Силвия Великова: Не зададох кой знае какви въпроси на Александър Йорданов
Исках да проведем нормален разговор между възрастни хора за едни години, в които сме живели и двамата, казва радиожурналистката по повод интервюто си с Александър Йорданов по БНР
Защо се скараха Силвия Великова и Александър Йорданов
Доста странен скандал предизвика едно по същество доста скучно интервю на журналистката от БНР Силвия Великова с евродепутата от ГЕРБ/СДС Александър Йорданов. След него бившият шеф на НС избухна във фейсбук. И нарече Великова “крайно невъзпитана и махленска клюкарка, която повтаряла като развален грамофон няколко опорни точици”. После пусна и втори пост: “Лайкучката не хапе, а ухае!” - казал го е поетът. Има журналистки, които ни убеждават, че не е така.”
В понеделник колегите на Великова от “Хоризонт” скочиха срещу евродепутата, защото се опитвал да я дискредитира.
Чувства ли лична вина евродепутатът Александър Йорданов за състоянието на СДС днес, мисли ли, че благодарение на ГЕРБ е в европейския парламент и какви са каузите му там - това са част от въпросите на журналистката, които разгневиха Йорданов.
Разговорът започва с въпрос към него дали отчита лична отговорност и вина за това, че днес СДС е просто един спомен. Йорданов започва да прави анализ на развитието на СДС в момента, а журналистката го моли да не бъде монолог и настоява да знае дали, ако СДС не ползвала инерцията на ГЕРБ за евроизборите, той сега щеше да е евродепутат. Йорданов обаче е видимо засегнат от тази констатация, като подчертава, че няма нищо лошо в обединението.
А Великова настоява, че слушателите на радиото държат него и съпартийците му отговорни за това, което е днес СДС, защото повече разчитали на егото си, отколкото на идеята. След това Йорданов прави анализ на партията, Великова го контрира с въпроси, но двамата говорят един през друг.
Йорданов казва, че е време да му зададе един “умен въпрос”. Великова му отвръща, че не е той този, който да оценява въпросите ѝ.
Двамата влизат и в спор за това кога трябва да са изборите, ще има ли предсрочни и че трябва президентът да определи дата.
Следва въпроси защо СДС подкрепя ГЕРБ, дали ще разчитат отново на тях, за да вкарат депутати в следващ парламент и т.н.
Великова разпитва Йорданов и за работата му като евродепутат. На отговора му, че е вкарал текстове да се премахнат комунистическите символи от публичните пространства, Великова настоява, че годината е 2020 г. и пита дали освен темата антикомунизъм работи по други.
- Г-жо Великова, какви въпроси задавахте на Александър Йорданов, за да ги определи като невъзпитани? След участието си в неделното ви предаване “Политически НЕкоректно” по БНР той написа гневен пост срещу вас във фейсбук.
- На практика не можах да му задам кой знае какви въпроси, тъй като това беше опит за монолог. Той искаше да каже това, което има да казва. Всеки опит да бъде зададен някакъв конкретен въпрос потъваше в неговото говорене, като имаше и някакъв коментар по отношение на въпроса. Аз исках да поговоря с него за годишнината от създаването на СДС, защо СДС в момента е в това състояние, защо не го мерят социолозите, лидерски ли са причините, егото ли е причината, или нещо друго. Но от другата страна беше поток на съзнанието. Никак не му се говореше за това какво прави 6-и в листата на ГЕРБ, какво се случва с неговите предишни изказвания по отношение на Борисов, ГЕРБ и за начина на ръководене на тази партия.
В някакъв момент успях все пак да задам въпроси във връзка с това защо СДС сега е такъв. Той започна да обяснява какъв е Иван Костов, как той го е съсипал, каква отговорност носи той за това състояние на партията. След това обясни какво правят “Демократи за силна България” (ДСБ) в парламента с разни зелени и либерални партии.
Дори не мога да пресъздам всичко. Не знам какви въпроси е очаквал той. Но според мен беше подготвен, защото чатът на предаването беше подгрял много преди това. Там имаше много
негативни
коментари
за него,
а и към мен
заради това, че съм го поканила.
В един момент каза едно изречение: “А, някакси стигнахме до това кога ще са изборите”. И спомена датата 28 март.
Аз го попитах: “Вие откъде знаете, че ще са на 28 март? Има конституционна процедура, според която изборите трябва да са до 2 месеца след изтичането на мандата, т.е. може да бъдат и по-късно”.
И тук някъде той каза: “Ама вие искате да се отложат изборите ли? Аз ви следя вас, вие искахте предсрочни избори. Сега защо искате да се отлагат изборите”.
