Костов, Орешарски и Дянков - експертно или опасно трио?
Интересно дали Бойко Борисов е знаел за идеята, преди тя да гръмне като експлозия, а общото между тези мъже е, че са управлявали финансите на държавата в кризи
Симеон Дянков постави себе си в една необичайна компания - между Иван Костов и Пламен Орешарски, за да опише необходимостта от икономически щаб, който да съветва правителството на Бойко Борисов. Защото то “тича след кризата” и има нужда от опитни експерти.
Дянков, който преподава в САЩ и Великобритания, дава пример с проф. Стефани Станчева от Харвардския университет, която вече е участвала в аналогична комисия във Франция и вероятно не би отказала да помогне и на България.
И тримата посочени са бивши финансови министри, двама от тях са били и премиери, а Дянков стигна до вицепремиерски пост.
Дали той лансира
икономически
щаб по аналогия
с НОЩ -
националния оперативен щаб срещу заразата, и ваксинационния?
Бившият финансов министър на Бойко Борисов може и да е сондирал с премиера идеята, преди да я обяви публично. Но може и да е хвърлил експлозива, за да види ефекта преди разговор с някогашния си началник.
Финансови експерти обаче виждат в идеята безспорен плюс - всички държавници с опит в справянето с кризи се ангажират в битката срещу новата. Освен това подобна група би показала колко неефективно е поведението на президента Румен Радев в момент на подобна тежка икономическа ситуация.
Сама по себе си идеята за събиране на експертния потенциал на
Костов (десен),
Орешарски
(в по-скоро леви
правителства)
и Дянков (дясноцентристки) е интересна. Но възможна ли е? Двамата от тройката засега мълчат.
Има ли действително нужда от икономически аналог на НОЩ? След като в други държави тя работи, и то успешно, защо да няма, категоричен е Дянков, който я лансира.
Какво е общото между сегашната и отминалите кризи, за да бъдат съветите адекватни и резултатът поне сходен с постигнатите в минали години.
Иван Костов управлява държавата от 1997 до 2001 г. Той поема управлението от едно от най-критикуваните правителства - това на Жан Виденов. Стопирането на пазарните реформи, усиленото раздържавяване чрез масова приватизация и най-вече банковата криза от 1996 г. бележат червеното управление. От април до октомври фалират 15 банки, хиляди българи изгубват спестяванията си. Разменният курс на лева спрямо долара расте, което води до инфлация и хиперинфлация. Върху банковата криза се наслагва и зърнена. В началото на 1997 г. започва вълна от гражданско неподчинение.
На 21 май 1997 г. парламентът одобрява нов кабинет, оглавяван от Иван Костов (който беше финансов министър в коалиционния кабинет на Димитър Попов в зората на прехода). Като премиер Костов излиза с програма за бързи и решителни реформи “България 2001 г.”.
Първата задача, поставена в него е да се овладее инфлацията и банковата криза. Изходът е намерен във въвеждането на валутен съвет, който става факт при служебния кабинет на Стефан Софиянски. Следващите 2 години, до 1999 г., Костов преструктурира цените и започва мащабна приватизация, като към края на управлението му са раздържавени близо половината от държавните активи. Постигнатата финансова стабилизация и ниската инфлация мотивират решението за деноминация на лева и на 5 юли 1999 г. той се изравнява с германската марка.
През юли 1998 г. България става член на ЦЕФТА, а през декември 1999 г. започваме преговори за присъединяването ни към ЕС.
Започва обаче да тлее напрежение заради повишаващата се безработица, закриването на малки предприятия и корупцията.
След Костов идва затишие откъм икономически сътресения. През 2001 г. Симеон Сакскобургготски поема властта с идеята за нов морал, нови икономически решения, с нови идеи и с нови хора.
Общият проблем на кабинетите от 90-те години е започналата в края на 80-те дългова криза. През 2009 г. държавният външен дълг е стопен от 180% от БВП през 1991 г. до близо 20%.
Опит в погасяване, отсрочване и разсрочване на дългове има Пламен Орешарски като зам. финансов министър в кабинета на Иван Костов, а по-късно - финансов министър в правителството на Сергей Станишев (2005-2009).
Вторият икономически проблем на всички правителства до 2004 г. остава рязкото увеличение на инфлацията. Статистиката регистрира скок три пъти - февруари 1991 г., март 1994 г. и последното тримесечие на 1996 г. Това води до срив в жизнения стандарт и е съпътствано от първоначалното натрупване на капитал. От 2009 г. до момента България е една от най-бедните държави – в дъното по размер на средната заплата, която все още се колебае около €300 евро. Тръгва и емиграцията и населението се стопява под 7 милиона.
Безспорно предимство на Пламен Орешарски е, че освен дълговите проблеми разработва и налага неотменена и до момента данъчна политика, която подкрепя икономиката и фискалната стабилност. През 2007 г. данъчната ставка за корпоративния данък, облагането на физическите лица става 10%. Дефицитът в хазната се запълва и от създаването на една от най-добре работещите и до момента структури – Националната агенция за приходите.
Но Орешарски
натрупа
политически
негативи
при едногодишното си управление (2013 -2014 г.), белязано от протести. И от финансова нестабилност, породена от кризата от 2008 /2009 г.
Лятото на 2013 г. е наситено с всекидневни протести срещу кабинета, а приемането на бюджета за 2014 г. е известно като “нощта на белия автобус” заради намерението на кабинета да вземе нов външен дълг. Започва и бежанската криза.
Разслояването и обедняването на хората продължават. Една от структуроопределящите банки - КТБ, фалира, но не повлича след себе си нито други банки, нито хазната.
Енергийният сектор продължава да затъва в дългове, големи проекти като “Южен поток” са неясни, инвестициите започват да намаляват заради политическата несигурност. На 23 юли 2014 г. кабинетът подава оставка.
Самият Симеон Дянков пък остана ярко в масовото съзнание с
прословутото
сравнение на
бюджет 2010
с “постна пица” Тогава беше финансов министър в първото правителство на Борисов.
“Когато влязохме, бюджет 2009 беше празен. Няма много окраски, постна е, защото хем е малка, хем нямаме много пари за окраски, но по нея има - и което е най-важно за моите колеги, тя е в точния размер и те ще ядат парчетата си в точния размер, който е залегнал в бюджета”. Така Дянков, който дотогава работи с Кристалина Георгиева в Световната банка, обяснява защо през 2010 г. ще трябва да се задоволим с “постна пица”.
Лекарството му срешщу кризата беше увеличаване на осигуровките, на минималния месечен осигурителен доход, замразяване на заплати и пенсии, съкращаване на администрацията и реформи - в критични сектори като здравеопазване и образование. Така към края на мандата Дянков успя да балансира хазната, която приключи на нула, след като разплати множество неразплатени от предишния кабинет договори.
Дали и доколко всяка от тези кризи е сравнима със сегашната, която по мнението на автора на идеята Симеон Дянков е безпрецедентна, бъдещето ще покаже.