Ще избегнем ли вторичния трус на кризата

10.12.2020 09:00 Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика

Двата сценария: хората да харчат с очакване за кратка криза, или да затягат колана с мрачни очаквания. Затова ключово е ще има ли доверие в мерките

При внезапна и предизвикана от външен шок криза, каквато преживяваме в момента, поведението на домакинствата играе голяма роля. То може да спомогне за по-малък спад и бързо възстановяване. Но и за допълнително усилване на негативните сигнали на пазара.

Защото вътрешното търсене е важен фактор за краткосрочната стопанска динамика - въпреки че дългосрочният растеж на икономиката на България зависи в огромна степен от разширяването на добавената стойност в експортноориентирани производства и услуги.

И така: колкото са по-негативни очакванията, толкова по-голямо е свиването на потреблението. През март и

началото на

април видяхме

такава

свръхреакция

в цяла Европа, включително у нас – намалените продажби многократно надхвърляха спада на разполагаемия доход. Това обаче може да създаде

спирала на още

по-негативни

очаквания

и бизнес решения за ограничаване на дейността, новите инвестиции и заетостта. А точно това би следвало да избегнем, за да не разрушим цялата взаимносвързана икономическа структура, която трябва бързо да рестартира след справянето със здравната криза.

Затягането на ограничителните мерки в много страни, както и в България почти съвпада с традиционно силните за продажби седмици и месеци по коледните и новогодишните празници. Наистина историческите данни сочат, че

покупките през

декември са с

около 15 до 20%

по-високи

от средните за останалите месеци на годината. Но е наивно да се води спор дали покупките на подаръци или домашни придобивки ще “спаси” икономиката – тя нито е толкова крехка, нито евентуални сериозни и дълбоки проблеми могат да се “замажат” с

похарчването на

празнични бонуси

в моловете

Поведението на българските домакинства през този месец, а и през следващите зимни месеци ще даде отговор на три въпроса.

1. Доколко търговците са успели да се пренастроят за режим на онлайн продажби. Те имаха първо предупреждение през пролетта и далновидните вероятно са използвали времето за промяна и активни кампании сред потенциалните си клиенти.

2. И компаниите, и домакинствата би трябвало да са “закотвили” по-ясно преценката си за ефектите от пандемията, от състоянието на външните пазари и оперативното справяне с новите правила и ограничения, отколкото през март -

видя се, че

икономиката не

се сви

наполовина,

няма стотици хиляди безработни, няма масови фалити, ситуацията лятото бързо се подобри, и т.н. Поне по предварителни данни засега изглежда, че както в другите европейски страни, така и в България хората се държат далеч по-премерено, животът не е спрял, потреблението на стоки и услуги е близо или около предкризисните нива, дори данъчните постъпления лека-полека се възстановяват. Но декември ще даде вече надеждния отговор.

3. Ще проверим и доколко антикризисните мерки на правителството постигат макроикономическата задача да смекчат шока, да запазят в максимална степен нивата на стопанската активност и да съхранят иначе структурно здравите предприятия.

Като че ли в последните месеци целият дебат по мерките се съсредоточи в микроикономическите аспекти на всяко решение – доколко дизайнът на всяка конкретна схема е “справедлив”, дали точно покрива загуби, дали отиват пари при наистина най-засегнатите, кой точно взима и колко заслужава и т.н.

Забравихме обаче основната философия, която трябва да стои зад държавната подкрепа и субсидиите при подобен внезапен шок , а именно - да се предотврати финансова криза заради рязко влошавана на ликвидността, да се избегне рязко увеличаване на безработицата, и изобщо,

да се омекоти с

пари на

данъкоплатеца

краткосрочният

удар,

за да се запази капацитетът от капитал и човешки ресурси.

От гледна точка на министъра на финансите например е все едно дали ще се плащат обезщетения за безработица или ще се субсидира запазване на заетостта. От гледна точка на отделния човек обаче перспективите изглеждат коренно различно, ако той самият е на борсата, или ако вижда десетки уволнени при своя работодател, в бранша или в града си. Макроизмерението е дали ще имаме увеличение на безработицата с 50 или с 300 хиляди, например – а нагласите за потребление в домакинствата и намеренията на бизнеса за бъдещи инвестиции или запазване на обема на дейност и работни места са коренно различни при двата сценария. Сходен аргумент важи и за повишението на заплати в публичния сектор и пенсии.

Ако получателите имат доверие, че това е устойчиво решение и доходите ще се запазят и в следващите месеци и години,

те ще увеличат

разходите си

или поне няма да свиват превантивно покупки извън най-наложителните. Ефектът далеч не е пренебрежим в макроикономически порядък – само 50-те лева месечно за пенсионерите са 1,3 млрд. лв на годишна база, отделно заплатите на учителите, добавките за медицинския персонал и общото увеличение в бюджетната сфера.

 

Други от Мнения

Пречупване на тренда - ниските лихви спряха растежа на милионерските влогове

Вземащите кредит трябва да се съобразят с новата тенденция - лихвите ще се покачват Хората изчакват да видят докъде ще спаднат цените, за да получат по-изгодни сделки БНБ публикува редовната

Красен Станчев: Бъдещият кабинет не е на ротацията, щафета е - трябва да бъде разписано какво поема първият и какво предава

Обедняване и апокалипсис няма! Всички - без семействата с повече деца и част от пенсионерите, са по-добре в последните 2 г., казва икономистът - Държава пред катастрофа, икономика пред рецесия

Президентът си е основал звукозаписна компания и от там сега ще излязат редица нови хитове

Няколко коментара на извънредната и налудничаво динамична политическа обстановка: 1. “Да, България” винаги е била категорична, че експертният състав на правителството е това

Кабинет на ПП-ДБ само с техни министри не им дава по-добри възможности

Партиите - участнички в споразумението за излъчване на правителство от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са заинтересовани да постигнат балансирано представителство в предстоящия кабинет

“Букър” тежи, колкото и да ръкопляскате или да хулите

Радвам се за Георги Господинов. Книга, писана на езика свещен, достигна до световно признание. Интересни са ми тези, които обругават, без да са чели Може би думата награда иде от това, че някой

>