Страшно съжалявам, защото наистина идеята беше да се говори за СДС, включително и критично предвид състоянието му днес.
- Защо поканихте Александър Йорданов в “Политически НЕкоректно”?
- Това е предаване, в което принципно се търсят по-друг тип събеседници, с по-динамични разговори. Различно е от сутрешното “Преди всички”, в което се гони информационност.
Днес (7 декември - б.а.) се навършват 31 г. от създаването на СДС. Затова реших да поканя някого, който се е наричал седесар. От друга страна, в момента той прави кариера през друга формация. Когато редакторът му звънна да го покани, дори не е попитал каква е темата.
Сега си давам сметка, че всъщност него никой не го кани. Може би е трябвало да ми светне някаква лампичка защо е така. В един момент казах: “Моля ви, дайте да говорим, нека сме в диалогов режим”. А той:
Щом сте ме
поканили, ще
ме слушате
какво говоря
Каза ми го в ефир.
- Обидихте ли се от това, което написа за вас във фейсбук, нарича ви махленска клюкарка?
- Не. Той не може да ме обиди. За мен беше обидно това, което се случи в ефира по отношение на общественото радио и аудиторията ни. Иначе какво да ме обиди? Този човек не формира професионалните ми стандарти. Той каза в ефир, че като евродепутат не се е изявявал, защото не му стига 1 минута, в която да си изкаже тезата, тъй като изискванията там са такива. Какво повече да му кажа?
Не ми е обидно, жал ми е за нас.
- В какъв смисъл? Журналистите едва ли очакват всеки да отговаря конкретно на въпросите им.
- Не съм имала такъв случай досега. За толкова години в ефир такова поведение никога не е имало. Впрочем си наложих да продължа дотам, докъдето трябваше да приключи интервюто заради новините. Ако трябваше да слушам себе си и собственото си усещане за почтеност и чистота, трябваше да приключа интервюто, но не исках да ползвам факта, че съм в по-силната позиция. Защото аз мога по всяко време да му затворя.
Не, исках да го доведем дотам, докъдето го бях планирала, да мине и песен преди новините. Каквото има да каже, да каже, каквото успея, да питам, но не съм имала такъв събеседник досега. Няма да го квалифицирам какъв е. Просто това е неговото възпитание и поведение. Ако иска, може да прочете какъв е той в очите на аудиторията на фейсбук страницата ни в “Политически некоректно” или в коментарите днес (вчера - б.а.). Аз няма да му давам оценки.
- Ще му отговорите ли във фейсбук?
- Не, няма да напиша нищо и в профила си. Няма да му отговоря, той е евродепутат.
- Александър Йорданов твърди, че сте имали опорни точки за въпросите си. Така ли е?
- Какво значи да имам опорни точки? Аз мога да кажа, че той е имал, защото всичко, което той каза в ефира, съм го чела в постовете му в социалните мрежи, защото очевидно не е най-каненият събеседник.
Нямам опорни точки, просто добре се бях подготвила за интервюто. Чела съм кой какво е разследвал за него, не че успях да си задам въпросите. Но примерно бях прочела какво е писал за него Антон Тодоров, с когото сега по някакъв начин са в един политически спектър, чела съм какво са коментирали за него Едвин Сугарев и други хора. Исках да проведем нормален разговор между възрастни хора за едни години, в които сме живели и двамата.
- Някой друг казвал ли ви е, че сте невъзпитана?
- Нямам друг такъв случай в ефир. Нито съм крещяла, нито съм обиждала.
- Защо той ви обижда?
- Виждам, че е активен в социалните мрежи и допускам, че или е видял какво са написали за него в коментарите към нашето предаване, или някой му е казал, или самият той не се е почувствал комфортно. Макар че не знам какво значи да се почувства комфортно, защото той беше в стихията си. Аз
със събеседник
не съм се карала
Не съм журналист, който смята, че силата му да владее в определен момент ефира му позволява да обижда, да повишава тон, да оценява събеседника си. Аз съм там, за да задавам въпроси, които смятам, че не са предубедени, не са опорни точки и очаквам, че разговарям с човек, който ще отговаря на моите въпроси и с отговорите си, ако иска, да ме опровергае. Ние затова сме го поканили, нямаме предварителен сценарий.
Много абсурдно се получи това интервю, защото нашите последователи в предаването ме заподозряха, че всъщност аз каня удобни на властта събеседници. Оказа се обаче, че човекът, който в момента е част от властта в Европейския парламент, смята, че аз ползвам опорни точки. Струва ми се, че истината трябва да е или едната, или другата. Но няма да му отговарям.
Не мисля, че тези 30 минути в ефир бяха това, което заслужава нашата аудитория, но просто се случи.