Ивайло Звездомиров: Вече сме готови и с шестия албум на Intelligent Music Project
Саймън Филипс е постигнал
толкова много, а продължава
да се радва на успехите като
малко дете
Ивайло Звездомиров е сред най-популярните бас китаристи у нас. Дълги години е работил с “Динамит брасбенд” и Бигбенда на националното радио. Записвал е с повечето големи имена на музикалната ни сцена. Освен като част от емблематичната група “Те”, той е работил с изпълнители като Йълдъз Ибрахимова, Камелия Тодорова, Васил Петров, Стефка Оникян, Тоника, Силвия Кацарова, Графа и т.н. Има участия и в много тв предавания. Свири в “Мюзик айдъл”, “Големите надежди”, “Х Фактор”, част е и от екипа на “Гласът на България”.
През последните три години свири в супергрупата на д-р Милен Врабевски Intelligent Music Project.
- Вече имате доста концерти с проекта на д-р Милен Врабевски Intelligent Music Project. Какво си казвате, преди да излезете на сцената?
- Много е хубаво, че има екипност, сплотеност, която се изразява не само в работните сесии. Той ни сплотява и с т.нар. обяди, събираме се в студиото, дискутираме, атмосферата е приятелска, което много допринася за работата в екип. И когато излезем на сцената, удоволствието е огромно, преди това имаме една обща прегръдка. Голямо предизвикателство беше да работя със Саймън Филипс, с когото бяхме 15 дни. Направихме и турне, на което той беше музикален директор. Това е сбъдната мечта. Личният пример, който дава, е огромен. Организираше всичко - от излизането на сцената, подреждането на песните, кой къде трябва да застане. Казва каква да бъде чуваемостта, как да бъде сложен мониторът. Беше зад барабаните, но успяваше да следи всичко. Да видите човек, който е постигнал толкова много и продължава да се радва като малко дете, това наистина насърчава. Скромен, истински човек, отдаден на това, което прави, 100%, здраво стъпил на земята, заразяващ. И те кара да се чувстваш на неговото ниво, това е разликата между големите и по-малките хора. Малкият се опитва да те принизи, а големият - да ти помогне. В този смисъл д-р Врабевски има една приказка: “Служѝ на мисията си! Служѝ на другите хора и ще разбереш каква е твоята мисия, да не бъдеш съдник, а да дадеш най-доброто от себе си, да бъдеш полезен. Така ще бъдеш в мир със себе си и всичко наоколо се подрежда”. Той е един от малкото будители, ако всички бяха като него, нещата щяха да изглеждат по различен начин.
- Проектът му наистина е много впечатляващ.
- Той застава и го прави, има цел, която се следва. Действа се по план, всички са много организирани, това е специалното в групата, че екипът е отдаден и всеки стои на мястото си.
- Кога се включихте в Intelligent Music Project?
- Участвам в последните три албума. Бисер Иванов и Иво Стефанов ми се обадиха. Бях нает за подготвителните записи на албума Sorcery Inside, които да се изпратят на звездите. В крайна сметка харесаха и мои тракове, които оставиха в албума. Бях поканен да запиша и целия следващ албум Life Motion. Сега записахме трети албум с мен и реално шести за групата, казва се The Creation – “Съзидание”. Очакваме да излезе в края на месец февруари. Подготвяме и голямо турне през май месец с няколко наистина легендарни музиканти, които ще излязат на сцената като част от Intelligent Music Project. Засега обаче няма да издавам повече...
- Какво ви казва д-р Милен Врабевски, когато влезе в студиото?
- Музиката му е много интересна, тя е със сериозни послания като текст и е навързана като мюзикъл. Той има определена визия за нещата и иска да ги чуе точно по този начин.
- Новият албум напълно ли е готов?
- В момента се смесва, включва 12 песни. Отново има страхотни световни имена, загатвам, че в новия албум участват двама членове на Rainbow.
- В какви други проекти участвате?
- Ако трябва да започна по-отначало, има едни десетина години, които съм инвестирал в образованието си. Завърших Музикалната академия с бас китара и контрабас. След това влязох в оркестър “Динамит брасбенд”, който участваше в шоуто на Тодор Колев. Имахме доста записи с почти всички звезди. Тогава натрупах сериозен опит. За един млад музикант - от студентската скамейка на другия ден да вляза в студио за записи за Германия, си беше директно скачане в дълбокото. Участвали сме и в много фестивали.
- Какво помните от работата си с Тодор Колев?
- Нещата в телевизията бяха доста по-простички и хората разчитаха не толкова на компютри, а по-скоро на таланта си. На двата монитора отпред на едни големи кадастрони с цветни маркери той имаше някакви бележки, по които си водеше предаването. А не както сега - всичко е написано на аутокю и само го четеш. Импровизираше постоянно, имаше нужда от концентрация, трябваше на моменти бендът да излиза, за да може той да се фокусира върху това, което му е нужно.
- Доста комици в живота са много сериозни, даже серт, какъв беше Тодор Колев извън сцената?
- Беше доста сериозен, такъв беше и към предаването. С изключително буден ум, това ми се е запечатало.
- Свирили сте и Бигбенда на националното радио. С конкурс ли ви взеха?
- Не с печено агне, естествено. (Смее се.) Винаги има някаква препоръка, влиза се на изпитателен срок, после се минава през конкурс с всички останали кандидати. Даром не се получава. Около 10 години работих в тези два оркестъра. След това с приятели направихме група “Те”. Там преживяванията вече бяха от съвсем друго естество. Едно е да седиш като професионален музикант отзад в студиото и да си съпорт на някого. Съвсем друго е, когато сте четирима равноправни музиканти, всички заедно участват в репетициите, аранжиментите, в саунда.
- Защо се разделихте?
- Нормалните неща като при всички групи - в един момент всеки иска да тръгне по свой път, получават се разногласия. През годините хората се променят, понякога заради славата, заради парите... 10 години бяхме като семейство. Доста сме преживели заедно, всъщност това е доста дълъг период за една банда в толкова малка държава като нашата. После станах сешън музикант. Имах шанса да бъда с много наши изпълнители и групи като ФСБ, до ден днешен участвам в техните концерти. Имах студийна работа, записвах филмова музика, бях в тв предавания. Имах честта да свиря с Джон Лорд и да пътувам в Европа с него. Имаме и издадено дивиди.
- Как стана връзката с Джон Лорд?
- Джон Лорд идваше у нас само с двама певци и използваше български симфоничен оркестър и група, в която участвах. “София Мюзик Ентърпрайсис” подбираше музикантите. Получих поканата от Димитър Ковачев-Фънки, който ми е приятел и на него дължа много. След първия съвместен концерт получихме специални благодарности и предложение за участие в Букурещ, Румъния. Като отидохме там, разбрахме, че ще се записва и за дивиди. Другите музиканти в групата бяха Венко Поромански и Дарин Василев. След това ходихме в Киев, имахме още концерти в София. Трябваше да имаме едно турне в Русия, Австрия, Германия. Но по това време всяка вечер свирехме в “Шоуто на Иван и Андрей” и нямаше как да участваме. Отказахме, а малко по-късно той почина.
- Имали ли сте и лични разговори с Джон Лорд извън сцената?
- Да, разбира се. Той беше истински джентълмен, много добре възпитан, със страхотно чувство за хумор, разказваше интересни случки от периода с “Дийп Пърпъл”. Бил съм много малък, когато съм слушал тази група, и в един момент свириш с този човек рамо до рамо... От позиция на фен отиваш в позиция на колега. Много е различно.