Горан Благоев кандидат за доцент в БАН, спорят дали е soft (мек) плагиат
Професор описва в 20 страници преписани от други автори пасажи в книгата на бившия тв водещ, с която се явява на конкурса за академичната длъжност
Жури се произнася, че няма плагиатство, Научният съвет ще решава последен
Плагиат ли е Горан Благоев? С тази тема са се занимавали научно жури и Етична комисия при Института по балканистика в БАН, където бившият тв водещ по БНТ се явява на конкурс, за да стане доцент. Това разкриват публикуваните документи в сайта на института.
Кандидатите за академичната длъжност са трима доктори - Горан Благоев, Ивета Рашева и Юлия Златкова. Двете дами са и главни асистенти. Всеки от тях е представил свои трудове на журито, което трябва да избере най-достойния.
Горан Благоев участва в конкурса с книгата си “Църква и идентичност на Балканите: Българската екзархия и Вардарска Македония до края на Втората световна война”. Издадена е през тази година. Седем са членовете на журито, които оценяват трудовете на кандидатите и трябва да допуснат един от тях до Научния съвет, който решава за избора му. Един от рецензентите - проф. д.и.н. Орлин Събев, е подал сигнал до министъра на образованието, в който пише, че в хабилитационния труд на Горан Благоев има плагиатство. От рецензията на проф. Събев става ясно, че книгата на Благоев е по-скоро научнопопулярна, отколкото строго академична, в нея са събрани
само чужди
трудове, като
на места има
буквално или
перифразирано
заимстване на
цели пасажи
Понеже на повечето места Благоев е цитирал откъде е преписвал, проф. Събев определя това като мек вид на плагиатство (soft). Посочва обаче, че в книгата има дълги пасажи от чужди текстове, без да е посочен първоизточникът.
“В текста на Благоев са налице и фактологични неточности заради прилаганото от него механично разместване на пасажи от чуждия текст”, пише още проф. Събев в рецензията си. И още: “Според международните академични стандарти това е retweet plagiarism - авторът цитира заглавието на определен източник, но написаното от него е много сходно по думи, строеж на изреченията и граматични форми с оригиналното съдържание”. Според проф. Събев книгата на Благоев не отговаря на тези критерии за труд, с който да кандидатства за доцент.
Освен това нямало изследователски подход, анализ и конкретно изложени и аргументирани тези на автора или хипотези. Липсвали и заключителна част с резултати, изводи и приносите на изследването. За да докаже тезата си, проф. Събев е приложил и 20 страници с пасажи от книгата на Горан Благоев и ги е сравнил с тези на оригиналните автори.
Еднаквите
текстове са
оцветени
в жълто
От таблицата става ясно, че най-много е ползвана книгата “Българското църковнонационално движение (1856–1870)” на проф. Вера Бонева, но и други историци и учени. В рецензията на проф. Събев е посочено, че от богатия фонд на Българската екзархия Благоев е цитирал само една архивна единица, и то по онлайн публикация.
В заключение професорът казва, че Горан Благоев не е подходящ за академичната длъжност доцент в БАН. Освен това от чуждите езици владеел на добро ниво само руски, а познанията му по английски, френски и балкански езици били на основно ниво.
Критичен, но малко по-обран в рецензията си, е друг член на журито - проф. д.ф.н. Неколай Аретов. Според него сравнителните таблици на колегата му проф. Събев са прецизни, но едва ли може да се говори за плагиатство в случая.
“Горан Благоев се придържа изцяло към предходните изследователи и практически не работи с извори - не само с архивни документи, но дори и с периодиката от ХІХ в. Не се откриват и опити за проблематизиране на доминиращи тези”, пише филологът проф. Аретов. Според него обаче
Благоев все пак
има свой, макар
и минимален,
принос в
монографията си
Посочва, че силната страна на кандидатурата на бившия водещ по БНТ е популярността му, с която може да помогне за дейността на Института по балканистика в БАН, но: “От друга страна, в последно време някои публични действия на Благоев по-скоро подриват неговия авторитет в очите на поне част от публиката.”
“24 часа”
потърси Горан
Благоев за
мнение по казуса
Той отказа коментар и препрати към решението на журито след сигнала до министъра на образованието. А то е, че няма плагиатство в книгата му.
От трите кандидатури към следващия етап минава тази на Горан Благоев. Журито го предлага на научния съвет в института с 5 гласа “за” и 2 “против”. Те са на проф. Орлин Събев и доц. Екатерина Анастасова, според която книгата на Благоев е интересна за широката публика, но няма качества на хабилитационен труд и Горан Благоев не трябва да бъде предлаган за доцент.
Научният съвет е от 23-ма души и одобрява предложените за академични длъжности с 50% плюс един от гласовете. Вотът е таен, за разлика от този на журито и на комисията за плагиатство.
Научният
съвет ще се
събере на
15 декември
“Въпросът с плагиатството още стои, но вече неформално. Ако Научният съвет прецени, че тези действия са неприемливи, повечето би трябвало да гласуват против избора му. Вече се е случвало. Това е въпрос на лична и научна етика. Надявам се да подходят принципно, но тук вероятно ще повлияят странични фактори”, казва пред “24 часа” проф. Орлин Събев, който също е член на този съвет. Той цитира закона, според който работата на кандидатите за доцент и професор трябва да е нова и да има принос за съответната област, а не само “мързеливо преписване”.
“Едно време учихме преразказ с елементи на разсъждения. Тук няма преразказ, няма усилие да се каже с други думи. Преди няколко години по мое предложение прекъснахме докторантурата на мой докторант заради подобно преписване на автори, макар да ги цитира. Това е недопустима практика за научни трудове. Дори в указанията на Софийския университет към студентите пише, че не трябва да преписват курсовите си работи. В чужбина това е недопустимо. Има програми за проверка на нивото на плагиатство в писмените работи на студентите. У нас не е така - каза проф. Събев и добавя: - Дали е възможно светилата в медицината да направят ваксината срещу коронавируса с преписване на трудовете на техни колеги, които са направили такива за други епидемии?”