка с България е, че бил получил материална помощ от българския княз Борис, за да строи църкви (2, 44). Всъщност всички тези примери говорят за т. нар. в теорията “прехвърляне”, когато едно важно събитие или явление се дава като част от цялостната характеристика на народа, за да се подчертае величието му.
Внушението е, че Македония, макар и още да не е държава, е свободна област, в която Климент, а по-късно и Наум са имали пълна свобода на действие без връзка с каквато и да било висша администрация. Неясният изказ при внушенията позволява на техния обект да си представя това, което му е изгодно или което съвпада с вече получени знания. А децата в РСМ вече имат получени съзнателно или несъзнателно знания по тези въпроси от окръжаващата ги среда - паметници, имена на улици, филми, художествена литература, комикси и т. н. С други думи, изпълнено е и друго условие за успешно внушение - повторимостта.
Ние пък пропускаме да споменем, че държавата на Самуил в никакъв случай не е само българска. А и няма как да е - на огромната територия на България от Х в. има различия.
Живеят
многобройни
представители
на други народи,
които говорят утвърдени вече езици, а не български. Естествено е. Обхватът на държавата се е увеличавал постепенно в рамките на три века. Най-вече като резултат от войни. Етническата хомогенизация изисква време, държавна политика и организация. Едва ли тогава е била осмисляна като необходимост от съвременниците. Пък и състоянието на комуникациите не го е улеснявало.
(1) Бр. Панов, А. Горчевски, М. БошковиН. Историja за VI одделение. Скопje, 2002.
(2) Н. Нанески, Б. Мемети. Историjа за VI одделение. Скопjе, 2006.
(3) М. Бошкоски, J. Илиоски, Н. Дервиши. Историjа за VI одделение. Скопjeq 2005.
(4) Пл. Павлов, Ал. Николов, Р. Гаврилова, Р. Босева. История и цивилизация, 6 клас. С., 2017.
(5) Х. Матанов, Т. Димитров, Г. Иванова. История и цивилизация 6 клас. С., 2017.
(6) Васко Арнаудов, Цветан Цветански, Георги Якимов, Надка Васева. История и цивилизация 6 клас. С., 2017.
(Очаквайте продължение)
Историкът е член на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси на България и Република Северна Македония